ГОЛЯМО ВРАНОВО
Разположение – на 35 км източно от областния центъра гр. Русе, на 12 км в същата посока от общинския център гр. Сливо поле, на 10 км от река Дунав.
Старо име – Орхание кебир, Биюк Оран кьой.
Население според преброяванията през годините
1888 г. – 977 души
1901 г. – 1138 души
1920 г. – 1475 души
1926 г. – 1810 души
1934 г. – 2225 души
1946 г. – 2438 души
1985 г. – 2277 души
2000 г. – 1803 души
2022 г.– 1099 души
Първи данни
Предполага се, че тук началото на човешкия живот е започнал през желязната епоха – първото хилядолетие преди новата ера.
Открити са надгробни могили от желязната епоха. Една такава могила е открита в източната част на селището в местността Могилата. През 50-те год. на ХХ век, местността е била гора, но се изкоренява и земята започва да се обработва от ТКЗС. Друга могила е открита, в местността Саръ чоуру, но е почти заравнена, заради обработката на земята. Декларирани са РМС №1711 от 22.10.1962 г. като археологически паметник с категория от национално значение.
Открито е старо селище на 500 м от селото, декларирано с протокол СОПК от 10.08.1955 г., с категория от национално значение.
Според предания на местните жители, селището е възникнало на километър и половина на север от настоящото местоположение. Причина за преместването е избухнала чумна епидемия.
Предполага се, че настоящото селище е възникнало през XIV – XV в. За възникването на селото съществуват няколко версии, според местните жители. Най-разпространената е, че тук са се заселили двама братя Орхановци и положили основите на две села: Голямо и Малко Враново. Според други, по тези места, представляващи тогава непроходими гори, се заселил с дружината си някой си Орхан. Тук те намерили благоприятни условия за живот и за кратко време селото, наречено на името на основателя си, се разраснало до такава степен, че неговите жители не се познавали. Тогава една част се преселили на 4 км на юг от селото и положили начало на ново село – днешното Малко Враново. Според друго предание от Източна Стара планина към Дунава текла река под името Оран. Тя минавала по тия места и дала името на двете села.
Първото писмено сведение за двете села имаме от края на XVII в. В османски документ – данъчен регистър, съхраняващ се в Ориенталския отдел на Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, двете села се споменават с по две имена, Голямо Враново носи името – Орхани кебир или Бююк оран кьой, Малко Враново – Орхани сагър или Кючюк оран кьой. В друг документ от 1734 г. двете села се споменават отново със същите имена. След Освобождението на България от турско робство те получават днешните си български имена, които са превод от турските.
През втората половина на XIX в. монотонното еднообразие в селото е нарушено. То приема нови заселници. Около 60-те год. XIX на в село Голямо Враново се заселват голям брой татари от Кримския полуостров. Настаняването на татарите и черкезите е запазено и в местната топонимия, основават се Татарска и Черкезка махала. Черкезите се изселват по време на Руско-турската освободителна война.
Голямо Враново след Освобождението
След Освобождението при първото административно деление на Княжество България, Голямо Враново е съставно село в Черешовска община, Балбунарска (Кубратска) околия, Русенско окръжие. В същата община влизат и селата Кошарна, Гарван и Малко Враново.
След това за кратко цялата община преминава към Тутраканска околия, но това се оказва неудобно за селяните. Общината е голяма, отдалечена и от околийския център. Затова те многократно настояват да се отделят и обособят в самостоятелна община.
Селско общинско управление – с. Голямо Враново съществува като самостоятелна община от 1892 г.
След Освобождението на България в селото се заселват и българи от Котел и Жеравна, заселват се и гърци. Основният поминък на местното население е земеделие и скотовъдство, най-вече е развито овцевъдството. Селището разполага с добри пасища и се слави с хубавите си овце.
Според данните от преброяването в Княжество България през 1893 г. в селото има 181 къщи, от които 16 са землянки, а 124 са от плет, измазан с кал. Почти всички са покрити със слама, имали по 2 – 3 стаи и често пъти в същата сграда живеели и домашните животни. До началото на ХХ век в землището на селото има един чифлик на Неджиб ага и вероятно цялото село е работило за него.
Важно място в стопанския живот заема кредитната кооперация. По инициатива на братя Михайлови, учители по професия на 9 декември 1904 г. група голямоврановчани основават Взаимоспомагателно земеделско кредитно дружество в селото. То започва своята дейност през 1905 г. с 34 члена, задачата на кооперацията е да събира дялови вноски и да раздава кредити на членовете за закупуване на ниви и добитък. Съгласно приетият устав, неговата дейност се ръководи от Управителен съвет, избран на общо годишно събрание с обикновено болшинство при явно гласуване. Началният кредит от 3000 лева дружеството получава от Българска земеделска банка – клон Балбунар (Кубрат).
Председателят работи изцяло на обществени начала – безплатно, а касиерът и деловодителят получават минимално възнаграждение. Отначало дейността на дружеството е ограничена. През 1910 г. са приети двама нови членове и са отпуснати заеми от 50 до 1200 лв. за покупка на ниви и добитък на 16 души на обща сума 3853 лв. През следващата година размерът на максималния заем е увеличен на 3000 лв., а на единичния – на 2000 лв. при лихва 8%. Притокът на българи в селото се засилва и нуждата от пари е голяма. През годината са отпуснати 27 заема на обща сума 5960 лв., а общият брой на членовете нараства на 49.
През първите 15 години дейността на дружеството е скромна и се изразява в отпускане на заеми за членовете. Прелом в дейността на дружеството настъпва през 1920 г. То вече се нарича Взаимоспомагателно дружество „Нов живот“ и удвоява броя на членовете си, които стават 83. През декември 1920 г. дружеството става член на агенцията на Консорциума за износ на зърнени храни в село Ряхово и започва да се занимава с изкупуване на зърнени храни, но тази дейност не му донася големи изгоди и след две години напуска Консорциума. През 1920 г. кооперацията открива магазин и започва търговска дейност. Продажните цени, по-ниски за членовете и по-високи за останалото население, се определят от ръководството, като се стремят печалба да е по-голяма от 25%. През следващите години кредитната кооперация разширява още повече дейността си. Сключва договор със захарната фабрика в Русе за производство и продажба на захарно цвекло. Започва да се занимава и с изкупуване на яйца. През 1926 г. наема за десет години Бръшленското блато. Дейността по неговата експлоатация се ръководи от специална Комисия по блатото, избирана ежегодно от общото събрание. В обсега на нейните функции влизат риболовът, каракофата, папурът, сеното и др., които се отдават на публичен търг на наематели. За целта е отпуснат допълнителен кредит на БЗБ – Кубрат в размер 300 000 лв. По-късно съвместно с кредитна кооперация „Братска помощ“ в с. Бръшлен изграждат съдружническо предприятие „Блатото“, но доходите намаляват, понеже блатото се разработва от оземлените бежанци.
Кредитната кооперация полага доста грижи и за подпомагане основния поминък на своите членове – земеделието и животновъдството – като закупува модерни земеделски оръдия и машини и ги отдава под наем.
През 1929 г. се закупува нива и вършачка със средства и за нуждите на кооператорите. 1934 г. към кооперацията е организирана мандра, която преработва млякото, добивано в района. Със собствени средства е закупена вършачка, с която се обслужват нивите на член-кооператорите. Построена е и фурна за нуждите на населението. Кредитната кооперация продължава дейността си и след 1944 г.
След подписването на Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г. България е принудена да отстъпи на Румъния – Южна Добруджа и в с. Голямо Враново емигрират първите добруджанци.
На 1 септември 1916 г. България обявява война на Кралство Румъния и границата е пресечена от войските на Трета българска армия. На 5 и 6 септември 1916 г. се провежда епичната битка за Тутракан.
Докато траят военните действия в Добруджа, в училището нощуват български и германски части. По време на сраженията за Тутракан през септември 1916 г. в училището са пренесени офицери и войници за оказване на болнична помощ.
След десанта при Ряхово на 1 октомври 1916 г. населението на Голямо Враново и околните села напуска домовете си и се отправя към Балбунар (Кубрат). На втория ден след десанта, румънските войски влизат в Голямо Враново и се отдават на грабеж и рушене. Всички врати, прозорци и шкафове са счупени. Изгорен е архива на общината. Румънците отвличат със себе си и 15 старци от Голямо Враново. След като е отбит десантът населението се завръща по домовете си.
Броят на добруджанци нараства след подписването на Ньойския договор и присъединяването на Южна Добруджа към Кралство Румъния. Оформя се квартал, населен с бежанци от Добруджа, именуван като Добруджанската махала. Пристигат и няколко емигранти от Съветска Русия.
Българи в Голямо Враново идват и от околните села, и преди всичко от село Ряхово. Главната причина, поради която напускат родното село е река Дунав. При честите прииждания на водата, реката залива селото и унищожава покъщнината и посевите на селяните. Селото ги привлича и поради факта, че се изселват много турски семейства, които продават изгодно къщите и имотите си.
Потокът от бежанци се засилва през следващите години и особено през 1926 – 1928 г. В Русе има изградена Околийска комисия по бежанците, която ги разпределя по селата. Такава комисия има изградена и в Голямо Враново. Проблемът с бежанците е труден за разрешаване в продължение на няколко години. Определена е 200 дка земя в местността Аша кору. Общинската комисия по настаняване на бежанците на 3 май 1928 г. приема решение с тази земя да се оземлят 10 души бежанци, понеже минимумът земя за жизненоспособно стопанство в Голямо Враново е 20 дка. На 12 души им е отказано, понеже няма земя. През есента на същата година е предадена на общината още 416 дка земя, а през 1930 г. още 322 дка в местността Държавно блато. Снабдяването на бежанците със земя става за сметка на общинския и държавен поземлен фонд, като се разорават много необработени земи – мери, пасища и гори. За да могат бежанците да си обзаведат стопанството и си изградят дом, държавата им отпуска заем.
През периода на румънска окупация на Южна Добруджа, в продължение на две десетилетия, въоръжени банди от румънски цигани – конекрадци често пъти нахлуват нощем в селото и отвличат коне, които ги продават в Румъния. Румънските власти не вземат мерки, а българските власти са безсилни. Тогава населението само започва да си охранява имотите си. Организира въоръжена нощна охрана на селото и успява да предотврати много набези.
На 7 декември 1920 г. в Голямо Враново идват представители на Държавната подвижна катедра и провеждат десетдневен курс по земеделие с жителите на Голямо и Малко Враново. Изнесени са лекции по стопанство, кооперативни сдружения, земеделие, овощарство, лозарство и облагородяване на лозата.
1924 г. Никола Наумов открива мандра. Продуктивността на животните е ниска – 2 -3 литра мляко на ден от крава. През 1929 г. за нарасналите нужди на животновъдството в селото се открива средищна ветеринарна амбулатория. Дейност развива и основаната през 1915 г. общинска скотовъдна комисия, която има за задача да подпомага развитието на животновъдството и въвеждането на по-продуктивни животински породи.
С увеличаване броя на населението голяма част от мерите се разорават и пасищата намаляват. За да задоволи нуждата от фураж, през 1927 г. общинската управа раздава на селяните за експлоатация през 1927 г. за срок от 10 години 400 дка от мерата в местността Крушака, за засяване на люцерна срещу 250 лв. годишен наем. През следващата година са раздадени още 400 дка. Земята се раздава съобразно броя на работния добитък. През 1932 г. поради тежкото материално положение на селяните, наемът е намален на 72 лв. на декар.
Важно място заема и бубарството през периода 1925 – 1927 г. В продължение на няколко години се засаждат в окръга, сред които и в Голямо Враново, 100 дка черничеви дървета с безплатен посадъчен материал. По такъв начин бубарството се разширява и става постоянен източник на доходи за много семейства.
През 1936 г. скотовъдната комисия съвместно с овцевъдното дружество „Мерино“ провежда местен конкурс за установяване млечността на овцете. Журито, ръководено от окръжния инспектор по животновъдство, дава премии на Денко, Димитър и Юрдан Илиеви, понеже само техните овце дават предвидено по правилника количество мляко.
1934 г. в страната е извършено ново административно деление Голямоврановската община се разширява. В нея влизат селата Малко Враново, Бръшлен и Цар Самуил. Тази община съществува до 1941 г., когато се отцепва с. Цар Самуил, а след две години и с. Бръшлен.
През периода 1934 – 1944 г. общинските кметове и съвет са назначавани от централната власт, а всяко съставно в общината село си има кметски наместник и наместничество, също назначаеми.
Общината се управлява от общинския съвет, който избира постоянно присъствие, начело с кмет и секретар. Съветниците се избират от населението пропорционално на броя на жителите.
Отначало общинското управление няма собствена сграда и се помещава в частни помещения. През 1908 г. вече има своя постройка в центъра на селото. Средства за бюджета си общината набира от данъци и такси, с които облага своите жители и от имотите, с които разполага. Редовно и чувствително доходно перо стават откритите през 1910 г. годишен панаир и седмичен пазар.
След Балканските и Първата световна война започва регулацията на селото. През 1922 – 1923 г. кредитната кооперация и общината изграждат ново здание. В него се помещават общинското управление, канцеларията и магазинът на кредитната кооперация.
През 1926 г. с общински средства е построена телефонна линия и селото се свързва със Сливо поле. Телефонът се намира в общината и се обслужва от секретар-бирника.
През 1933 г. е изработен петгодишен благоустройствен план (1933 – 1938), чрез полагане на трудова повинност от местното население е направено шосето от Голямо до Малко Враново, шосето до Бръшлян, шосират се годишно по 400 м улици. Изградени са църквата (1936 – 1939) и джамията.
През 1938 г. по настояване на медицинския фелдшер Динко Нейков за по-ефикасна борба с разпространилата се краста е построена баня в училището. През 1948 г. са поставени курни и банята се ползва от цялото население и по този начин влиза в бита на населението.
През 1938 – 1939 г. панаирното място е оградено с желязна ограда на бетонна основа, направени са коневръзи от железни тръби, модерен шапрон за добитъка, стаи за наемателя на панаира и ветеринарните власти, и два касапски дюкяна.
През 1932 г. започва залесяването на 700 дка закелевяла гора в местността Аша кору с акации.
През 1936 г. в центъра на селото започва строежът на паметникът на загиналите във войните (1912 – 1918). Изграден е организационен комитет. Паметникът е завършен през есента на 1939 г. Издигната е фигура на войник в цял ръст, в пълно бойно снаряжение в естествен ръст, обърнат на изток. Поставен е върху четириъгълна колона, облицована с мрамор. През 1939 г. се оформя новия център на селото и паметникът е преместен.
В началото на ХХ век благодарение на естественото си местоположение Голямо Враново се издига като център на богат селскостопански район. Предприемчивите голямоврановчани оценяват своето местоположение и през 1909 г. откриват седмичен пазар и годишен панаир. Но те се разрастват в периода между двете световни войни.
Седмичният пазар се провежда всеки вторник. Продава се предимно едър и дребен добитък. Посещава се от и населението на околните села, търговци и касапи от Русе. Годишно се продават по 600 – 700 глави едър добитък.
Панаирът е разрешен със Заповед №3337 от 9 октомври 1909 г. на Министерството на търговията и земеделието, а е открит от следващата година. Открива се в края на август, когато е прибрана реколтата и трае една седмица. Посещава се от търговци от Североизточна и Централна България. Продава се главно едър и дребен работен, разплоден и за клане добитък. Продават се още: колониални стори, манифактура, галантерия, обущарски, железарски, шапкарски, стъкларски и други изделия. Панаирът носи значителни доходи на общината. Обикновено общината отдава панаирът на търг чрез русенските вестници „Русенска поща“ и „Народна борба“ на предприемачи, които внасят наведнъж сумата в общинската хазна, а сами събират такси от посетителите.
След 1950 г. панаирът е закрит, а на мястото, където се е провеждал се оформя стопанския двор на ТКЗС.
От занаятите, с които се занимава част от населението в селото са застъпени обущарството, месаро-колбасарството, кожаро-опинчарството. Турското население се занимава и с рогозарство, материалът за което – каракофата – се вади от блатото, а рогозките се пласират, както на местния пазар, така и зад граница.
Селското общинско управление продължава дейността си и след 1944 г.
Голямо Враново след 9 септември 1944 г.
Село Голямо Враново остава в сборна община с Малко Враново до 1945 г., когато последното се обособява като самостоятелна община.
Съветът се състои от 16 до 23 съветника, избирани пряко от населението. От своя страна, съветниците избират помежду си Изпълнителен комитет с председател и секретар. Чрез осъществяване на общо ръководство в рамките на своята компетентност общината провежда държавната – стопанска, културна и социална политика чрез вземане на решения, издаване на наредби, заповеди, разпореждания и пр. в съответствие с конституцията на страната, законите и другите актове на Президиума на Народното събрание; постановления, разпореждания и решения на Министерския съвет, нормативни актове на Окръжен народен съвет – Русе и др.
На 12 септември 1944 г. се основава Отечественофронтовски комитет, който се състои от 16 души. За председател е избран Христо Вълчев. Събират се помощи за армията, включващи хранителни продукти, чорапи, ръкави и пуловери, а на 24 септември се извършва реквизиция на коне, каруци и амуниции.
В края на 40-те години на XX век започва процеса на национализацията в България. Това е процес на принудително одържавяване на основната част от промишлеността и услугите, при налагането на тоталитарния комунистически режим. Тя ликвидира частната собственост върху средствата за производство и частните компании – фабрики, банки, застрахователни дружества, магазини, занаятчийски работилници.
От национализацията в края на 1947 г. е засегната само мелницата на И. Мандашев, която преминава към общината.
През 1951 г. се построява голям каптаж и селото се водоснабдява. През 1950 г. е изграден родилен дом, обслужван от акушерката Недка Ив. Загорова и е обзаведен зъболекарски кабинет с пръв зъболекар д-р Георги Георгиев. През есента на 1959 г. пристига и първия лекар – д-р Кушев. През 1962 г. е построен здравен дом.
След 1944 г. работата на кооперация „Нов живот“ се разраства. Търговията, общественото хранене, изкупуването и промишлеността преминават към нея. За разрастването спомага и създаването на нови отрасли – производство на закуски, боза и газирани напитки, сладкарство, ракиеизваряване, с които се задоволяват нарастващите нужди на населението.
В периода 1948 – 1952 г. кооперацията променя наименованието си на Всестранна кооперация „Нов живот“, а от 1952 до 1954 г. е Селска потребителна кооперация „Нов живот“. Ръководството се осъществява от Управителния съвет и Общото събрание, а дейностите се контролират от Контролен съвет. През 1958 г. е преименувана на „Първи май“. В последния период от съществуването си кооперацията е преименувана на Потребителна кооперация „Първи май“ – с. Голямо Враново. Прекратява дейността си през 1969 г.
През 1947 – 1949 г. се извършва прокопаването на напоителни канали в землището на селото. През 1948 г. се създава Трудово кооперативно земеделско стопанство в селото, а в 1949 г. то е електрифицирано и се построява ветеринарна лечебница. През 1953 г. се реализира канализацията и водоснабдяването на селото с питейна вода.
От втората половина на 50-те години продължава благоустрояването и модернизацията на с. Голямо Враново, Русенско. През 1956 г. селото се радиофицира и кинефицира. В следващите години се построяват здравен дом, спортен диспансер и селски парк.
От втората половина на 50-те години на ХХ в. продължава благоустрояването и модернизацията на с. Голямо Враново, Русенско. През 1956 г. селото се радиофицира и кинефицира. В следващите години се построяват здравен дом, спортен диспансер и селски парк.
Чрез осъществяване на общо ръководство в рамките на своята компетентност, общината провежда държавната стопанска, културна и социална политика, чрез вземане на решения, издаване на наредби, заповеди, разпореждания и пр. в съответствие с конституцията на страната, със законите и други актове на Президиума на НС; постановления, разпореждания и решения на МС, нормативни актове на ОНС – Русе и др. През 1959 г. Голямоврановската община става отново съставна, заедно с тази на с. Малко Враново, където има пълномощничество.
Активната дейност на Селския народен съвет подпомага изграждането на детски градини в съставните села, подобрява медицинското обслужване на населението, благоустрояването на селата и др.
Селският общински народен съвет е местен орган на власт и управление. Той ръководи административния, стопанския и културния живот в населеното място, съобразно дадените му пълномощия. През 60-те години на ХХ век Селски народен съвет – с. Голямо Враново продължава да работи за подобряване и модернизиране стопанската и битовата инфраструктура на двете съставни села.
Активната дейност на Селски народен съвет (СНС) подпомага изграждането на детски градини в съставните села, подобрява медицинското обслужване на населението, благоустрояването на селата и др.
С указ 483 на Президиума на Народното събрание от 17 октомври 1959 г. се създава община Голямо Враново, която се закрива с решение на Русенския окръжен народен съвет от 27 януари 1970 г. то става Кметство към селищна система с център Сливо поле. Този статут се запазва и до сега.
През 60-те години на ХХ век в управленската структура на Голямоврановската община не настъпват промени. Тя продължава да бъде съставна, заедно с тази на с. Малко Враново, където има пълномощничество. СНС в с. Голямо Враново продължава да работи за подобряване и модернизиране стопанската и битовата инфраструктура на двете съставни села. 1976 г. е открита сграда на детска градина. Средствата за изграждането ѝ са предоставени от Агрокомплекса, който е изразходвал 186 000 лв. за новото детско заведение и в него се планира да се обучават 120 деца.
Дейността на Общински народен съвет с. Голямо Враново, окръг Русенски, през 1975 – 1979 г. е съдържателна и многостранна. В областта на селското стопанство се дава превес на животновъдството в личния и обществения сектор. На територията на общината се обзавежда Нуклиева база по свинеугояване. Създава се и промишлена база – открит е тъкачен цех към Комбинат „Юта“ – Русе. Все повече нараства ролята на комунално-битовите услуги в селото с откриване на битов комбинат.
Направени са подобрения в транспорта и съобщенията. Осигурени са извънредни автобуси в предпразнични и празнични дни. Селото се свързва към Автоматична телефонна централа в с. Бабово и Русе. Общинските читалища се оформят като център на културно-масовата работа. Учебното дело следва измененията на времето. Обзавеждат се кабинети за нормалното провеждане на учебно-възпитателната работа. Липсата на учителски кадри е задоволена.
Значителни успехи са постигнати в общината и в здравеопазването на населението. Разкрити са лекарски и зъболекарски кабинети. Щатните длъжности са заети от специалисти.
Общинският народен съвет разгръща широко движение за благоустрояване и хигиенизиране на селото. Построени са детска градина, пристройка към училището, трафопост, шосиране и асфалтиране на улиците.
Кметството провежда стопанската, социалната и културна политика на държавата в границите на дадените му правомощия, упражнява контрол над подведомствените му здравна служба, училище, детска градина и читалище.
През периода 1991 – 1995 г. кмет е Бахри Сезаимов Ибрямов. На проведените през 1995 г. местни избори за кмет е избрана Лиляна Александрова Василева, на изборите за кмет на кметство през 2023 г. за кмет е избран Тефик Байтар, кандидат на ПП ГЕРБ.
Днес селото е известно с големия си свинекомплекс (Свинекомплекс Голямо Враново Инвест АД), който снабдява Русе и региона с месни изделия, както и дрогерия „Байтар“.
Основната дейност на свинекомплекса е производството на елитни породи свине, колбаси и продукти от свинско месо. Разполага с: 20 000 прасета, 2 000 свине майки, над 200 души персонал, 3000 дка. посевни площи, силози за 7 500 т. зърно, фуражен цех, модерен цех за месопреработка, съобразен с най-високите европейски стандарти. Свинекомплексът е един от най-големите производители на свинско месо в страната, като произвежда над сто вида трайни и малотрайни продукта от свинско месо.
В свинекомплекс – Голямо Враново са извършени инвестиции по Европейските програми за добавена стойност към произвежданите от тях продукти за пазара по Европейски стандарти;
Много добре развито е земеделието. Главният поминък на жителите е оранжерийното производство на домати и краставици. Добре развито зърнопроизводство, а в последните години се увеличават площите с кайсиеви насаждения.
В селото има действащо основно училище „Иван Вазов“ и действаща Детска градина „Пролет“.
През 2019 г. е подменена водопроводната мрежа на селото с близо 4 млн. лева евросредства.
Има футболен клуб на аматьорско ниво.
В селото функционират шивашки цехове. В с. Голямо Враново е цехът на „Белтарт” ЕООД за производство и продажба на колани, чанти и портмонета
Участъкова ветеринарна служба – с. Голямо Враново (1949–1962)
Открита е на 15 септември 1949 г. с район на действие селата Бабово, Бръшлен, Голямо Враново, Малко Враново, Нова Черна, Сеново и Цар Самуил. До 1953 г. обслужва и селата, които след административната реформа от 1949 г. са отнесени към Тутраканска околия. В двора на лечебницата е построена голяма противопаразитна баня с отточни шахти. Службата е закрита през 1962 г., когато преминава към трудовокооперативното земеделско стопанство в селото.
С Разпореждане № 37 от 23 март 1974 г. на Бюрото на Министерски съвет се създава Научно – производствено обединение по свиневъдство в Шумен. На основание на това разпореждане се създават две предприятия – в с. Голямо Враново и в с. Юделник, които се отделят от угоителната дейност на Русенския месокомбинат и преминават на подчинение на Научно – производственото обединение по свиневъдство в Шумен. Предмет на дейността на тези предприятия е научно – изследователска, проекто – конструкторска и технологична работа по свиневъдство. Работи се по създаване на хибридни породи свине. С Разпореждане № 146 от 1 май 1976 г. на Министерски съвет се създава Обединено предприятие по хибридно свиневъдство (ОПХС) – Русе, което обединява свинекомплексите в селата Голямо Враново, Николово и Юделник. През февруари 1977 г. аграрно – промишлените комплекси в окръга предават на ОПХС – Русе 21 стокови свиневъдни ферми. Въведени са интензивни методи на производство, внедрено е кръглогодишно опрасване, ранно отбиване на прасетата, подмяна на старите стада с хибриди и т.н. Нуклевите бази в с. Голямо Враново и с. Николово произвеждат мъжки и женски разплодни животни за собствено възпроизводство и женски за репродуктивни бази в страната. С Решение № 4 от 29 ноември 1990 г. на Министерството на земеделието и хранителната промишленост се създава държавна фирма „Промишлено и хибридно свиневъдство” – Русе. Организационната производствена структура на фирмата включва свинекомплексите в селата Бръшлен, Голяма Враново, Николово, Червена вода и Юделник.
С Разпореждане № 15 от 6 януари 1992 г. на Министерски съвет, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за образуване на едноличните търговски дружества с държавно имущество и във връзка с чл. 147 от Търговския закон де образува „Промишлено и хибридно свиневъдство” ЕООД – Русе с предмет на дейност: производство на свинско месо, разплодни и племенни животни, други селскостопански животни и риба, зърнени храни, фуражни смески, транспортни, строителни и технологични услуги, търговска дейност в страната и чужбина. С Разпореждане № 118 от 17 ноември 1993 г. на Министерския съвет се прекратява дейността на „Промишлено и хибридно свиневъдство” ЕООД – Русе.
Църква
В рапорт от ноември 1925 г. на свещеник Савва Кирчев от Бръшлен научаваме, че през 1897 г. в Голямо Враново се заселват ряховчани и решават да си построят молитвен дом. Преди войната им е отчуждена къща и дворно място, но Общината не го изплаща. След Първата световна война общинарите Христо Иванов и Иван Царев го изплащат. Общинският кмет Петко Николов разорава земя за училищен, скотовъден фонд, но той разорава 220 дка повече. 110 дка за църковното настоятелство, другата половина за джамията. Събира наем от земята, ремонтира къщата, подготвя олтар, поръчва икони. Дванадесет апостолски икони и „Спасителя“, „Господ Вседържител“ на архиерейския трон и иконата „Св. Преображение“ са нарисувани от русенския иконограф Николай Корчак Гречина през 1924 г. Църковната утвар е закупена от Казанлък. На 2 юни 1927 г. в параклиса е положен св. Антиминс.
През 1933 г. коледари събират от коледуване 5090 лв. Предават ги на настоятелството и с тях е закупен полилей за параклиса, който може да се използва след време и в новата църква.
На заседание през декември 1935 г. настоятелството обсъжда въпроса за построяване на нова църква в селото. 1937 г. настоятелството решава да възложи проектирането на новата църква на арх. Христо Христов от Русе. Основният камък на храма „Св. Възнесение Господне“ е осветен на 5 юни 1938 г. Предприемач на строежа е майстор Йордан Николов от село Горни Върпища, Дряновско. През май 1939 г. сградата е покрита, но няма средства за тавана, пода, вратите, прозорците, мазилката и иконостаса. През април 1940 г. Настоятелството сключва договор с резбарите Петър Мирчев и Георги Генов от Русе за изработка на иконостас, архиерейски трон, два малки иконостаса и две певници. На 8 февруари 1941 г. иконостасът е доставен и приет от възложителите.
През 1940 г. е възложено на Тодор Янков от Русе да изографиса осем големи икони, както и 12 малки и др.
1941 г. параклисът е съборен.
Храмът е осветен на 4 септември 1949 г. от митрополит Михаил Доростоло-Червенски. Църковното настоятелство е подчинено на митрополията и продължава дейността му.
В църквата са съхранени два каменни свещника от 1925 г., пренесени от стария параклис. Върху тях са издълбани имената на дарителите.
Училище
Турско народно основно училище – с. Голямо Враново, Русенско
Училището е открито през 1908 г. като джамийско. До 1944 г. се е развива като начално, а става основно, когато държавата поема издръжката му. Недостатъчната база, както и ниската успеваемост на учениците налага през учебната 1959/60 г. училището да се слее с българското училище.
ОУ „ИВАН ВАЗОВ”
Преди Освобождението в селото не е българско имало училище, тъй като то е населено предимно с турски семейства. По данни на летописната книга, то започва своето съществуване около 1900 г. През 1910 – 1911 г. е построена сграда за училището в с. Голямо Враново с две класни стаи, учителска стая и стая за прислужника. Постройката е масивна и здрава и на първо време е достатъчна да задоволи нуждите на училището, но след откриването на прогимназията, се оказва тясна. Налага се да се построи нова сграда. За целта училищното настоятелство разполага със средства, вложени в Балбунарската (Кубратска) банка. С подобна сума разполага и общината.
На 1 ноември 1921 г. се открива първи прогимназиален клас с 16 деца и учител Дочо Атанасов. През есента на следваща година се открива и втори прогимназиален клас с 11 деца и е назначена още една учителка – Надежда Григорова. Занятията се водят в частни къщи.
По инициатива на учителя Борис Христов през 1928 г. е взето решение да се построи нова училищна сграда с 4 стаи и гимнастически салон за първоначалното училище. Но впоследствие се приема идеята на архитекта вместо нова сграда да се направи пристройка и надстройка към старата. Само за година и два месеца чрез отбиване на трудова повинност в центъра на селото се издига двуетажна масивна сграда на училището, в която се побират началното училище и прогимназията. На 16 септември 1932 г. става „привременно приемане“ на новата училищна сграда. Така се открива новото училище.
В продължение на много години сградата остава в този вид. През 70-те години на ХХ век отново се появява необходимостта от увеличаване броя на класните стаи и кабинетите. Общината взема решение към основния учебен корпус да бъде пристроено още едно крило, на два етажа с 10 класни стаи и различни кабинети.
Построени са и работилница за часовете по трудово обучение, физкултурен салон и училищен стол. През 1977 година новото крило и другите сгради са въведени в експлоатация. Те функционират и до днес, като през 2018 година е реновиран и оборудван напълно киносалонът към училището, който се използва и за нуждите на селото.
През периода след 1989 г. се разкриват и клубове по различни по вид интереси.
Читалище
Читалището е основано през 1923 г. и се утвърждава като културен и информационен център в съвременното социално-културно пространство.
1960 г. е изградена театрална група, която през зимата на 1961 – 1962 г. подготвя няколко пиеси и с изнася представления в околните села.
Големи успехи постига изграденият турски ансамбъл от около 40 – 50 души. Той е замислен като драматичен, но привличането на музиканти променя насоките му. Той печели редица награди, сред които и „окръжен първенец“.
Изгражда се и драматичен състав от средношколци, с ръководител Ангел Петков.
Днес към Народно читалище „Светлина“ работят три самодейни състава – Детска група за изворен фолклор, Група за стари градски песни и Група за изворен фолклор. Те участват във всички тържества и мероприятия които се организират на територията на общината. През 2012 година участват в Шести национален събор „ Капитан Дядо Никола“ в град Трявна.
Библиотеката към читалището разполага със 7 553 тома библиотечни материали. Наличието на нова компютърна техника (пет компютъра, принтер и проектор) по програма „Глобални библиотеки – България“ дава нови и по-добри възможности за получаване на най-разнообразна информация.
2019 г. със собствени средства се обновява салона на читалището.
ТКЗС
На 8 ноември 1948 г. в училището се свиква учредително събрание на ТКЗС и единодушно се решава да се именува Трудовокооперативно земеделско стопанство „Александър Стамболийски“. Събранието решава кооперативното стопанство да започне да функционира през пролетта на 1949 г. Сформирани са две бригади – полевъдна и зеленчукова. През пролетта на 1950 г. в него членуват 75 кооператори с 2063 дка земя. В края на годината броя на кооператорите достига до 222. До 1956 г. в кооперацията постъпват и останалите частници.
Обединено трудовокооперативно земеделско стопанство „Ленин“ – с. Голямо Враново, Русенско е основано през 1959 г. Включва Трудовокооперативно земеделско стопанство „Александър Стамболийски“ – с. Голямо Враново и Трудовокооперативно земеделско стопанство „Сталин“ – с. Малко Враново.
През 1961 г. се построява фуражен цех, телчарник и един краварник за 100 крави.
Съществува до 1972 г., когато преминава към Аграрно – промишлен комплекс „Съветска Русия“ – с. Сливо поле, Русенско. Аграрно – промишленият комплекс обхваща селата Бабово, Борисово, Бръшлен, Голямо Враново, Кошарна, Малко Враново, Мартен, Ряхово, Сандрово, Сливо поле, Стамболово и Юделник. Стопанисваната земя е 202518 декара, а обработваемата – 190636 декара. Производствената насока на комплекса е растително – животновъдна с промишлена дейност на консервно – преработвателната промишленост. С Указ № 515 от 27 май 1976 г.на Държавния съвет на Народна република България комплексът е награден с орден „Георги Димитров” и с Червеното знаме на Министерството на земеделието и хранителната промишленост. С Решение № 37-00-24 от 17 август 1989 г. на Националния аграрно – промишлен комплекс Аграрно – промишленият комплекс в с. Сливо поле се закрива. ТКЗС се ликвидира през 90-те год. на ХХ век.
Паметници
В центъра на селото е издигнат Паметник на загиналите във войните (1912-1918 г.), представляващ фигура на войник в цял ръст с пълно бойно снаряжение.
Източници:
https://ou-gvranovo.com/za-nas/istoriya.htm
ДА – Русе – ф. 307, ф. 434, ф. 720, ф. 937, ф. 972 ЧП (Балбузанов Петър, История на с. Голямо Враново); Общински план за развитие на Община Сливо поле за периода 2014-2020 г. 42 Приет с Решение №318, протокол № 28 от заседание на Общински съвет Сливо поле, 29.10.2013г.
Балбузанов, П. Поглед върху икономическия живот на с. Голямо Враново, Русенско, през периода на капитализма В: – Известия на Народния музей – Русе, книга IV. ДИ – Варна, 1970; Мутафов, В. История на храмовете в Русенска епархия. Част Първа. Изд. Ковачев. С. 2019.
