БРЪШЛЕН
Разположение – отстои на 14 км от общинския център Сливо поле, на 38 км от областния център Русе и на 22 км западно от гр. Тутракан, в близост до река Дунав.
Стари имена – Брешнел, Бряшлень, Бряшлънъ, Бръшлънъ
Предполага се, че името на селото произлиза от силно размноженото растение – бръшлян.
Население според преброяванията през годините
1881 г. – 433 души
1888 г. –527 души
1893 г.- 667 души
1900 г. –798 души
1905 г. – 914 души
1910 г. – 999 души
1934 – 1506 души
1946 – 1447 души
1985 – 794 души
2000 – 615 души
2022 – 294 души
Първи данни
В землището на селото са открити предмети от бронзовата епоха. На 1,5 км западно има останки от антична крепост и старобългарско селище, регистрирано в Държавен вестник бр. 57 от 23 юли 1968 г. като Архитектурно-строителен от античността и средновековието с категория местно значение.
Средновековен землен вал има между град Тутракан и село Бръшлен. Валът при Тутракан е най-сложното по план землено съоръжение у нас. Започва на брега на блатото в северозападните покрайнини на Бръшлян. Началото му е образувано от два клона, които след 500 м се съединяват. Валът следва едва забележим ръб на първата незаливна тераса на около 2,5 км от брега на Дунав. Минава покрай селата Бръшлян, Нова Черна, Старо село и завършва в подножието на височината Боблата на 3 км западно от Тутракан. Дължината му е 16 км. Поради дългогодишната обработка на земята насипът и ровът са почти навсякъде
При разрез направен северно от Старо село, което местните жители наричат вала Малдан, от насипа е запазена само най- долната част на височина до 0,3 м. Тя е съставена от сивочерна пръст, съдържаща керамични фрагменти от късножелязната епоха. Под вала лежи културен пласт на селище от същото време. Откъм южната страна на вала са разположени 4 землени укрепления.
Лагер 1 при с. Бръшлян за разлика от останалите се долепва до северния склон на вала. Размерите му са 200/180 м, площ 36 дка. Датиран е към 9 – 10 век.
Лагер 2 при с. Бръшлян се намира на 2.5 км източно от първия лагер и на 50 м южно от вала. Има формата на четириъгълник с размери 170/115 м и площ 25 дка. Частичното прорязване на неговия вал показва, че в централната му част е била изградена стена от чимове, което е характерно за крайдунавските укрепления.
Исторически данни за съществуването на селището има още през 8 век. Петър Камбуров в брошурата си „За трайна историческа памет”, издадена в Русе през 1987 г. посочва, че в Бръшлен има землен ров от епохата на Първата българска държава на 1,7 км североизточно от местността Кантона. В османски документ съхраняван в Държавен архив – София, издаден през 1654 г, е отбелязано, че селото е съществувало към посочената дата, но началото му се губи в неизвестността. В султански ферман от 1680 г., в който са включени 86 села от Русчуклийски санджак е отбелязано и с. Биришлян. В друг османски документ се споменава в 1694 г. с. Бирислен. Среща се и под имената: Брешнел, Бряшлень, Бряшлънъ, Бръшлънъ.
Едни свързват името с растението бръшлян, други с брястовата гора покрай реката.
Според местни предания, преди около два века, човек на име Никола се заселил на територията на днешното село. Гонен от турска потеря и обвинен за убийство на турски управник, той стига дотук, където основава селото. Настоящото селище възниква в края на 18 век и началото на 19 век. Големи приходи на местното население носи блатото – коси се папура, риболовът става основен поминък на по-бедните и малоимотни селяни. Местности в блатото стават естествен басейн за риболов и превръщат селището в риболовен център. Но разположението на селото в центъра на Тутраканското държавно блато води до по-голяма опасност (в миналото) от заболяването „блатна треска“.
През 1865 г. е открито килийно училище в с. Бръшлен.
По време на Руско-турската освободителна война, неуспехите на турците по фланговете карат фанатизираното население да извършва зверски изстъпления спрямо християните. Българин от Тутракан, прекосил Дунав на плот, направен от камъш, разказва на генерал Абамелек, че е избягал заради издевателствата на башибозуците и черкезите от с. Бръшлен. Младите жени били хващани и изпращани в Силистра, а децата, старците и стопаните – избивани. Имуществото и добитъкът им е задиган.
Населението на селото е основно турско, но след Освобождението мюсюлманите се изселват и на тяхно място се заселват българи от Балкана. В Бръшлен има 93 къщи, населени от Дряново.
Бръшлен след Освобождението
След Освобождението Бръшлен е община със съставно село Кютюклий (дн. с. Цар Самуил), околия Тутраканска.
След преминаването на Северна Добруджа в пределите на Кралство Румъния, след подписването на Санстефанския мирен договор, много севернодобруджански българи оттам се преселват в Добричко, Силистренско и Тутраканско, тъй като тук намират много ниви, изоставени от избягалите мюсюлмани. Преселват се и руси липовани в с. Бръшлен.
На 27 февруари 1900 г. в Тутракан много бедни земеделци и рибари от града, заедно с около 600 селяни от с. Старо село и с. Бръшлен участват в протестен митинг. От митинга до княза се изпраща телеграма. В нея се казва, че за „селянина-земеделец в България”, отличаващ се с „неимоверната търпеливост и забележителна скромност”, настъпват „лоши и усилни времена”, както и за неговото „поминъчно положение, за което толкова жестоко се показва с това, че „прокара през Народното си събрание закон за десятъка”. В телеграмата се привеждат аргументи против него, защото „десятъкът е вече окончателно осъден от съвременната наука като най-опропастителен закон” и навсякъде съществуването му се счита като признак за назадничавост. За подателите „той е най-несправедливия, най-обременителния и най-съсипателния налог” и те „енергически” протестират против него и „най-настоятелно” искат неговото отменяне.
На 30 ноември 1903 г. се основава Взаимоспомагателно дружество „Братска помощ”.
Първото десетилетие на ХХ век се повишава доходността от риболова и в него намират препитание тридесетина семейства от Бръшлен.
Укрепва се партийната дисциплина в Земеделския съюз и се следят проявите на незаинтересованост, нетолерантност и провокаторска злоумишленост. За назидание и неутрализиране на антипартийни действия през 1908 г. в с. Бръшлен са изключени 11 члена на местната земеделска дружба.
Румънски разезд в 9 ч. на 1 юли 1913 г. минава от Тюрк Смил край Бръшлен в състав от 8 конника и е вляза в Ряхово без инцидент. Водена от точни инструкции заставата е пуска румънския разезд. В Тутракан има румънски войски в състав приблизително един пехотен полк, две батареи и един полк кавалерия.
На 28 юли 1913 г. е подписан Букурещкия мирен договор и Южна Добруджа преминава в пределите на Кралство Румъния. Бръшлен остава в пределите на Царство България, но българо-румънската граница е в близост до селището.
На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния, на 5 и 6 септември 1916 г. се провежда епичната битка за Тутракан.
На 1 октомври 1916 г. в 4,30 часа сутринта румънците започват десант с лодки през Дунава срещу селата Ряхово, Бабово и Бръшлен. Към 5 часа сутринта румънските понтонери прехвърлят понтонен мост през река Дунав, по който настъпват нови румънски дружини.
При този десант в селата Ряхово, Бабово, Бръшлен, Кая Махале, Пара Махале, Борисово, Голямо Враново и Сливо поле, заети от румънците, са извършени зверства. Някои от селата, които са много близо до Дунавския бряг, научили за преминаване на румънците, когато румънските войници са навлизали в селата и не са успели нито самите да избягат, нито добитъка да скрият. Другите, успели част от добитъка да прикрият в горите. Всичкият останал добитък, в едни села повече, в други по-малко, една част е била откарана на оттатъшния бряг на Румъния, а друга част изклана.
Същата участ е постигнала и домашните птици: румънският бивак пред с. Бръшлян цял е покрит с перушина. Във всичките тези села не е останала абсолютно нито една къща, без да бъде ограбена, като всичко ценно е било прехвърлено на оттатъшния бряг веднага. Всички храни, сено, слама, жито, ръж бивали подпалвани и изгаряни, а в хранителните продукти на семействата, като брашно, масло, сирене, след като вземали потребното им, румънците са ходили по голяма нужда. Училищните здания са изгорени, а потребите унищожени. Там, където общинските бирници забравили да вземат съдържимото от касата, румънците са чупили и вземали парите. Село Бръшлен е подпалено от четири страни. Изгорели 40 къщи, училището, много плевници и хамбари. Останалото не е изгоряло, защото е завалял силен дъжд.
Убити от румънските войски в с. Бръшлен са: Никола Михов – 78 г.; Стоян Лазаров – 78 г.; Алекси Стоев – 75 г.; Йосиф Станилов – 52 г.; Христо Стоянов – 40 г. (войник в отпуска), последните двама са били вързани един за друг, убити с куршуми, а после мушкани с ножове; Стойно Колев – 60 г., застрелян; Марин Радев – 50 г., заклан, Пенчо Косев – 60 г., заклан и половината от черепа му отсечена със саблен удар; Гена Христова – 65 г., застреляна. В с. Бръшлен заловените жени са били изнасилвани, принуждавани да приготовляват храна, измъчвани да дават сведения за българските войски, а после осъдени на смърт. На края на селото румънците изкопали един гроб, пред който били изправени баба Димка, Димитра Пенева, Мария Иванова и 4 деца, за да бъдат застреляни, но внезапното появяване на нашите войски ги спасило.
На 16 октомври 1916 г. свещ. Савва Кирчев изпраща Рапорт до Митрополията. В него той подробно разказва за румънското нападение на 1 – 3 октомври в селото. Откраднати са два комплекта одежди, олтарът е разхвърлян, регистрите, канцеларските книги и принадлежности са унищожени, чекмеджетата на пангара са счупени, касичката „Червен кръст“ е разбита и парите липсват.
Румънският десант е окончателно отбит на 4 октомври. България губи Първата световна война и на 27 ноември 1919 г. е подписан Ньойския договор, Южна Добруджа отново преминава в пределите на Румъния и българо-румънската граница минава отново близо до селото. Сградата на митницата е запазена.
През 1919 – 1920 г. в Бръшлен установяват българи от Тутраканско, бягайки от жестокостите на румънските власти.
През периода на втората румънска окупация на Южна Добруджа от Тутракан емигрират в България още около 200 рибарски семейства, които се установяват предимно в крайдунавски селища – в селата Ряхово, Табан (Сандрово), Мартен и Бръшлeн в Русенско.
На 18 май 1920 г. е образуван клон на Вътрешната Добруджанска революционна организация, която предоставя сведения до Върховния управителен комитет на Добруджанската организация за погромите на румънските банди в Тутраканско. 50 души от организацията в с. Бръшлен полагат клетва да се борят с оръжие за освобождаване на Добруджа. Председател на организацията в Бръшлен е Трифонов.
На 30 октомври 1932 г. се основава Риболовна кооперация „Дунав“, а 1936 г. се основава Скотовъдно-млекарна кооперация „Овен“.
1934 г. в страната е извършено ново административно деление Голямоврановската община се разширява. В нея влизат селата Малко Враново, Бръшлен и Цар Самуил. Тази община съществува до 1941 г., когато се отцепва с. Цар Самуил, а след две години и с. Бръшлен.
На 7 септември 1940 г. е подписана Крайовската спогодба между България и Румъния и Южна Добруджа се възвръща на България.
Село Бръшлен е на 4 км от българо-румънската граница и във в. Черно море от 16 септември 1940 г. е разказано за посрещане на делегатите. „В с. Бръшлен в четири км от границата делегатите пристигнаха в 5 ч., посрещнати особено сърдечно. Много от селяните плачеха от радост.“
След 21 септември 1940 г., създаденото през 1933 г. в с. Бръшлен Рибарско дружество „Дунавски риболовец“, преминава под административното ръководство на Тутракан. То наблюдава и ръководи риболова от с. Бръшлен до гр. Тутракан.
През пролетта на 1941 г. се възстановява рибарската кооперация „Св. Николай” в Тутракан; през есента на 1942 г. рибарските кооперации в Тутракан, с. Бръшлен, Тутраканско и с. Сребърна, Силистренско, се обединяват в Рибарска кооперация „Дунав”.
Бръшленското блато през 40-те г. на миналия век е до голяма степен пресушено след изграждането на дигите и отводнителните канали.
Бръшлен след 9 септември 1944 г.
От 1944 до 1958 г. с. Бръшлен е самостоятелна община в Тутраканска околия. Първи кмет през този период е Никола Василев Стоянов.
Селският народен съвет е местен орган на власт и управление. Ръководи административния, стопанския, икономическия и културния живот, съобразно дадените му правомощия.
През 1949 г. се основава Трудовокооперативно земеделско стопанство „Искра“ с. Бръшлен.
С указ на 794 на Президиума на Народното събрание от 24 септември 1949 г. е създадена териториална единица община Бръшлен. С решение на Русенския окръжен народен съвет от 27 ноември 1958 г. се закрива община Бръшлен и се присъединява към община Сливо поле.
През януари 1959 г. селото преминава административно към Русенски окръг. Община Бръшлен запазва своята самостоятелност до 1979 г., когато става съставна община в селищна система – с. Сливо поле.
В края на 40-те години на XX век започва процеса на национализацията в България. Това е процес на принудително одържавяване на основната част от промишлеността и услугите, при налагането на тоталитарния комунистически режим. Тя ликвидира частната собственост върху средствата за производство и частните компании – фабрики, банки, застрахователни дружества, магазини, занаятчийски работилници.
През август 1950 г. с решение на Министерския съвет се създава Промишлен комбинат „Трансмариска“, в който влизат национализираните дараци, содолимонадените работилници, маслобойната, мелниците в Тутракан и Старо село, техническата работилница, керамичната работилница в Бръшлен.
Процесът на утвърждаване на тоталитарния режим завършва през 50-те г. на ХХ век. Това е времето, когато напълно са ликвидирани частната собственост и се налага монополът на управление на БКП.
1976 г. със средствата от самооблагането в селото са построени 600 линейни метра водопроводна мрежа, с което водоснабдяването на селото е завършено стопроцентово. Останалите средства са насочени за асфалтиране на уличната мрежа. Следващите години със средствата се построява комплексен приемателен пункт, магазини.
На 7 ноември 1983 г. се открива Пенсионерски клуб „Захари Стоянов“.
През 1948 г. Кредитно кооперативно сдружение променя името си на Всестранна кооперация „Братска помощ“ – с. Бръшлен. От 1952 г. до 1958 г. се преименува в Селска кооперация „Братска помощ““ – с. Бръшлен, а до ликвидацията си през 1969 г. в Потребителна кооперация „Братска помощ“. През 1970 г. преминава към Трудовокооперативно земеделско стопанство – с. Сливо поле, а от 1972 г. се влива в Районна потребителна кооперация „Съединение“ – с. Сливо поле.
В периода 1964 – 1969 г. кооперацията построява собствена двуетажна сграда, в която се помещават магазин за хранителни стоки, текстилен магазин, ресторант, сладкарница, смесен магазин и др. На общо събрание на Районна потребителна кооперация – с. Сливо поле, проведено на 12 февруари 1990 г., се взема решение да се отдели Потребителна кооперация „Братска помощ“ – с. Бръшлен и да развива самостоятелна дейност, включваща търговия, обществено хранене, производство и изкупуване на промишлена и селскостопанска продукция, автотранспорт, услуги на населението и др.
От 1 март 1997 г. Потребителна кооперация „Братска помощ“ – с. Бръшлен преминава към Производствено-потребителна кооперация „Бръшлен“ – с. Бръшлен.
През 2005 година територията на селото влиза в проект за така наречените „влажни зони“. Целта е отново да се наводнят отводнените преди години ниви в близост до река Дунав и по този начин да се превърнат в местообитание на много птици. Влажната зона обхваща територията на блатото Калимок и Бръшлен.
Има изграден свинекомплекс на територията на с. Бръшлен.
С финансовата помощ на програма САПАРД и Програмата за развитие на селските райони е приведена в съответствие с изискванията на ЕС и е изградена зърнена база.
Църква
През април 1881 г. християните изпращат от селото Прошение до Митрополит Григорий за благословение да си построят църквица, защото вече материалите са събрани. Отговорът на Митрополията е отрицателен, защото „няма потребното число къщи, за да се разреши.“ Въпреки това християните започват строителствотопна църквата „Св. Николай“, изградена от бял камък и тухла. Парцелът за храма е дарен от Никола Аплака. На 21 октомври 1881 г. жителите на селото изпращат Прошение до Митрополит Григорий с молба, ако е възможно да освети църквата на първи ноември 1881 г. Освещаването е извършено на първи януари 1882 г. от Митрополит Григорий. Преди това в селото има параклис.
Църквата „Св. Николай“ е еднокорабна базилика с по-късно изградена камбанария с притвор до западната фасада.
Вероятно старите икони са дело на тревненски майстори. На заседание на Настоятелството през 1923 г. е решено да бъдат подменени иконите, „понеже старите са негодни“. Все пак са съхранени няколко икони от неизвестни зографи от 1897 г. и от 1911 г.
Възложени са седем големи и седем малки икони на иконописеца Николай Александрович от Русе. Те са одобрени от Епархийския съвет. Иконостасът е с размери: ширина 6 м и височина 3 м и е изработен през 1940 г. от русенския майстор Георги Генов от резбарското ателие „Мадарски конник“. През същата година от липово дърво са изработени владишкия трон, на който е поставена иконата на Спасителя и подвижен иконостас с иконата на Св. Св. Кирил и Методий.
Съвременните царски икони на Св. Йоан Кръстител, Св. Георги Победоносец, Св. Николай Чудотворец и св. Архангел Михаил са изографисани през 1971 г. от отец Борис Богоевски.
През 1919 г. учителят Петър Николаев от Бръшлен подарява на църквата икона „Св. Николай“, която е изографисана от Иконописно ателие „Атанас Н. Кавруков“ в Сливен. Епархийският съвет одобрява иконата с уговорката името на дарителя да бъде написано на гърба й.
През 1900 г. настоятелите приемат решение да се изгради каменна ограда, за да се раздели църковния двор от училищния, който дотогава е общ.
През 1935 г. е извършен основен ремонт на храма от спечелилия търга Йордан Николов от с. Горни Върпища, Дряновско. Същият майстор през 1930 г. построява бръшленското училище.
През 1936 г. отново започва ремонт, настоятелите и свещениците констатират, че църквата е тъмна и решават да се подменят четирите дървени прозорци с метални. След това са подменени и подпрозорчените камъни. Керемидите на целия покрив, поставени през 1935 г. през 1951 г. са заменени от подцинкована ламарина.
Върху камбаната има надпис: „Тъзи камабана е преляна през настоятелството: св. Савва Кирчев, Христо Коев, Тодор Цвятков и Къню Йорданов и принадлежи на църквата св. Николай в с. Бръшлен 14 септември 1910 год.“ След като е спукана, е подменена с нова през 1984 г. закупена с 3000 лева със средства дарени от населението.
През 1982 г. църковното настоятелство решава, кръстът (оброчният камък), намиращ се в северния край на селото (местността При гробищата), където от 8 юни 1853 г. на празника Св. Троица се отслужва общоселски оброк (курбан), да бъде преместен в църковния двор, за да се съхрани, защото металната му ограда е открадната и традицията за оброка е прекъсната. Да се постави „точно срещу надгробния паметник на братската могила“. По повод на 130-годишнината от установяването на традицията, отбелязана през 1983 г. на празника на св. Троица, е осветен отново. Намира се зад олтарната абсида.
Училище
Училището в с. Бръшлен започва дейността си през 1865 г. като килийно училище с една паралелка.
Според извлечение за Тутраканска околия от Статистика на основните училища в Княжество България през учебната 1899 – 1900 г. в Бръшлен има едно смесено училище, в което преподават двама учители и една учителка. Обучават се 82 момчета и 42 момичета. През учебната 1901/1902 г. Учители са Георги Попов и Друма Савова.
През 1916 г., по време на десанта, румънската войска запалва селото, при което изгаря и училището. Бръшленското училищно настоятелство с протокол №17 от 23 октомври 1922 г. определя за патрон на училището Екзарх Антим І. Със Заповед № 7062 от 13 декември 1922 г. на Министерството на просвещението се разрешава първоначалното училище в с. Бръшлен да се именува „Екзарх Антим І“. На 24 май 1931 г., в Деня на славянската азбука и просвета, се полага основният камък на новото училище. Строежът се извършва по план от русенския окръжен училищен архитект С. Динолов и е завършено за една година.
Народно основно училище „Екзарх Антим І“ – с. Бръшлен през учебната 1944 – 1945 г. има седем паралелки с 284 ученика. През 1946 г. е открита и полудневна детска градина с една група. През 1960 г. е построено помещение за учебна работилница. От 1962 г. към училището се разкрива осми клас и то става пълно основно училище. По същото време се създава и полуинтернат за учениците. В следващите години се работи активно за подобряване на материалната учебна база и училището придобива вид на съвременно учебно заведение.
Поради намаляване броя на учениците училището е закрито през 1994 г.
ТКЗС
Трудовокооперативно земеделско стопанство „Искра“ с. Бръшлен, е основано през 1949 г. Към него има изградени пилчарник, свинарник, телчарник, конюшня. През 1959 г. се обединява с ТКЗС – с. Бабово, Русенско. През 1959 г. се обединява с ТКЗС – с. Ряхово, ТКЗС – с. Бръшлен с наименованието ТКЗС „Път към комунизма“ с. Бабово. През 1970 г. се обединяват ТКЗС – с. Бабово, Бръшлен, Голямо Враново, Малко Враново и Ряхово в ОТКЗС „В. И. Ленин“ – с . Бабово, Русенско. По-късно – през 1971 г. се влива в АПК „Съветска Русия“ – с. Сливо поле. От 1987 г. се отделят от АПК с. Бабово, с. Бръшлен и Ряхово и се създава Комплексна бригада със седалище с. Ряхово. С решение на Русенски окръжен съд ТКЗС с. Бабово се регистрира като Земеделска кооперация „Бабово – Бръшлен“ с. Бабово. Със заповед на Областния управител- Русе се създава Ликвидационен съвет.
Земеделското стопанство е ликвидирано през периода 1992 – 1995 г.
Районна потребителна кооперация „Съединение“ – с. Сливо поле е основана през 1971 г. и обединява 10 населени места с клонове в: с. Бабово, с. Борисово, с. Бръшлен, с. Голямо Враново, с. Кошарна, с. Малко Враново, с. Ряхово, с. Сливо поле, с. Стамболово, с. Юделник и магазини в с. Мартен и в Русе.
С решение на Управителния съвет на кооперацията от 5 февруари 1990 г. и решение от годишно отчетно-изборно събрание от 12 февруари 1990 г. от състава на Районната потребителна кооперация „Съединение“ се отделят 6 самостоятелни Потребителни кооперации в селата Борисово, Бръшлен, Голямо Враново, Ряхово, Сандрово и Сливо поле.
Читалище
По инициатива на учителя Александър Михайлов през 1906 г. е основано читалище в Бръшлен и той става първия му председател. Читалището е наименува „Братство”.
1975 г. е сформирана фолклорна група „Бръшленски баби“, под ръководството на Нинка Моцова. Изпълнява над 20 песни и хора и участват н празника на селото и общината. „Бабите“ са носителки на две „Златни гъдулки“ през 1979 и 1986 г.; на 3 златни и 1 сребърен медал от Националния фолклорен събор в Копривщица. Сформирана е и детска група „Коледарската“.
Поддържани от читалището са празниците: Бабинден, Лазаруване, Еньовден, Коледуване, Сурваки. Днес към читалището функционират пет групи: „Бръшленски баби“, „Бръшленска китка“, „Коледарска група“, Група „Лазарки“ и ДТС „ХопТроп“. Самодейците към читалището са над 40. Групите към читалището празнуват всеки празник през годината. На Великден се провежда тържествена литургия и традиционно хоро в центъра на селото. Преди 1944 г. като празник на селото се е празнувал Свети Дух, през юни (51 дни след Великден). Населението се е събирало на поляната под старите брястове под селото, където похапвали, попийвали и се извивали хора. От 2000 г. празникът е възстановен. Отбелязва се с тържествена литургия и курбан за здраве. Съхранява се като реликва знамето на Просветно дружество „Добруджа“– организация към ВДРО.
„Рибен фест – Бръшлен” е местен рибарски фестивал, целящ популяризиране на привлекателността на рибарската общност. Организатори са кметството и читалището. Провежда се в края на август. Събитието включва в себе си редица конкурси: за най-вкусна рибена чорба, за печена дунавска риба, за най- бързо чистене на риба, също така и конкурс за най-добра домашна ракия. За целта участниците получават рибен пакет, предоставен от спонсорите на фестивала.
В музикалната програма участват фолклорни състави от Сливо поле, Русе, съседните общини и домакините от Бръшлен. Всяка година във фестивала участват и деца от скаутската организация „Приста скаут“, Русе.
Традиционно във фестивала се провежда и ревю на нарадни носии от региона, а между отделните състезания се вие дълго хоро, в което се включат всички желаещи. В събитието се включват и майстори на художествените занаяти от страната и района.
В последната седмица на месец август се провежда симпозиум на съвременното изкуство „Ломея“. Неговата цел е възстановяването на културните традиции по поречието на реките Лом и Дунав чрез съвременното изкуство показано в Защитената местност „Калимок-Бръшлен“. В симпозиума вземат участие артисти от страната и чужбина, а самото събитие се провежда в с. Бръшлен.
Международен пленер по графика „Бръшлен“ се провежда ежегодно през месец септември. Темите на пленера са провокирани от живата природа и от факта, че с. Бръшлен се намира в Защитената местност „Калимок-Бръшлен“, което предразполага общуването с природата и хората, свързани с река Дунав. Произведенията, създадени по време на пленера, остават като основа за бъдещата художествена галерия в центъра, след излагането им пред публика в с. Бръшлен в павилиона за образователни занятия, в Общината в гр. Сливо поле и в Художествената галерия в Русе.
Туристическият информационен център с почивна станция в с. Бръшлен предоставя информация и специализирани услуги, насочени към различни групи от обществото. Целта е популяризиране, опознаване и опазване на богатото биоразнообразие на територията на Рибарската област и Защитената местност „Калимок-Бръшлен“. От 2016 г. ТИЦ – Бръшлен е традиционна база за летни лагери на скаутите от Русе, Варна и Елена. През 2017 г. гостуват скаути от Белгия. Ежегодно се организират Екоучилище с деца и ученици от цялата страна и запознаване с растителните и животински видове на територията и опазването им.
Паметници
На централната улица през 1976 г. е издигнат паметник на опълченците с имената на Стоян Марков и Алекси Спасов – жители на селото, участвали в Шипченската епопея.
Важно място
Територията на с. Бръшлен попада в Защитената местност „Калимок – Бръшлен“. Съхранено е богатото многообразие на животински свят, представен от 230 вида птици, влечуги, земноводни и бозайници, редки, застрашени от изчезване и изчезващи видове, регистрирани в Червената книга на България. В района на Бръшлен има изградени различни пешеходни, колоездачни и речни маршрути, по които могат да се разгледат островите Мишка и Малък и Голям Бръшлен. Пролетно и есенно време може да се гребе в каналите в и около Бръшленското блато.
Източници:
ДА – Русе, ф. 326, 636, ф. 438, ф. 987, ф. 1030.
ДВИА, Ф. 40, оп. 2, а. е. 156 л. 185-186.
История на Тутракан. Т. 2010; Мутафов, В. История на храмовете в Русенска епархия. Част Първа. Изд. Ковачев. С. 2019.
https://www.slivopole.bg/uploads/usr_files/PP_8_1_zapiska.pdf https://www.nsi.bg/nrnm/reports План за интегрирано развитие на община Сливо поле 2021 – 2027 PIRO_Slivo_pole_2021-2027_priet ot ObS_za publikuvane_11_05_2021.pdf
