Легенда за лековитата вода на язмото при сяновския манастир „Св. Марина“.
Носи се предание, че баща тръгнал със сина си из България да търси лек за очите му. Насочил го към нова България, освободена от Румънско. Обиколил цяла Добруджа без да излекува детето си.
На връщане минал през нашия район, стигнал до мястото на манастира. Конят му изведнъж спрял. Започнал да го бие, но не тръгнал. Разпрегнал го, за да си починат и нахранят. Детето слязло от каруцата и се заиграло във водата на близко течащо ручейче привлечено от шума му. Докоснало си очите с мокра ръка. Изведнъж бащата чул, че детето вика: “виждам, виждам”. Бащата изненадан се приближил и го попитал какво вижда. Детето отговорило “виждам коня, каруцата, дърветата”.
Върнал се човекът в селото и разказал какво се е случило. И до днес прииждат хора със здравословни проблеми да пийнат вода от течащата студена вода, с надеждата да оздравеят.
Източник и още легенди: http://tic.tutrakanobs.net/kultura_i_istoria/manastiri/manastiri.html
За историята на манастира можете да прочетете в Историческата справка за с. Сяново.
