КОШАРНА
Разположение – отстои се на 37 км югоизточно от областния център гр. Русе и на 11 км от общинския център гр. Сливо поле.
Старо име – няма
Население според преброяванията през годините
1881 – 509 души
1888 г. – 553 души
1934 г. – 1265 души
1946 г. – 1226 души
1956 г. – 1209 души
1965 г. – 1205 души
1975 г. – 1155 души
1985 г. – 1030 души
1995 г. – 953 души
2000 г. – 818 души
2022 г. – 461 души
Първи данни
В последствие на проведени теренни обхождания в землището на селото са регистрирани археологически обекти от почти всички археологически епохи.
Гъстотата на праисторически обекти в микрорегиона на село Кошарна е следствие от благоприятните природо-климатични условия.
Началото на човешко присъствие в микрорегиона на село Кошарна започва в началото на каменно-медната епоха, когато е заселен района на югоизток от с. Кошарна. Там възниква първото укрепено селище.
По данни на археологически разкопки е установено, че на 2 км източно от селото в местността Яз тепе се намира жилищна могила от преди 5000 години.
Чрез археологически сондажи са изследвани четири жилищни пласта в тази могила (останките от четири селища, разположени едно върху друго), материалите от които принадлежат към късната каменно-медна епоха (4450 – 4300 г. пр. Хр.). Открити са няколко горели постройки, ориентирани по посоките на света. Те са били изградени от забити в земята дървени греди, които са оплетени с тънки пръчки и омазани с глина.
В централната част на могилата е разположена голяма яма с дълбочина 3,55 м и широчина 1,80 м. В нея е открит скелет на куче, което е било разчленено преди полагане в ямата. А също –скелет на агне, на сърна и заек без черепи.
Ритуалната яма е била част от култов комплекс за жертвоприношения в центъра на селището. До сега подобен култов комплекс от каменно-медната епоха не е откриван в България.
В района на местността Остър меч има останки от дървена крепост (неправилен четириъгълник), наречена от местното население „Калето” – една от крепостите на Абритус.
През късния халколит вече поселенията се изместват в северна и северозападна посока, резултат от външни фактори. Късният халколит е маркиран от бурни действия, свидетелство за което са горелите хоризонти в селищна могила №1. Наличието на втора селищна могила в близост до първата вероятно е резултат от демографски промени, станали причина за колонизирането на съседния хълм и образуването на нов жилищен квартал на селището по време на 2-ра фаза на култура Гумелница и непосредствено преди загиването му. Открит е некропол на селището. Въздигнат от терена, консервиран и експониран в Регионален исторически музей – Русе е цял гроб от некропола. Това се случва за пръв път в историята на музейното дело в града.
Благоприятните условия за живот стават предпоставка за заселването и на микрорегионите на север и североизток от с. Кошарна през желязната и римската епоха.
Върху вече изградените селища от Античността през Средновековието върху техните руини възникват нови такива.
В местността Каваклъка на запад от селото личат останки от селище през Римската епоха. Тук е намерен шлак от топена желязна руда от преди 1100 години, което показва, че селището е съществувало и преди Първото българско царство.
Селища от периода на Втората българска държава не са регистрирани. Ако е имало такива, те по всяка вероятност са били на мястото на съвременните села.
Още от древността селото заема мястото на естествените извори „Дере тарла”, „Яз тепе”, „Кайнаците”, „Каваклъка”, известни в селото с питейната си вода, която и до днес се използва от местното население за консумация.
Селото съществува на същото място от около два века. Първоначално се намира в местността Чатмата, между три хълма, така разположени, че напомнят кошара, откъдето получава и името си. Населението се премества на настоящото си местоположение поради турски злодейства. Няколко семейства се преселват в с. Тетово и създават Кошарненска махала.
Кошарна след Освобождението
След Освобождението с. Кошарна няма самостоятелно общинско управление. След Освобождението при първото административно деление на Княжество България, Кошарна е съставно село в Черешовска община, Балбунарска (Кубратска) околия, Русенско окръжие. В същата община влизат и селата Голямо Враново, Гарван и Малко Враново.
Първоначално е на подчинение към централната община в с. Юделник. През 1914 г. селата Кошарна и Стамболово се отделят в самостоятелна община със седалище Стамболово, а през 1921 г. седалището се прехвърля в с. Кошарна. От 1934 до 1945 г. селото преминава на подчинение към общината в с. Черешово. През целия период Кошарна се управлява от заместник, назначен от централната власт. Първи заместник на селото е Хасан Ахмедов Низамов.
По-добър просветен и културен живот в селото започва през 1938 г. със строежа на училището.
На 15 януари 1939 г. се основава Кредитно кооперативно сдружение „Сила” – с. Кошарна.
Кошарна след 9 септември 1944 г.
От 1947 г. се променя наименованието на сдружението на Всестранна кооперация „Сила”. Съществува самостоятелно до 3 май 1953 г., когато към нея се влива Потребителна кооперация „Съгласие” – с. Стамболово. Обединената кооперация функционира до 1 октомври 1953 г., след което се влива в ПК „Съзнание” – с. Черешово. С административно-териториалното деление на страната от 1 януари 1959 г. с. Кошарна преминава към Русенски окръг и кооперацията излиза от състава на ПК „Съзнание“ – с. Черешово.
През 1945 г. Кошарна и Стамболово отново се обособяват в самостоятелна община с център с. Кошарна. За първи кмет е избран Стоян Стойков Стоянов. От 1959 г. селото преминава към общината в с. Сливо поле, а малко по-късно към с. Борисово.
На своята територия общината провежда стопанската, социална и културна политика на държавата като осъществява общо ръководство в рамките на своите правомощия. Общинската управа взема решения, издава наредби и разпореждания в съответствие с Конституцията и законите, с постановленията и решенията на МС и с разпорежданията на висшестоящите организации.
След 9 септември 1944 г. с. Кошарна е електрифицирано и е включено в Бръшленската напоителна система. През тези години в селото са построени поща, здравна служба, детски ясли и кооперация.
С Решение на сесия на ОНС – Русе от 27 ноем. 1958 г. към община Тетово се присъединява закритата община Кошарна.
През периода 1959 – 1979 г. Селско общинско управление – с. Кошарна е пълномощничество към Селски общински народен съвет – с. Борисово.
При новото териториално деление през 1979 г. то става Кметство към селищна система Сливо поле. Този статут се запазва и до днес.
Кметството провежда стопанската, социалната и културната политика на държавата в границите на дадените му правомощия. То упражнява контрол над подведомствените му здравна служба, училище, детска градина и читалище.
През 1979 година кмет е Деньо Ангелов Обрешков , секретар-бирник Богомил Борисов Георгиев.
Благоустроява се селището, асфалтират се улици, прави се 500 метра разширение на водопроводната мрежа. Изградени са административна сграда, киносалон и детска градина. Изгражда се Младежки клуб от сглобяеми елементи, издига се стабилен мост на отводнителния канал.
Кметове са били: Иван Георгиев – 70 и 80- те. г. на ХХ век, Сали Шукриев – 1993-1995 г. и Никола Ангелов – 1995-1999 г.
На местните избори от 29 октомври 2023 г. за кмет е избран Гюрджан Гюнер Яшар, от кандидатската листа на БСП за България.
В селото има говедовъдно стопанство. Кравефермата е първа категория, произведената млечна продукция отговаря на изискванията на европейските стандарти и се изкупува от водещи производители на млечни продукти.
По данни от Регистъра на вековните дървета в България на територията на община Сливо поле има 1 защитено вековно дърво в с. Кошарна – Полски бряст (Ulmus minor).
Училище
Училището в с. Кошарна е открито през 1903 г. Първоначално то се е помещава в частни жилища. От 1907 г. началното образование става задължително. Учебно-възпитателната работа се води по програма на Министерство на народната просвета (МНП). През 1914 г. е била построена сградата специално за училище с една класна стая, канцелария и коридор.
Документите на Училищно настоятелство – с. Кошарна, Кубратско свидетелстват за активна дейност от 25 януари 1910 г., когато на извънредно заседание се избира председател. В състава на настоятелството влизат: Митю К. Русев, Петър Георгиев, Илия Рашков и главния учител Ст. Лазарова. На проведеното заседание за председател на Училищно настоятелство – с. Кошарна, Кубратско е избран Митю К. Русев.
Настоятелството се събира за: определяне и приемане на бюджет; определяне на социално слаби ученици, които подлежат на подпомагане; вземане на решения за закупуване на книги и учебници; за назначаване и уволняване на учители; отпускане на дрехи, обуща, учебни пособия на нуждаещи се ученици и други.
Училището продължава своята дейност след 1944 г. В него се обучават ученици от І-ви до VІІІ-ми клас. На заседание на 24 март 2004 г. Общински съвет – Сливо поле взема решение и предлага на Министъра на образованието и науката Основно училище „Васил Левски“ – с. Кошарна да бъде закрито. Със заповед № РД-14-164 от 29 май 2008 г. на министъра на образованието и науката, считано от 15 септември 2008 г. се закрива училището.
Учениците от ОУ„Васил Левски” – с. Кошарна, се пренасочват към ОУ „Св. св. Кирил и Методий” с. Ряхово, което се определя като средищно училище при предприемането на мерките за оптимизация на училищната мрежа в общината.
Директори на училището са: Никола Т. Колев – 1946 – 1965 г.; Никола Димитров – 1965 – 1967 г.; Стойко Георгиев – 1967 – 1975 г.; Георги Маливски – 1975 – 1987 г.; Валери Василев – 1987 – 1990 г.; Валя Б. Иванова – 1990 – 1998 г.; Майя Антонова – 1998 – 2009 г.
ЦДГ „Пролет“ в с. Малко Враново има филиал „Калинка“ в с. Кошарна.
Църква
В Кошарна хората още пазят спомен, че основният камък за църква в Кошарна е положен през 1904 г. по поръчка на инициатора за изграждане на камбанария Тодор Колев. Без знанието на Църковното настоятелство, касиерът използва сума, събрана за построяване на параклис, за покупка на камбана. На свое заседание през 1929 г. настоятелите узаконяват постъпката с мотива, че сумата е употребена за нещо полезно за църквата.
На свое заседание Църковното настоятелство решава, че църковният парцел, в старото гробище, на края на селото е неподходящо за храм, а друг парцел е подходящ за храм. На 19 май 1933 г. комисия обхожда парцелите, предложени от Общинското управление и Църковното настоятелство и избира в квартал 43, парцел, собственост на Исмаил Косталак. Комисията препоръчва на Общинският съвет да започне процедура по отчуждаване на парцела.
През периода 1935 – 1937 г. е изработен проект за църква, ситуационна скица, определен е парцела, където ще е издигната камбанарията. Закупен е дървен материал и тухли за бъдещия строеж, но строителството не започва и през 1939 г. и решават да бъдат продадени. Но Епархийският съвет не разрешава, продадени са едва през 1945 г., а струпаните камъни през 1963 г.
Идеята да се издигне храм в селото е подновена около 1980 г., когато в селото е енорийски свещеник отец Марин Радков. На 28 март 1990 г. е проведено общоселско събрание, с председател отец Радков. Проведен е избор за църковни настоятели и е гласувано името на бъдещия храм в селото. Единодушно е прието предложението Св. Георги да е патрон на новия храм.
Строителството на храм „Св. Георги“ започва с освещаването на основния камък на 6 май 1990 г. Проектът е изготвен от архитект Г. Стойков. Започва строителна бригада с отговорник Велико Кънчев. Първият дарител на храма инж. Кольо Казанджиев. През 1990 г. строителните работи са подновени от строителна бригада с ръководител Минчо Минчев. Стените на църквата са издигнати на височина 160 см. През 1991 и 1992 г. са преустановени. През април 1993 г. строителството продължава от строителната бригада на Ремзи Юсеинов от с. Кошарна. Този период е финансиран от Богомил Георгиев. През април 1995 г. църквата е завършена, но за неизрядни документи строежът е спрян от Техническа служба в гр. Сливо поле.
Времето минава, аз храма се превръща в безвремие – храмът изпада в състояние на пълна разруха – без иконостас, без поддръжка, „пустош“, както го описват местните жители.
Истинският обрат започва благодарение на инициативата на Симеон Богомилов Борисов – млад човек от селото, икономист и бъдещ юрист, който сам започва възстановяването на храма и обединява жителите около каузата.
Въпреки финансовите затруднения започва ремонт на храма, възстановяване на иконостаса, цялостно обзавеждане и подготовка за освещаване.
На 9 януари 2022 година с Благословията на Митрополит Наум и отец Калоян /тогава председател на настоятелството/ храм „Св. Георги“ е осветен.
Доброто дело все още продължава, през 2025 година отново по инициатива на Симеон Борисов храмът е електрифициран, а на 06 януари 2026 година са изработени и монтирани порти .
Читалище
1927 г. се основава читалище „Иван Вазов“. Библиотеката разполага с 6126 тома литература. Към читалището са сформирани детска група за ромски, турски и български народни танци, женска група от 13 жени за български народни песни, и 11 жени за турски народни песни. Фолклорни състави, който участват в регионални фестивали са „Кошарненски баби“ и „Червените рози“ („Кърмъзъ гюллер“), танцова група „Чарайлин“. Към читалището има киносалон.
Празник на баклавата. Събитието се организира по проект на Народно читалище „Иван Вазов 1927 г.“, с. Кошарна, по Оперативна Програма за развитие на селските райони, Приоритетни оси „Подкрепа за местно развитие по LEADER (ВОМР — водено от общностите местно развитие), Мярка 21 „Съхраняване и популяризиране културно-историческо и природно наследство на територията на МИГ „Тутракан – Сливо поле“ и с подкрепата на Община Сливо поле.
За пръв път празникът се провежда през 2022 г. В село Кошарна живеят в мир и разбирателство различни етноси, които взаимно уважават своите традиции и обичаи. По време на празника, се правят демонстрации по приготвяне на шербет, баклава и баница. Майсторките споделят, че тънкостите при точенето на корите се предават в семейството от майка на дъщеря. Програмата за празника включва и възстановка на обичая Курбан Байрам, кулинарна и битова изложба, както и богата палитра от фолклорни песни и танци.
ТКЗС
На 12 септември 1950 г. се учредява ТКЗС „Правда“ в. с. Кошарна, Русенско. Основатели са няколко селяни, които образуват кооперативно стопанство – Деньо Ангелов Обрешков, Борис Георгиев Тодоров, Георги Марчев, Гечо Тодоров, Семо Христов е първият председател на ТКЗС .
До 1955 г. се управлява от МТС – с. Бабово, а след това от МТС с. Сливо поле, Русенско.
През 1959 г. се извършва обединяване на Трудовокооперативните земеделски стопанства (ТКЗС) в селата Борисово, Кошарна, Стамболово и Юделник в Обединено ТКЗС „Заря към комунизма“ – с. Борисово. Така се създават условия за повишаване производителността на труда и снижаване себестойността на продукцията.
Обединеното стопанство притежава 53300 дка земя. Основните насоки за развитие са растениевъдство, животновъдство и странични дейности.
В началото на 1969 г. се извършва повторно обединяване на кооперативните стопанства с ТКЗС – с. Сливо поле.
Аграрно-промишлен комплекс „Съветска Русия“, с. Сливо поле е учреден на 8 август 1970 г. след сливането трудовокооперативните земеделски стопанства в с. Бабово и Сливо поле. Аграрно – промишленият комплекс обхваща селата Бабово, Борисово, Бръшлен, Голямо Враново, Кошарна, Малко Враново, Мартен, Ряхово, Сандрово, Сливо поле, Стамболово и Юделник. Стопанисваната земя е 202518 декара, а обработваемата – 190636 декара. Производствената насока на комплекса е растително – животновъдна с промишлена дейност на консервно – преработвателната промишленост. С Указ № 515 от 27 май 1976 г.на Държавния съвет на Народна република България комплексът е награден с орден „Георги Димитров” и с Червеното знаме на Министерството на земеделието и хранителната промишленост. С цел повишаване квалификацията, подготовката и преподготовката на работниците със Заповед № 1258 на Комитета по труда и работната заплата към Министерски съвет през 1977 г. към АПК „Съветска Русия” – с. Сливо поле е открит Професионален учебен център.
Началото на 90-те г. на ХХ век ТКЗС-то в Кошарна е обявено в ликвидация.
Източници:
Държавен архив – Русе: ф. 324, ф. 493, 1486;
Държавен архив – Разград: ф. 372.
https://www.nsi.bg/nrnm/reports/population/list/2534
https://www.slivopole.bg/uploads/usr_files/PP_8_1_zapiska.pdf
https://ruse.egov.bg/wps/portal/district-ruse/district/culture/festivals
Икономист и бъдещ юрист поведе селото си към чакано повече от век чудо – Утро
https://utroruse.com/article/789734
Чернаков, Д. Праистория, Бронзова епоха. Библиография на русенската археология. Р. 2022; Мутафов, В. История на храмовете в Русенска епархия. Част Първа. Изд. Ковачев. С. 2019, с. 161.
