ЮДЕЛНИК
Разстояние – Отстои на 28 км източно от центъра на гр. Русе, на 11 км южно от общинския център гр. Сливо поле.
Стари имена – няма. Според някои изследователи името на селото, произлиза от място богато на вода – Воденлик. Тълкува се и като Отделник промяна на буква „о“ в буква „ю“, тъй като стои малко встрани от населените места в района. Във времето след вторична йотация на буква „в“ , се променя на Юделник. Според други името означава път към воденицата. В селото има воденица и всички в нея мелели брашно.
Население според преброяванията през годините
1881 г.– 508 души
1888 г. – 563 души
1934 г. – 1324 души
1946 г. – 1485 души
1956 г. – 1531 души
1985 г. – 1373 души
1992 г. – 1176 души
2000 г. – 1028 души
2010 г. – 862 души
2022 г. – 632 души
Първи данни
По време на археологически проучвания край с. Юделник са открити две малки могили, открити са и части от римска броня и бронзови шлема от IV в. пр. Хр. Шлемовете са притежание на Регионален исторически музей – Русе.
Ст. Димитров отбелязва в „Картиране на антични шлемове от България“: „Осемте шлема при Юделник са еднотипни, което обаче не трябва да навежда на мисълта за производствен център. Всички са поправяни многократно, така че явно впоследствие са трезорирани. Въпреки нанесените повреди при откриването, вероятно са били цели, а не фрагментиран скраб. Явно става дума или за арсенал, или за някакъв обред, свързан с близките две малки могили“.
Селото е разположено между два хълма. Според местни предания от село Тетово бедни селяни носели дърва в Сливо поле и там ги продавали. Тогава завърлувала болестта чума. Хората започнали да напускат селата. Качили се на единия хълм, но задухал студен вятър и те слезли в дерето и там започнали да живеят. След чумната епидемия населението се измества на запад от старото си местоживеене. Според друго предание сред местното население се разказва за Юдает разбойника, който причаквал с дружината хора в горите и ги ограбвал.
Много от семействата са преселници от село Гагаля, днес част от с. Николово и Северна Добруджа при бягството им от румънците.
Неговото име се споменава за първи път в документи от турски архив през 1694 и 1734 г. Основният поминък на населението е земеделието и скотовъдството, за които климатичните условия са били много подходящи. Голяма част от хората са се препитавали и с дърварство.
Юделник след Освобождението
Непосредствено след Освобождението по инициатива на руските времeнно управляващи власти през 1878 г. се създават селски общински управления. Те са продължение на съветите на старейшините. Организират дейността си по Привременните правила. През 1879 г. се провеждат избори и се слага началото на законните селски съвети. Създава се селско общинско управление село Юделник, Русенско.
Пред новоизбраните селски съвети се поставят за решение отдавна назрели въпроси като благоустрояването и водоснабдяването на селищата, организиране просветното дело и здравеопазването, подобряване бита на населението и други.
След Освобождението основното население – турци, се изселва в Османската империя и на тяхното място се преселват българи от вътрешността на страната. Поминъкът е бил основно земеделие и животновъдство.
1936 г. Марин Спасов основава Физкултурно дружество „Горски пътник“. Сред първите членове са Георги Ботев, Иван Янков и Георги Спасов.
Много от къщите, както и училището са построени от камъните – основи на мелници, открити в южната част на селото, както и от римският път, преминаващ през землището на село Юделник и стигащ чак до Русчук, днес град Русе. И до днес в южната част на селото избива вода – вероятно при разместване на земните пластове и често причинява срутване на сградите за живеене.
През 1926 г. е открита Участъкова ветеринарна служба – с. Сливо поле, която обслужва голям участък в който са селата Борисово, Кошарна, Мартен, Сандрово, Стамболово и Юделник. От създаването си службата има съществен принос за развитието както на частното така и на общественото животновъдство. Организира работата по опазването на домашните животни от заразни болести, подобряване на хигиенните условия при отглеждането им, контрол при производството на продукти от животински произход и регулиране на търговията.
Юделник след 9 септември 1944 г.
За периода 1946 – 1958 г. местната управа в с. Юделник решава проблеми на селското стопанство, търговията, снабдяването на населението с хранителни продукти, подобряване инфраструктурата на общината.
Председател на Селски народен съвет – с. Юделник за периода 1946 – 1953 г. е Димитър Иванов Атанасов.
От 1956 до 1959 г. с. Юделник е център на община, към която се отнася и с. Хотанца. След 1959 г. селото влиза в състава на Община – с. Сливо поле, Русенско.
Кметството ръководи административния, икономически, здравно – социален и културен живот съобразно дадените му правомощия.
Селото е електрифицирано, водоснабдено и с изградени съобщителни мрежи.
Потребителна кооперация „Независимост“ – с. Юделник продължава дейността си от преди 1944 г. През 1945 г. кооперацията открива смесен магазин, а след 1952 г. – магазин за трикотаж и текстил. През 1947 г. се поставя начало на общественото хранене и се откриват хоремаг и сладкарница. Наред с търговията и общественото хранене се развиват влогонабирането, кредитирането, изкупуването на селскостопански произведения, създадена е кооперативна мандра за събиране и преработка на млякото, казан за изваряване на ракия и др. От 1947 г. е отворена кооперативна фурна.
През 1959 г. ПК „Независимост“ се обединява с кооперациите в селата Борисово, Кошарна и Стамболово.
1976 г. е построена автоспирка с магазин, направени са 800 кв. м тротоари. Започнато е и асфалтиране и шосиране на улици, което възлиза на стойност 8200 лева.
В центъра на селото е издигнат търговски комплекс, има собствена фурна и кино. От 1982 г. функционира автоматична телефонна централа с 280 телефонни поста. Над 54% от улиците са асфалтирани. Открива се ритуална зала, Младежки дом.
С Разпореждане № 37 от 23 март 1974 г. на Бюрото на Министерски съвет се създава Научно – производствено обединение по свиневъдство в Шумен. На основание на това разпореждане се създават две предприятия – в с. Голямо Враново и в с. Юделник, които се отделят от угоителната дейност на Русенския месокомбинат и преминават на подчинение на Научно – производственото обединение по свиневъдство в Шумен. Предмет на дейността на тези предприятия е научно – изследователска, проекто – конструкторска и технологична работа по свиневъдство. Работи се по създаване на хибридни породи свине. С Разпореждане № 146 от 1 май 1976 г. на Министерски съвет се създава Обединено предприятие по хибридно свиневъдство (ОПХС) – Русе, което обединява свинекомплексите в селата Голямо Враново, Николово и Юделник. През февруари 1977 г. аграрно – промишлените комплекси в окръга предават на ОПХС – Русе 21 стокови свиневъдни ферми. За тяхното ръководство са изградени три филиала на ОПХС – Русенски (включващ фермите в селата Бъзън, Долно Абланово, Красен, Нисово, Писанец и Церовец), Боровски (включва фермите в селата Баниска, Борово, Горно Абланово, Екзарх Йосиф, Захари Стояново, Помен и Чилнов) и Беленски (включва фермите в селата Босилковци, Бяла, Долна Студена, Дряновец, Новград и Пиперково). Въведени са интензивни методи на производство, внедрено е кръглогодишно опрасване, ранно отбиване на прасетата, подмяна на старите стада с хибриди и т.н. Нуклевите бази в с. Голямо Враново и с. Николово произвеждат мъжки и женски разплодни животни за собствено възпроизводство и женски за репродуктивни бази в страната. Репродуктивната база в с. Юделник произвежда само женски разплодни животни, които задоволяват нуждите на ОПХС в Разградски, Русенски, Силистренски и отчасти в Търговищки окръг. Има изградени две племенни бази – в Долно Абланово и Ценово. С Решение № 4 от 29 ноември 1990 г. на Министерството на земеделието и хранителната промишленост се създава държавна фирма „Промишлено и хибридно свиневъдство” – Русе. Организационната производствена структура на фирмата включва свинекомплексите в селата Бръшлен, Голяма Враново, Николово, Червена вода и Юделник. С Разпореждане № 15 от 6 януари 1992 г. на Министерски съвет, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за образуване на едноличните търговски дружества с държавно имущество и във връзка с чл. 147 от Търговския закон се образува „Промишлено и хибридно свиневъдство” ЕООД – Русе с предмет на дейност: производство на свинско месо, разплодни и племенни животни, други селскостопански животни и риба, зърнени храни, фуражни смески, транспортни, строителни и технологични услуги, търговска дейност в страната и чужбина. С Разпореждане № 118 от 17 ноември 1993 г. на Министерския съвет се прекратява дейността на „Промишлено и хибридно свиневъдство”ЕООД – Русе.
Основният поминък на населението е селското стопанство. Отглеждат се зърнени култури, зеленчуци, плодове, както и селскостопански животни (домашни птици, овце, свине).
Църква
Дълги години в селото не е имало църква, а само джамия.
На 14 юни 1936 г. е проведено общоселско събрание, на което е учреден Комитет за събиране на средства за постройка на църква в селото. Комитетът е утвърден от Епархийския съвет на 27 юли 1936 г. През 1948 г. Църковното настоятелство приема решение да се построи малък храм с размери: дължина около 10 м и ширина 6 м или площ 40 кв. м. Проектът на църквата е възложен през 1951 г. на Архитектурния отдел при Св. Синод.
Църковният двор е отделен от общинския площад и даден за ползване от Настоятелството около 1940 г. Част от двора е дарен от частно лице. През 1961 г. е отчужден, за да бъде построена фурна. Настоятелството решава да закупи друг парцел, където да постави камбаната и където по-късно ще може да се построи параклис, но Епархийския съвет не разрешава и предлага на свещеника да направи постъпки пред местните власти, в замяна на отнетия парцел те да отпуснат друг.
Основният камък на храм „Св. Димитър Солунски“ е осветен от Русенския митрополит Неофит на 2 ноември 2001 г. Парцелът е отпуснат от Общината с отстъпено право на строеж.
Сградата е еднокорабна базилика. Камбанарията е над входа, до западната фасада. Проектът е изготвен от арх. Анна Савова от Русе. Църквата е с площ 72 кв. м. Строителството започва през август 2002 г.
Когато се строи с дарения от местното население от християни към тях се включват като средства, материали и майстори и мюсюлмани. Настоятелството на джамията също помага.
Сградата е завършена през 2004 г. със средства по програма на правителството „Малки демонстрационни обекти“. Осветен е на 25 октомври 2005 г. от Месемврийския епископ Яков. На осветяването на параклиса присъстват и християни и мюсюлмани.
Иконостасът е таблен, изработен от майстор Цветан Николов от село Борисово. Иконите са отпечатани върху хартия.
В близост до входа на храма има чешма, върху която на мраморна плоча е написано „Пийте и поменувайте Ивайло и Сълзица Наневи“.
Днес се празнува събор посветен на светецът Св. Димитър -26 октомври от цялото село.
Училище
Създадено е през 1905 г. От 1935 г. към училището се открива и прогимназия. Продължава дейността си след 1944 г.
Годината на основаването на турското училище не е известна. Съществува самостоятелно до 1959 г., след което се слива с Народното основно училище „Климент Охридски“ – с. Юделник.
През учебната 1964/1965 г. се открива и 7 клас. На 1 септември 2008 г. училището е закрито, а документацията му е предадена на неговия правоприемник Средно общообразователно училище „Св. Паисий Хилендарски“ – гр. Сливо поле, Русенско, което се определя като средищно училище при предприемането на мерките за оптимизация на училищната мрежа в общината.
В селото има филиал „Щастливо детство“ в на ОДЗ „Мечо Пух” гр.Сливо поле.
Читалище
През 1929 година учителят Стефан Попов основава читалището в Юделник. Тогава то носи името „Познай себе си”. основано на 1929 година То е духовно средище в Юделник. Селото има изключително културно наследство под формата на автентични народни песни, знания за света и обичаи. То е пример как християни и мюсюлмани си помагат и живеят задружно.
1950 г. е закупен и доставен радиоапарат и се устройват радиослушания на новините от радио „София“ почти всяка вечер. Изнасят се лекции. Организират се курсове по ограмотяване. Организират танцова група с пионерите, игри на шах и табла, говорещи стършели. Председател е Ангел Ив. Сенков, а секретар Стефан Ковачев. Членове на читалището са 104 души.
1952 г. читалищните дейци организират подвижно кино, четат пред агитационен пункт при вършачката вестниците „Дунавска правда“, „Работническо дело“, „Кооперативно земеделие“ и „Червено знаме“. Пишат лозунги, раздават книги.
През 1955 година е построена нова читалищна сграда и тогава се преименува във „Владимир Маяковски”. Благодарение на просветителската дейност на читалището и до днес са запазени традициите на различните етноси.
Читалището извършва богата дейност и подпомага създаването и развитието и на други читалища в този край и страната. Историческата му заслуга за културната дейност на село Юделник се определя от неговия принос в запазването и обогатяването на българския език, в зараждането на музикалното изкуство и в създаването на библиотечното дело.
В библиотеката се организират открити уроци, беседи, кътове и витрини, културни мероприятия, свързани с книгата. Запознаване на учениците с изискванията, условията и начина за ползване на необходимата литература в библиотеката, а работата с най-малките деца е с цел изграждане интерес към книгата. Днес към читалището има основани: Група за изворен фолклор и Клуб за народни танци.
Трудовокооперативно земеделско стопанство „Вълко Червенков“ – с. Юделник, Русенско
На 23 март 1949 г. се провежда събрание и се учредява ТКЗС. За председател на събранието е избран Ангел Сенков, а за секретар Дамянка Сенкова. В началото ТКЗС членуват 8 члена, от които 8 са избрани за членове на Управителния съвет и 5 за членове на Контролния съвет. За председател е избран Димитър Иванов Димитров. ТКЗС си поставя за цел групиране на земята, обединение на земеделския инвентар и добитък на общ организационен труд да преодолее изостаналостта на личното стопанство и да се осигури по-добър и заможен живот на членовете. Стопанството започва работа от 27 март 1949 г. Следващата 1950 г. стопанството обработва 1200 дка земя и 20 души работна ръка, а през 1956 г. земята нараства на 12 500 дка и 400 души работна ръка. С нарастване броя на кооператорите, постепенно се внедрява и механизацията на стопанството. През 1951 г. е пуснат в експлоатация първия комбайн по блоковете на ТКЗС. До 1955 г. стопанството се обслужва от МТС – с. Бабово, а след 1955 г. от новооткритото МТС в с. Сливо поле.
Първият обор е построен през 1950 г., а в последствие и други стопански сгради. Важни въпроси на ТКЗС се решават от Общото събрание и УС на ТКЗС.
През 1959 г. се извършва обединяване на Трудовокооперативните земеделски стопанства (ТКЗС) в селата Борисово, Кошарна, Стамболово и Юделник в Обединено ТКЗС „Заря към комунизма“ – с. Борисово. Така се създават условия за повишаване производителността на труда и снижаване себестойността на продукцията. Обединеното стопанство притежава 53 300 дка земя. Основните насоки за развитие са растениевъдство, животновъдство и странични дейности.
В началото на 1969 г. се извършва повторно обединяване на кооперативните стопанства. На 8 август 1970 г. се учредява Аграрно-промишлен комплекс „Съветска Русия“ – с. Сливо поле, Русенско (1970 – 1989), след сливането на трудовокооперативните земеделски стопанства в с. Бабово и Сливо поле. Аграрно – промишленият комплекс обхваща селата Бабово, Борисово, Бръшлен, Голямо Враново, Кошарна, Малко Враново, Мартен, Ряхово, Сандрово, Сливо поле, Стамболово и Юделник. Стопанисваната земя е 202518 декара, а обработваемата – 190636 декара. Производствената насока на комплекса е растително – животновъдна с промишлена дейност на консервно – преработвателната промишленост. С Указ № 515 от 27 май 1976 г.на Държавния съвет на Народна република България комплексът е награден с орден „Георги Димитров“ и с Червеното знаме на Министерството на земеделието и хранителната промишленост. С цел повишаване квалификацията, подготовката и преподготовката на работниците със Заповед № 1258 на Комитета по труда и работната заплата към Министерски съвет през 1977 г. към АПК „Съветска Русия” – с. Сливо поле е открит Професионален учебен център. С Указ № 922 от 1987 г. от комплекса се отделят Комплексните бригади в селата Бабово, Борисово, Сандрово, Сливо поле и Стамболово.
В Юделник над 100 души влагат труда си в 4-та бригада от нов тип, като се грижат за 1700 дка плодородна земя. Радват се на добри добиви от единството лозе в АПК, от плодове и зеленчуците, на успехите на овцефермата. 180 човека работят в модерната Репродуктивна база по свиневъдство.
С Решение № 37-00-24 от 17 август 1989 г. на Националния аграрно – промишлен комплекс Аграрно – промишленият комплекс в с. Сливо поле се закрива. През 90-те г. на ХХ век ТКЗС се обявява в ликвидация.
С Разпореждане № 37 от 23 март 1974 г. на Бюрото на Министерски съвет се създава Научно – производствено обединение по свиневъдство в Шумен. На основание на това разпореждане се създават две предприятия – в с. Голямо Враново и в с. Юделник, които се отделят от угоителната дейност на Русенския месокомбинат и преминават на подчинение на Научно – производственото обединение по свиневъдство в Шумен. Предмет на дейността на тези предприятия е научно – изследователска, проекто – конструкторска и технологична работа по свиневъдство. Работи се по създаване на хибридни породи свине. С Разпореждане № 146 от 1 май 1976 г. на Министерски съвет се създава Обединено предприятие по хибридно свиневъдство (ОПХС) – Русе, което обединява свинекомплексите в селата Голямо Враново, Николово и Юделник. През февруари 1977 г. аграрно – промишлените комплекси в окръга предават на ОПХС – Русе 21 стокови свиневъдни ферми. Въведени са интензивни методи на производство, внедрено е кръглогодишно опрасване, ранно отбиване на прасетата, подмяна на старите стада с хибриди и т.н. Репродуктивната база в с. Юделник произвежда само женски разплодни животни, които задоволяват нуждите на ОПХС в Разградски, Русенски, Силистренски и отчасти в Търговищки окръг.
С Решение № 4 от 29 ноември 1990 г. на Министерството на земеделието и хранителната промишленост се създава държавна фирма „Промишлено и хибридно свиневъдство” – Русе. Организационната производствена структура на фирмата включва свинекомплексите в селата Бръшлен, Голяма Враново, Николово, Червена вода и Юделник. С Разпореждане № 15 от 6 януари 1992 г. на Министерски съвет, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за образуване на едноличните търговски дружества с държавно имущество и във връзка с чл. 147 от Търговския закон де образува „Промишлено и хибридно свиневъдство” ЕООД – Русе с предмет на дейност: производство на свинско месо, разплодни и племенни животни, други селскостопански животни и риба, зърнени храни, фуражни смески, транспортни, строителни и технологични услуги, търговска дейност в страната и чужбина. С Разпореждане № 118 от 17 ноември 1993 г. на Министерския съвет се прекратява дейността на „Промишлено и хибридно свиневъдство” ЕООД – Русе.
1994 г. е открит „Свинекомплекс – Юделник” – с. Юделник. Предмет на дейност: производство на свинско месо, разплодни и племенни животни, малки прасета, други селскостопански животни, месо и месни произведения, фуражни смески, транспортни, строителни и технологични услуги, търговия в страната и чужбина.
На местните избори през 2023 г. Муалля Пашова от листата на ПП ДПС е новият кмет на Юделник.
Паметници
В центъра на селото е издигнат паметник на убития ремсист Марин Спасов.
Паметник на загиналите във войните на България 1912-1918 г.
Паметникът е посветен на българските войници от селото, загинали във войните на България 1912 – 1913 и 1915 – 1918. Паметникът е построен на моста в централната част на селото. Има черна паметна плоча, на която са изписани имената на загиналите.
Източници:
Държавен архив – Русе, ф. 371 К, ф. 486; ф. 487 к; ф. 554; ф. 556
https://www.nsi.bg/nrnm/reports/population/list/5263
https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister.php?iid=DO-010000010&page=104
https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail&id=629®_num=683
Мутафов, В. История на храмовете в Русенска епархия. Част Първа. Изд. Ковачев. С. 2019, с. 324; Димитров, Станимир. Картиране на антични шлемове от България. – ИРМВТ, ХХІІ, 2007, с. 52 – 63.
