БАБОВО
Разположение – на 3 км от река Дунав, 12 км североизточно от Сливо поле и на 35 км от Русе, на средата на пътя Русе – Тутракан.
Стари имена: няма
Население според преброяванията през годините:
1881 г. – 594 души
1888 г. – 681 души
1934 г. – 1441 души
1946 г. – 1470 души
1985 г. – 919 души
2000 г. – 739 души
2022 г. – 344 души
Първи сведения
Източно от Бабово под могилен насип е разкрита антична гробница, известна като Бабовска гробница – мавзолей. Тя е проучена през 1981 г. Представлява голямо съоръжение в геометричен център на могилен насип, висок 7 м, с диаметър при основата 41 м. Гробницата се състои от четири последователно свързани помещения – преддверие, дромос (коридор), второ преддверие и гробна камера, с обща дължина 22.50 м. По план и четирите помещения са правоъгълни. Разположени са на различни нива, поради вкопаването на част от гробното съоръжение. Строителството е от камъни и тухли при основата и само с тухли при стените и полуцилиндрични сводове. В северната страна е разположен входът на гробницата, който днес е запечатан.
Разположена в близост до римския град Апиария, гробницата – една от най-големите в днешните български земи, вероятно е принадлежала на някои виден гражданин от тракийски произход и членовете на неговото семейство. Откритите в гробната камера находки – бронзова луковична фибула, сребърна токичка за колан и монета на император Лициний показват, че гробницата при днешното с. Бабово е използвана до началото на IV в. сл. Хр., когато е била ограбена и изоставена.
По откритите находки – накити и монети, строителството на гробницата е датирана в края на II век. Входът е на север. Гробницата не е отворена за посетители, но е обозначена с информационна табели.
На 3 км от селото, на север на самия бряг на р. Дунав има останки от стара римска крепост, наричана Калето.
Според местни предания селото е основано през римско време на Дунав, като крепостта се наименувала Бабуна, още Бабу Калеси. Била е крепост, която пази от нападение на варварски племена и пристан за лодки и гемии, преминаващи по реката. Но крепостта е разрушена от нападения на варварски племена, а местното население се пръснало из териториите на България и Румъния.
Селището е заселено повторно на около 2 км от сегашното село на изток от пътя от Русе за Тутракан. Според преданията имало хан, поддържан от баба, при която спирали керванджии за почивка. Ханът бил толкова известен, че го наричали: бабино ханче, бабу хана и бабуе. Оттам е произлязло името на село Бабово. Други предания разказват, че е било разрушено и ограбено от разбойници и селото се преместило по-близо до настоящото си местоположение, на изток от местността Чифлишките есаци.
След Кримската война селото е нападнато и ограбено и много от жителите му преминали в Румъния. Селото е отново основано от турци, имало е бейски чифлик. Постепенно се преселили и българи и селото се премества към настоящото си местоположение.
Землището на селото се простирало на север до река Дунав, където сега е към село Ряхово. В местността Банката през периода на турско робство е убит известен турски началник, спахия и искали откуп от населението. Но бабовчани отказали да платят обезщетението, платили го населението на Ряхово чрез банката и затова земите останали в Ряховското землище.
Най-старите родове в селото са: Спасовци, Карапетковци, Чорбаджиангеловци и др., останалите са преселници от Писанец, Костанденец, Драганово и др. места. Турското население от Бабово постепенно се преселва в Голямо и Малко Враново. Турският чифлик е закупен от българина Андреолу, а после продаден на братя Симонови от Русе, които от своя страна го продали на бабовчани. Чифликът бил около 5000 дка земя, която се обработвала от местното население под аренда. До Освобождението на България почти всички турци се изселили, а къщите и имотите им било закупени от българи.
Бабово след Освобождението
Селището е разделено на Долна и Горна махала. Броят на къщите около 1880 г. били 80, по данни от Васил Данев, а около 1916 г. са нараснали на 136, по данни на регистрите от общината.
След Освобождението на България, съгласно новото административно деление на страната, Ряхово и Бабово образуват една община с център Ряхово, до 1909 г., когато Бабово е отделено, но през 1934 г. отново е включено в като съставно село в Ряховска община.
Кредитната кооперация е основана през 1911 г., с цел да се стреми да осигурява кредити за своите членове, да разгръща селскостопанската просвета и внедрява най-новите постижения в областта на земеделието.
Българският земеделски народен съюз е основан през 1910 г. Пръв председател е Енчо Спасов с членове: Милко Моллов, Драган Петров, Станчо Янков. През 1923 г. местната дружба изпраща делегати в Търново: Паси Николов, Васил Иванов, Васил Василев, Добри Добрев и др., които да присъстват на конференция на цвеклопроизводителите.
При Десанта при Ряхово от 1 – 3 октомври 1916 г. са загинали 3 семейства от 54 бабовчани.
Ужасяваща е съдбата на неколцина жители на село Бабово. В зимника на дядо Тасе Василев са успели да се скрият 20 жени и деца, но румънците ги намират. От дядо Тасе, те вземат всичките му пари, изнасилват жените пред погледите на децата. След това всички са заклани, а зимникът – подпален. Най-хубавата мома в селото е Марийка, 19-годишната внучка на дядо Тасе. Тя е заловена заедно с още три жени и малкото дете на една от тях. След като се съпротивляват, за да не бъдат изнасилени, те са вързани с въже, полети с петрол и запалени живи.
Любопитен е следния случай в с. Бабово: баба Дона – 90 г., с малкото си внуче, знаейки много добре румънски език, се е спасила, като се е представила за румънка, омъжена за българин. На нея е даден специален билет, оригиналът на който съществува и днес. Необходимостта от този билет била изтъкната от румънския офицер, пред когото е била представена старицата, така: „Българите искаха война, но забравят, че са малко. Тук нас ни пратиха русите, а ние, сърбите и русите сме много и скоро ще смажем българите. Те не могат да излязат на глава с нас. Ще убиваме всички заловени българи, тъй като имаме заповед за това.”
Атанаса Димитрова при бягането си срещнала трима румънски войници и почнала да ги моли за пощада. Един от войниците, вероятно някой добряк, разменил няколко думи с другарите си и сетне казал: „Ако ни забележат, че те оставяме жива, ще убият нас, тъй като имаме заповед да избиваме всичкото заловено българско население. Ние ще те пуснем сега, но пази се да не те заловят други, защото ще те убият.”
Убити от румънските войски в с. Бабово са: Деко Енев – 65 г.; Пенчо Димов – 70 г., застрелян и наполовина изгорял заедно с къщата си. Унчо Кънчов – 70 г.; Минка Янкова – 65 г.; Стоян Д. Стоянов – 75 г., Христо Тончев – 95 г., Васил Ангелов – 74 г.; Никола Я. Дечев – 64 г., мушкан с нож в ребрата; Атанаса Илиева – 28 г., болна, затова не е могла да избяга; братята Марин Владов – 70 г., и Велико Владов – 68 г.; Стоян А. Стоянов – 65 г., и син му Добри Стоянов – 14 г.; Никола Янков Упчев – 50 г., измъчван за пари, взели им 4000 лв. и сетне го убили; Кocтадин Калинов – 60 г., също измъчван, взели му 8000 лв., сетне убит; Рада Калинова – 50 г.; Добри Данев – 68 г.; Марин Господинов – 74 г., измъчван, взели му 8000 лв. и сетне убит; жена му Минка Маринова – 75 г.; Еню Деков – 15 г.; Алекси Маринов – 16 г.; Иван П. Пенев – 72 г.; Станчо Калинов – 62 г.; Пешо Т. Тенев – 68 г.; Калин Драгнев – 85 г.; Мита К. Петрова – 65 г.; Тодор Петров – 55 г., убит и затиснат под развалините на къщата си; Данчо Динков – 65 г.; Васил Радев – 98 г., най-старият човек в селото, който изобщо не е могъл да се движи; Рада Иванова – 48 г.; син й Иван Иванов – 23 г., снаха й Гина Иванова – 22 г.; и внучето й Деко Иванов – 1 г. дете, заловени от румънците, когато са бягали с кола, са били върнати, жените тука на открито изнасилвани сетне всичките избити край селото.
На 3 октомври 1916 г. свещ. Савва Кирчев изпраща Рапорт до Митрополията, в който разказва за румънското нападение на 1-3 октомври в селото. От бомбите почти всички стъкла на църквата са изпочупени, олтарът разхвърлян, откраднато е посребрено св. Евангелие заедно със св. Антиминс, водосветен сребърен кръст, книга Цветник и др. Селото е обезлюдено и остава една дружинна войска.
Поминъкът на населението през периода е земеделие и скотовъдство.
Бабово след 9 септември 1944 г.
След септември 1944 г. Бабово е самостоятелна община.
Посрещането на съветските войски става на държавното шосе, населението е подхвърляло цветя на минаващите военни коли. След 6 септември 1944 г., обозите били пръснати из селото и населението дава фураж на добитъка, а войниците са разпределени по домовете за нощуване.
Местната Отечественофронтовска организация е образувана на 12 септември 1944 г. За председател е избран Минко Александров.
Пръв кмет на селото през периода е Васил Тодоров Спасов.
Първа обществена сграда, която е построена е фурната. Електрифицирането на селото започва от централните улици през 1950 г., а в последствие се електрифицира и водоснабдява и цялото село.
Построени са нов читалищен дом, здравна служба, детски ясли и др.
Постоянно кино в селото не е имало, носят се филми от българо-съветското дружество. През 1950 г. филмите се прожектират на училищната стена, по-късно през 1951 г. започва прожектирането в църковния салон. След 1952 г. филмите се носят от подвижното кино от Сливо поле и се прожектират веднъж седмично.
Радиофицирането на селото се извършва през 1951 г., радоуредбата се управлява на място, но впоследствие през 1962 г. се слива с един команден пункт – с. Сливо поле.
В края на 1958 г. се извършва административно-териториална реформа и Ряховска община губи самостоятелност и се превръща в съставно село – пълномощничество на община Бабово, в която е включено и с. Бръшлен.
Държавната машинно-тракторна станция е създадена през 1948 г. в съответствие с Постановление на Министерски съвет със задача да подпомогне Трудовокооперативното земеделско стопанство в селото при обработката на земята в механизацията му. През 1953 г. обслужва 16 трудовокооперативни земеделски стопанства от района. След откриване на Машинно-тракторна станция в Сливо поле той се намалява. До 1962 г. поддържа машинния парк на обединените трудовокооперативни земеделски стопанства в селата: Бабово, Нова Черна, Цар Самуил и Черешово. През годините машинният ѝ парк нараства и механизацията по обработката на културите се увеличава. През 1962 г. прекратява дейността си, като предава машините си на трудовокооперативните земеделски стопанства от района.
1964 г. завършва строежа на търговската сграда на селкопа. 1961 г. се изгражда парк в югозападната част на селото.
До 1944 г. в селото не е имало здравен работник, а населението се е принуждавало да ходи за медицинска помощ до съседните села. След прилагане на Закона за даване на безплатна медицинска помощ в селото се открива здравен пункт, същият се помещава в сградата на селкопа в две стаи, предназначени за зъболекар и лекар. Впоследствие стаите се оказват малки и здравната служба се премества в къщата на Димитър Мирчев. По линията на самооблагането започва строеж на нова сграда през 1960 г. и е завършена през 1961 г.
През 1966 – 1979 г. дейността на Общинския народен съвет – с. Бабово е насочена в селското стопанство, транспорта и съобщенията, културно-масовата дейност, здравеопазването, хигиенизирането, благоустрояването и др. В периода са построени сгради на Общинския народен съвет, детска градина, шосирани са и асфалтирани улиците на селото.
След 1979 г. Бабово е кметство към селищна система – с. Сливо поле. Административно-политическите дейности на новосъздаденото кметство се увеличават, както и самостоятелността при провеждане на трудови, културни и масово-политически мероприятия.
Кметство Бабово провежда стопанската, социалната и културната политика на държавата в рамките на дадените му правомощия. Упражнява контрол над подведомствените му училище, детска градина, домашен патронаж, здравна служба, интернат и полуинтернат.
На площада в центъра на селото, където е кметството се намира църквата „Св. Троица“ и читалището, в което има малка етнографска сбирка от предмети. Местната фолклорна група представя обичаите Лазаруване, Пеперуда и Чупене на кравай след жътва.
Статутът на с. Бабово като кметство се запазва и през 1993 – 1998 г.
Рибарско селище има на 3 км на север от Бабово. Колибите му са издигнати високо на колове, а между тях има дървени мостчета, които ги свързват.
Има футболен клуб на аматьорско ниво.
Църква
В селото има параклис, посветен на „Св. Троица“, построен през 1874 г. Според сведение, дадено от Тутраканския архиерейски наместник отец Чернев, от 26 март 1898 г., в селото има параклис без название „неантимисан“. Той е съборен преди да се издигне сегашния храм.
През февруари 1906 г. Църковното настоятелство изпраща протокол до Епархийския съвет, където пише, че има намерение през пролетта да започне строителството на храм. Възникват спорове за парцела, в който ще се строи храмът. На 20 март 1906 г. комисия, начело с държавния архитект Трендафил Трендафилов, църковни настоятели, представители на кметството и др. обхожда селото. Комисията избира мястото на Станчо и Господин Янкови. Проектът за църквата е изработен от арх. Т. Христов, изпратен е през август 1906 г. за одобрение в Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщения, откъдето е върнат одобрен през октомври.
На 15 април 1907 г. с малонаддаване се явява един предприемач – Никола Лясов от Русе, на когото възлагат строителството на църквата. Стойността на постройката е 16 800 лв.
Основният камък е осветен на 2 юли 1907 г. от свещ. Савва Кирчев.
Църковно настоятелство – с. Бабово е създадено 1906 г. В административно отношение е подчинено на Архиерейските наместничества на Митрополията – Русе.
На 3 май 1909 г. Църковното настоятелство възлага изработването на дърворезбования иконостас, Архиерейския трон и др. на майстора – столар А. Копанков. На иконостаса са поставени 35 икони, изографисани от Господин Желязков и Апостол Христов от Живописно ателие „Св. Лука“ София.
Храмът в селото е завършен на 15 октомври 1910 г., осветен на храмовия празник – 13 май 1912 г. от Митрополит Василий. Камбанарията е над входа на храма, оградена със седем каменни кръста.
Към 1928 г. към църквата функционира Православно християнско братство „Св. Симеон Стълпник“ и църковен хор.
Стените и тавана на храма са изографисани през 1971 г. от зографа Пантелей Сеферов от София.
Училище
Килийно училище е открито около 1870 – 1872 г. Първи учител в селото е даскал Костадин Стоянов, преселен от с. Драганово, Горноояховско. След килийното училище в селото е построено ново училище в същия двор през 1895 г. То се състояло от две големи стаи, един коридор по средата и други две малки стаи, от които едната се е ползвала за учителска, а другата за помагала. Между тях е имало веранда. И в новото училище обучението било до IV отделение, които са се водили по две слети отделения. Това училище просъществува до 1933 г., защото в една зимна нощ училището изгоряло напълно с покъщнина, архив и документация. Една година след това учениците учели в частни домове при лоши условия. През 1934 г. е построено ново училище – двуетажна сграда с достатъчно стаи, която се използва до закриването на училището.
Училището е разполагало с 400 дка земя, която отдавали под наем и от приходите е построена новата сграда и поддържана след това.
След 9 септември 1944 г. училищните ниви са предадени на държавния поземлен фонд и предадени на ТКЗС за ползване.
По решение на Министерството на народната просвета са открити прогимназиални класове от 1950 г. През 1962 г. към прогимназията е разкрита и паралелка „8 клас“. По решение на Просветното министерство към училището се разкриват интернатни и полуинтернатни класове.
Основно училище „Петър Берон“ – с. Бабово обучава деца до 8 клас до 2002 г. Във връзка с преструктуриране на училищната мрежа в Община Сливо поле, с решение № 444 от 16 октомври 2002 г. на Общински съвет – Сливо поле, на МОН е предложено училището в с. Бабово да бъде закрито.
През лятото на 1942 г. е изградена полудневна детска градина по инициатива на учителя Христо Цвятков. 1949 г. се открива първата полудневна детска градина, тя работи само през зимата и се помещава в училището. Детското заведение започва работа със специално изпратена детска учителка, до този момент са дежурили учителите от училището.
Започва строеж на детска градина в южната страна на училището, предназначена за детски ясли. Строи се със средства на ТКЗС.
През 2008 г. са извършени структурни промени и в предучилищното възпитание в община Сливо поле, а именно – поради липса на достатъчно на брой деца за съществуване на едногрупна детска градина е закрита ЦДГ „Незабравка” в с. Бабово.
Читалище
Читалището е основано на 9 юли 1927 г. под наименование „Зора“. За председател е избран Асен Моллов, секретар и касиер: Христо Апостолов, библиотекар Паси Трухчев. За неговото развитие допринасят братя Маймареви от Русе, които даряват книги за 10 000 лева. Първата изява на читалищното ръководство е организирането на вечеринка, програмата ѝ се състои от декламации на стихотворения, песни изпълнени от ученическия хор и една едноактна пиеса. Разиграна е и томбола. Събраните средства се внасят като приход на читалището. Следващата година читалището е оземлено с 50 дка земя, която се обработва от неговите членове. Със събраните средства се закупува литература, абонират се за вестници и списания. Изнасят се здравни беседи и беседи по практическо земеделие.
Преди основаването на читалището, училището е имало библиотека. Учителите устройвали вечерни курсове по смятане, писане и четене. Раздавали книги за прочит. През 1930 – 1934 г. е представена пиеса „Кърджи Осмай“ в просторните обори на бившия чифлик.
Читалището има пощенски спестовен влог. Радиоапарат е закупен през 1934 г. Голяма библиотечна дейност читалището развива 1935 – 1944 г., през този период са набавени над 3 000 тома книги – българска и чуждестранна литература.
През периода на социализма читалището се преименува с името „Никола Вапцаров“.
1959 г. към читалището се образува женски хор, 1960 г. театрален състав.
1961 г. започва строеж на голяма читалищна сграда в двора на съвет, отнема се и част от двора на Трифон Илиев. През 1964 г. е построен нов читалищен дом със зрителна зала – 330 места, просторна библиотека, гримьорни.
Провеждат се читателски конференции, срещи с писатели и поети.
Библиотеката към читалището разполага с богат фонд от 12 400 броя библиотечни материали – художествена литература, енциклопедични и справочни материали. Библиотеката има обособена заемна за възрастни, детски отдел, читалня, отдел изкуство и книгохранилище. От 2011 г. библиотеката разполага с компютърна зала, създадена по Програма „Глобални библиотеки” за свободен достъп на всички хора до компютър и интернет. Залата е оборудвана с три броя компютърни конфигурации, мултифункционално устройство (копир, скенер и принтер), мултимедиен проектор и екран.
Народно читалище „Н. Й. Вапцаров – 1927” събира, съхранява и популяризира местните традиции, бит и култура. В читалището е подредена постоянна етнографска сбирка, която показва предмети от бита на хората от стари времена и традиционни народни носии. Създадени са две фолклорни групи: една за автентични народни песни и игра на песен, и друга за пресъздаване на народни обичаи. Създаден и Клуба за народни танци „Бабовски гайтани”, за разучаване на хора от всички краища на страната.
За пръв път провежда през 2016 г. Фолклорен празник „Греяна ракия и зелева чорба от старовремската софра“ – с. Бабово. Фестивалът е с местно и регионално значение. Основни организатори са НЧ „Никола Й. Вапцаров – 1927“ и Кметство с. Бабово. Фолклорният празник популяризира местните обичаи и традиции, среща хора от различни поколения, дава възможност да бъде представено голямото песенно, танцово и кулинарно богатство на местната общност, запознава участниците и гостите със старите местни занаяти. Чрез участие в различните конкурси хората могат да се докоснат до самобитната култура на местните хора. В рамките на празника местното население, гостите и участниците имат възможност да се насладят на конкурс за най-блага греяна ракия, конкурс за най-вкусна зелева чорба, богата фолклорна програма на самодейни читалищни групи.
ТКЗС
На 4 декември 1948 г. се основава Трудово-кооперативно земеделско стопанство под името „Сталинград“, с пръв председател Минко Александров. Първите членове са 38, с около 1100 дка земя. Втори председател е Енчо Калинов, постъпил през 1949 г. Трети председател е Димитър Митев, четвърти председател е Димитър Пенев, който около 3 години е бил на поста и при него се извършва масовизирането на ТКЗС, за което той има заслуги. През 1952 г. бива убит на държавното шосе от неизвестен и досега извършител.
Едва през 1950 г. започва строеж на обществени сгради, определя се стопански двор в южната част на селото и в който двор се започва строежа на кооперативните обори.
На 28 октомври 1958 г. се изказва идеята за обединението на ТКЗС-тата на селата Ряхово, Бабово, Бръшлен, Малко и Голямо Враново, с център Бабово. 1958 г. се извършва уедряване на ТКЗС, уедрени са следните стопанства: с. Ряхово, Бабово, Малко Враново, Голямо Враново, Бръшлен с председател Стефан Ламбев, със седалище Бабово и обработваема земя 78 000 дка земя. Впоследствие селата Малко Враново и Голямо Враново се отделят в отделно ТКЗС.
През 1959 г. се обединява с ТКЗС – с. Ряхово, ТКЗС – с. Бръшлен, с наименованието ТКЗС „Път към комунизма“ – с. Бабово. През 1970 г. се обединяват ТКЗС – с. Ряхово, Бабово, Бръшлен, Голямо Враново и Малко Враново ОТКЗС „В.И.Ленин“ с. Бабово, Русенско.
На 8 август 1970 г. делегати от обединените ТКЗС в селата Бабово и Сливо поле приемат учредителен протокол, с който двете кооперативни стопанства се сливат в един Аграрно-промишлен комплекс с център Сливо поле.
От 1987 г. се отделят от АПК: с. Бабово, с. Бръшлен и Ряхово и се създава Комплексна бригада със седалище с. Ряхово. С решение на Русенски окръжен съд ТКЗС с. Бабово се регистрира като Земеделска кооперация „Бабово-Бръшлен“ – с. Бабово. Със заповед на Областния управител- Русе се създава Ликвидационния съвет.
На 8 декември 1994 г. се основава Производствено-потребителна кооперация „Задруга“ с предмет на дейност: производство на земеделска продукция върху арендувани и наети земи.
Паметници
В центъра на Бабово се намира паметника на Марин Павлов – студент антифашист изгорен в Бухенвалд, Германия в края на Втората световна война.
Има и паметна плоча на загиналите в Балканската война бабовчани.
Източници:
ДА – Русе, ф. 918, оп. 1; ф. 487, оп. 1, а. е. 1-48; ф. 549; ф. 596к; ф. 288; ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ Община Сливо поле 2014 – 2020; Исторически данни за старата история на с. Бабово, Русенски окръг (Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе); Дунавския бряг. Пътеводител. Изд. Тангра ТанакРа, 2011; Мутафов, В. История на храмовете в Русенска епархия. Част Първа. Изд. Ковачев. С. 2019.
https://bulgarianhistory.org/okurvavenata-dobrudzha/
https://finansi.bg/proizvodstveno-potrebitelna-kooperacia-zadruga https://www.nsi.bg/nrnm/reports https://ruse.egov.bg/wps/portal/district-ruse/district/culture/festivals
