Да, имало е село Калимок в близост до град Тутракан, просъществувало до края на 50-те години на XX век, но вече само внуци от рода Негрянови помнят разкази на своите баби – последно живели там и после преселили се в Тутракан. Селото е било заобиколено отвсякъде от Голямото блато. Днес територията му попада в защитената местност Калимок-Бръшлен. Там е създадена и Биологичната експериментална база „Калимок“ към института по зоология при БАН.
Селото било тясно специализирано рибарско селище, разположено на едноименен остров на запад от Тутракан край дунавския бряг. Феликс Каниц при своето посещение го нарича „влашко село“. През 70-те години на ХІХ в. е махала на Тутракан, отбелязана като Кулемак махала. През 1878 г. махалата Калимок има първоначално училище с учител Петър Даскалов. Населението му през годините 1888 – 1900 – 131 души, 1910 – 198 души, 1941 – 216 души.
През 1942 г. е преименувано на с. Радецки, а от 1944 г. е заличено, като е присъединено като квартал към Тутракан. През 1965 г. повторно е заличено. През 50-те години на ХХ в. в местността има засята зеленчукова градина в размер на 200 дка, която се стопанисва от Обединено стопанско предприятие „Жилфонд и комунални услуги“ и е предадена за обработка на градинари, дошли от Еленско.
Откъс от „Дунавска България и Балканът“ на Феликс Каниц (историко-географско-етнографски пътеписни проучвания от 1860-1879 г.) , том 3, 1995 г., стр.340
„Пътувахме близо дo nлockuя алувиален kрай на брега в продължение на една миля в nocoka на югозаnаg u cnopeg hawume kapmu би трябвало myk ga пресечем kopumomo на geреmo Демир боба. То обаче бе пресъхнало. Таkа че мoжax ga koнcmаmuрам фаkmъm, че през лятото на 1874 г. източно от Русе в Дунава не се вливаше нukakъв npumok. Това ми позволи дa изкажа oще nо- горе становището си, че Добруджa, погледнama om строго физиkо-географcko оmношение, започва близо дo Русе. Победama на cyшama над вoдama ce дokaзвa u om постепенното изчезване на едно мaлko езеро npи влaшkomo село Калимоk, близо дo пресъхналото myk Демир боба дepe. Предu не много години по сведения на местните жиmeли mо е имало по-големи размери. Същият процес на намаляване на воднаmа площ се наблюдава, kakmo ycnяx ga установя, и при много дpyгu kрайбрежни езера в Дунавсkа България и Румъния. …
Щом напусмахме езерото при Калимok, no шocemo попagнaxле на oжuвление. Haвcяkъдe om mеpасата се сmичахa мъже c женumе u дeцama cu, вcuчku облечени в празничии носии (вероятно това са жители от 1874 г. на днешното Старо село). Те слизаха kъм съседнomо, намиращо се на заnaд ceлo Tуpk Cмаилкьой, kъдemo тoчно в момента имаше мaлъk пaнaup.“
