НОВА ЧЕРНА
Разположение – селото отстои на 40 км източно от Русе, посока Силистра, на 15 км североизточно от общинския център гр.Тутракан. Лежи на път 21 от републиканската пътна мрежа. Разположено на 4 км северно от селото тече река Дунав.
Стари имена – Смил и Джедит, Исмил Мюслим, Тюрк смил, преименувано през 1942 г.
Население, според преброяванията през годините:
1888 г.– 1494 души
1893 г. – 1680 души
1900 г. – 2039 души
1905 г. – 2202 души
1910 г. – 2390 души
1934 г. – 1357 души
1941 г. – 1360 души
1946 г. – 1728 души
1985 г. – 2426 души
2000 г. – 2083 души
2022 г. – 1204 души
Първи сведения
Антична, късноантична и средновековна крепост Медиолана се намира на 1.35 км северозападно по права линия от центъра на село Нова Черна. Първоначално на мястото е издигнато укрепление с квадратен план със страни 35х35 m. Построено е в края на III век или началото на IV век. Има четири квадратни кули по ъглите и една правоъгълна по средата на южната, крепостна стена. Това вероятно е кула – порта.
През късната античност в средата на VI век действителността явно изисква по-голяма и по-яка твърдина. Тогава е изградена твърдина, правилно ориентирана по посоките на света, с почти квадратен план с размери 90×85-90 м. Част от материала за нея е взет от малкото римско укрепление. Новата крепост има четири кули по ъглите и две в средата на източната и на западната стена.
Медиолана е изградена с хоросан, смесен с късчета тухли, обектът е част от Долнодунавската укрепителна система. Развитието на крепостта е свързано с това на Трансмариска, от която отстои на 15 км. В западна посока твърдината се свързва с Апиария (при Ряхово) на 20 км. В превод името на Медиолана означава: разделям средата. Действително обектът лежи по средата на античния път между Трансмариска и Апиария. През Средновековието тук е изградено землено укрепление – част от средновековното, землено, отбранително съоръжение Малдан. В момента е запазен само централния сектор на земления лагер.
Открити са следи от присъствие на славянско население.
Земленото укрепление се датира от археолозите непосредствено след разрушаването на Медиолана, т.е. VII век. Действително земления вал на източната линия лежи направо върху останките на източния зид на твърдината, но под него изцяло остава културния пласт на късноантичното селище. Земленото укрепление се е появило след изоставяне на селището и върху неговите останки най- вероятно през VIII – IX век. Северната и южната част на земленото укрепление са унищожени от селскостопанска дейност.
Най-ранни сведения за съществуването на настоящото селище откриваме от 1526 г.
Според историкът Енчо Йорданов за старите имена на с. Нова Черна и с. Косара – Тюрк Смил и Тюрк Косуй, е послужил етнонимът тюркмени, което предполага, че и първите им заселници са тюркмени.
Нова Черна след Освобождението
Още по време на Освободителната война и наскоро след нея в гр. Тутракан, и в селата, сред които и Тюрк Смил, се заселват много българи балканджии от Еленско, Търновско, Габровско и Троянско, както и от Разградско.
Основно препитание местното население намира в земеделието, скотовъдството и риболова, който упражняват около тридесетина семейства в селото.
Селско общинско управление – с. Тюрк Смил е създадено непосредствено след Освобождението на България от турско робство. Включва селата Тюрк Смил и Сеново (Сяново). Общинският съвет се грижи за благоустройственото състояние на общината. То е изборен орган, избира се от населението за определен период от време, то избира кмета и помощник кмета.
Според административното-териториалното устройство на България през 1901 г. селището е община Тюрк Смил със съставно село Гюведже (Звънарци).
За достиженията и успехите на занаятчиите от Тутраканския край говори и тяхното представяне на Първото пловдивско изложение през 1892 г. В протоколите на първото изложение фигурира като носител на сребърен медал за майсторство на дървени изделия Татар Мустафа от с. Тюрк Смил.
На 15 декември 1906 г. се създава земеделско дружество.
1913 г. след Букурещкия мирен договор, Южна Добруджа преминава в пределите на Кралство Румъния. Държавната граница е в близост до селото и новата власт полага максимални усилия за охрана на границата с България. Налага строг контрол на преминаващите през нея. При Нова Черна е определен пропускателен пункт.
Границата между България и Румъния е преместена зад с. Нова Черна, на 15 километра западно от Старо село. Поток от българи бяга от Южна Добруджа към България. Емигрират и младежи, подлежащи на военна служба в румънската армия. Има сведения за такива случаи от осем села на Тутраканска околия, сред които и младежи от Нова Черна.
След идването на администрацията през 1913 г., румънското правителство започва да настанява в Добруджа колонисти, с цел да се укрепи румънската асимилация. Разположената край границата Тутраканска околия е силно засегната от колонизационната политика на румънската държава. Според румънските данни е извършена интензивната колонизация в село Нова Черна. 600 души, румънски колонисти, са заселени. Забранява се да се говори на български език.
От края на юли до първите дни на септември 1916 г. при подготовката си за война срещу България румънското правителство усилено строи военни укрепителни съоръжения по протежение на цялата граница – особено в Тутракан. Стотици мъже българи са изпратени на ангария заедно с колите и добитъка си по строежите. На 5 и 6 септември 1916 г. се провежда епичната битка за Тутракан, в която побеждава българската армия.
Румънското правителство на 15 август 1916 г. изготвя списъци на неблагонадеждни българи и турци в Добруджа, чиито арести и интерниране във вътрешността на Румъния започват скоро след това. От 27 юни до 14 ноември 1917 г. издаваният в Бабадаг вестник „Добруджа“ издирва, съставя и публикува подробен поименен списък на отвлечените добруджанци, разпространяван под името Мартиролог на добруджанските първенци. В тези списъци са запазени имената на 36 души отвлечените от Нова Черна.
България е победена в световна война и на 27 ноември 1919 г. между България и страните от Антантата се подписва Ньойския договор, който поставя край на участието на България в Първата световна война и оставя цяла Добруджа отново под румънска власт. На мястото на емигриралите във вътрешността на страната българи и изселилите се турски семейства румънското правителство заселва над 200 семейства на ветерани от войните, за които е построена цяла махала от еднотипни къщи.
Поради трансграничния характер на „комитаджийските” и разбойническите прояви, както и заради нелегалната емиграция на бежанци през румъно-българската сухопътна граница, тя остава невралгична зона през целия период между двете световни войни. Според констатациите на органите на румънската Сигуранца, полицията и граничната служба, направени в края на румънското управление, именно в зоната при Тутракан са регистрирани най-много нелегални преминавания на границата в двете посоки. Като главен пункт за нелегална емиграция и прииждане на „враждебни на румънския режим” елементи се сочи районът около с. Нова Черна, където положението се представя като „неудържимо” и „фактически неконтролируемо”.
За да се освободи от симулацията и терора осъществяване от румънските власти турското население от Добруджа масово се изселва, което променя етносния демографски облик на Добруджа и селото. До началото на 1933 г. около 300 мюсюлмански семейства от крайграничните общини Нова Черна и Тертер изразяват желание да емигрират.
Жилища и храна за 7 – 8 месеца им осигурили от турското правителство за да ги заселят по границата край кавказките планини. Трудно се примиряват с конфискацията на 1/3 от обработваемата им земя.
На 7 септември 1940 г. в румънския град Крайова е сключен договор, който задължава Румъния, Южна Добруджа да бъде върната в пределите на Царство България.
Една драма се е разиграла на границата, на граничната застава на самия скат в югозападната част над около селищната мера отнела живота на двама български граничари, които през деня споделили с румънските си колеги, че са водят преговори и са постигнати договорености Южна Добруджа да бъде върната на България. Озлобени румънските войници организират нощна Кървава жестока вендета, ограждат заставата и убиват нищо не подозиращите български грънчари, а отношенията между и румънските граничари са добри, когато посещават заедно седенките в село Цар Самуил.
Съгласно договореностите на Крайовския договор заемането на първа зона става на 21 септември 1940 г. Българска военна част, базирана в гр. Русе, формирана от гвардейски конен полк с една конна оръдейна батарея и една преносима пехотна рота, водена от министърът на войната ген. Теодоси Даскалов се придвижва от Русе и пристига на граничната линия в 9 часа.
На граничния пост при с. Тюрк Смил на делегатите са отдадени военни почести. Те се отправят към румънския граничен пост, където ги посреща румънската делегация и се представят един на друг. Докато продължава процедурата по границата, откъм България се струпват хиляди хора на групи. Когато делегатите тръгват за Тутракан, бурно „ура” отеква по границата. От другата страна на границата е пусто и мълчаливо.
Тук идва и румънският представител ген. Замфиреску. В присъствието на много селяни от Нова Черна и Старо село, дошли с десетки каруци, става символичното предаване – приемане на територията.
Условията на спогодбата налагат на Кралство Румъния да върне на Царство България територията на Южна Добруджа („Cadrilater“, рум.) с размер 7 565 km², а също така и да се осъществи размяна на населението от Северна Добруджа и Южна Добруджа. В селото пристигат над 1700 души от с. Черна и затова през 1942 г. селото е преименувано на Нова Черна.
Тюрк-Смилски панаир
Важно средище на вътрешната и външната търговия е прочутият и от преди Освобождението ежегоден Смилски (Тюрк-Смилски) панаир в с. Тюрк Смил, който е най-значимият голям годишен пазар в западната част на Южна Добруджа. Благоприятното географско положение на селото, разположено на 14 км западно от околийския център и разположено между две важни дунавски пристанища Русе и Тутракан, е фактор за неговото възникване и утвърждаване. След Освобождението панаирът е един от най-големите центрове за продажба на едър и дребен рогат добитък, други селскостопански животни и особено на коне, каквито се закупуват и за нуждите на българската армия. Панаирът се организира през месец май и има продължителност 3 – 5 – 7 дни. Освен домашни животни на него се предлагат бакалски, колониални, брашовански, манифактурни, галантерийни, занаятчийски изделия и други стоки, доставяни от търговци от близките градове Русе, Силистра, Варна, Шумен и Разград и търсени от околното население. Добитък се докарва от Централна и Източна България, особено от Търновско, Севлиевско, Ловешко и Плевенско. На панаира от почти цяла България се стичат купувачи и продавачи на едър добитък. От Турция и Румъния също идват крупни търговци, които закупуват много добитък и така покачват неговата цена. По данни за 1905 г. за двете страни са изнесени повече от 400 говеда, коне и други животни. Панаирната площ се разполага на обширна поляна в западния край на селото, на която има 10 герана и постоянно административно здание. За панаирните дни се изгражда „цял град от бараки, пълни с разни стоки, които се продават на едни високи цени”. Обособяват се места за настаняване на повече от 1000 каруци на участници и посетители на панаира. Последните са многобройни и са движени от различни подбуди, някои от които неправомерни, защото, според свидетелствата на тогавашната тутраканска преса, докато „едни печелят, други крадат, трети пият и ядат”.
През първото десетилетие на ХХ век панаирът продължава своето успешно развитие, въпреки че намалява броя на търгувания добитък, стойността на продажбите се увеличава.
„При с. Тюрк Смил – пише русенският вестник „28 февруари” от 22 май 1911 г. – всяка година става панаир, в който се стичат от почти цяла България – купувачи и продавачи на едър добитък. Особено идват крупни търговци от Турция, които закупуват много добитък и повдигат цената на добитъка. Тази година са станали особено много продажби. Продажба стана и на доста много манифактурни стоки, закупувани от околното селско население.”
За десетгодишния период от 1902 до 1912 г. оборота на Смил панаир нараства почти трикратно, а общата стойност на продадения добитък от 275 660 лв. достига 621 942 лв. Засиленото търсене на добитък от местното население, за част от което скотовъдството е един от основните поминъци, и от чуждестранните търговци, води до сериозно повишаване на цените. Това е видно от броя на продадения добитък от 4 397 броя (в това число 1024 коня) за 1902 г., докато през 1912 г. неговият брой е 3 212 (в това число 1526 коня). Разбира се, тук трябва да се има предвид и подобряването на породите на отделните видове селскостопански животни, което също води до тяхното поскъпване.
Управляващите оценяват ролята на това търговско и обществено събитие за целия Русенски окръг с важен дял за оживяване на вътрешната и външната търговия в района и през 1896 г. е организиран първия конкурс по земеделие и скотовъдство за окръга. Негови организатори са Министерство на земеделието и Русенската окръжна комисия, а целта му е засилване на мотивацията на стопаните, отглеждащи добри породи животни и даване на тласък на животновъдството в района. Организирането на подобни конкурси продължава през следващите години. Мнозина взимат участие в тях и получават награди в присъствието на русенския окръжен управител, народни представители и други официални лица. Заедно с търговските си функции панаирът има и социално значение, като място за общуване, срещи, културни и спортни забавления и развлечение.
Нова Черна след 9 септември 1944 г.
След 9 септември 1944 г. е община със съставни села Сяново и Цар Самуил.
В селото има комплексна бригада за производство на зърно, зърнено-фуражна бригада и смесена бригада, овцеферма и кравеферма, телеугоително стопанство, свинекомплекс и рибно стопанство. 1954 г. е открит пункт за изкуствено осеменяване на животните.
Административната сграда на кметството е изградена през 1963 г., сградата на детските ясли през 1964 г. През 50 – 60-те г. и началото на 70-те години на ХХ век са построени нови модерни постройки за нуждите на управленските институции. Асфалтирани са главните улици. Основава се ДЗС – Нова Черна. Корифей на това грандиозно модерно строителство и Христо Петков Христов – кмет на селото (1959-1970).
Селски здравен пункте открит през 1954 г. за да оказва бърза и специализирана медицинска помощ на населението. През 1959 г. за първи път постъпва медицински лекар. В здравния участък болнични легла няма, има стая – родилен дом. Закрит е през 1969 г.
1975 г. е открита Автоматична телефонна централа.
Част от населението е заето в промишленото производство – в селото има цехове на Стопански комбинат „Камъшит“, Трудово-производителна кооперация „Добруджанка“, на Завода за резервни части и тютюневи сушилни.
През 90-те години на ХХ в. престават да съществуват.
През 1984 г. започва дейността си предприятие „Рибовъдство“ в състава на СК „Сладководно рибовъдство“ – Пловдив. Развъжда сладководна риба (шаран, толстолоб и амур) и произвежда зарибителен материал. През 1991 г. се регистрира като ДФ „Калимок“, а от 1992 г. става ЕООД за производство на хайвер, зарибителен материал, риба за консумация, стерилни и нестерилни рибни, зеленчукови и месни консерви, търговска и посредническа дейност. С Решение № 72 от 22 апр. 1994 г. на СОС Дружеството е обявено в несъстоятелност и от 1998 г. е закрито.
През последните години много семейства, подгонени от безработица, се изселват в големите градове и основно в Русе.
Църква
До 1937 г. селото не е имало православен храм. Църквата „Св. св. Кирил и Методий“ е построена от румънците през периода 1935 – 1937 г. Сградата е масивна еднокуполна базилика в румънски стил с размери 18 м дължина и ширина 6 м, която при преместването на границата през 1940 г. е завършена в груб строеж. През 1940 г. с оттеглянето на румънската власт и администрация румънският свещеник отнася всички регистри, цялата архива и книги.
Църковната сграда е довършена е през 1968 г. Камбаната е окачена на метална камбанария, разположена западно от храма. Иконостасът е таблен. След 1971 г. на него са поставени съвременни икони, подарени от християни. През 2012 г. е монтиран дърворезбован иконостас, изработен в гр. Пловдив. Върху него са поставени копия на икони от Тревненската школа.
Църквата е декларирана като архитектурен паметник на културата през 1983 г.
Училище
Турско училище
Според статистическите данни от 1895 – 1896 г. в село Тюрк Смил в турското училище са учили 145 ученици, обучавани от двама учители. По време на румънската окупация, както и българското е закрито, но към джамията остава да функционира полулегално елементарна подготовка по смятане и Коран. В този си вид турското училище дава елементарна подготовка. След 9 септември 1944 г. училището става държавно и в него обучението се осъществява на български и турски език. То е начално училище и е настанено в дома на починалия Никола Дудов, отначало паралелката са две, но към 1960 г. стават четири (Първо второ трето и четвърто отделение). След построяването на нова сграда за българското училище по искане и настояване на родителите турци турското училище е закрито през 1960 г., а учениците са прехвърляни в българското като продължават да изучават матерния си език. Последен директор на Турското училище е Коста Костов.
Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Нова Черна
Училището в село Нова Черна отваря врати през 1899 г., откриването му е свързано с името на Тодор Ракаджиев, родом от град Тулча, който е завършил русенското държавно училище същата година. След Тюрк Смил Ракаджиев става учител в Тутракан. Новооткритото училище в Тюрк Смил е първоначално с 28 ученици, от които 17 момчета и 11 момиче. Всяка измината година интересът към училището расте, броят на учениците се увеличава, материалната база се подобрява. През 1906 г. в училището учат 36 ученици и то прераства от трикласно в четирикласно централно. Важно събитие през този период е построяването на нова училищна сграда през 1910 година, в центъра на българската махала.
През 1913 г. относно училището румънските власти са безкомпромисни, от селото са прогонени не само учителите и интелигенцията, но и по-будни български и турски семейства, след това прочистване румънските власти се заемат с откриването на румънско училище, което задължително трябва да посещават не само децата на румънските заселници, но и българчета и турчетата.
През 1916 г. само дни преди включването на България в Първата световна война към училището е разкрит първи прогимназиален клас, с което е направена първата решителна крачка към прерастване на училището в основно. През 1937 година кметът Рабишон заповядва да си изкопае кладенец. Днес тази училищна сграда вече не съществува.
След възвръщането на Южна Добруджа към Царство България, училището е открито официално на 17 февруари 1941 г., но редовни учебни занятия се водят от 23 февруари 1941 г. като в училището са прибрани 160 ученика. Учебната 1943 – 1944 г. е открита с панихида за починалия през месец август български Цар Борис III, в училище се обучават вече 221 ученика, разпределени по отделения и класове.
Прогимназиален клас се открива през 1943 г., а през 1946 година е разкрит трети клас и училището се оформя като основно.
През 1946 г. се сливат българското и турско турското училище в Народно основно училище (НОУ) „Кирил и Методий“ – с. Нова Черна. През 1961 г. се открива паралелка в 8 клас. От учебната 1959/1960 г. училището влиза в нова двуетажна сграда с 10 класни стаи, а по-късно през 1964 г. е построен и физкултурния салон. От основно седмокласно е преобразувано в основно осмокласно през учебната 1961/1962 г.
Следват разширяване на сградата през 1977 г. и през 1982 г. През 1999 г. тържествено е отбелязана 100-годишнината на учебното дело в с. Нова Черна.
През 1962 г. се разкрива Целодневна детска градина.
На 1 октомври 2008 г., по Решение на Общински съвет – Тутракан, към ЦДГ „Славянка“ Тутракан са присъединени две групи от детската градина в с. Нова Черна.
Начално училище при Държавно земеделско стопанство (ДЗС) – Нова Черна
ДЗС в Нова Черна е организирано в края на 40-те и началото на 50-те години на 20 век върху държавен поземлен фонд. Много бързо се утвърждава и при 60-те години се развива като модерно земеделско стопанство със солиден сграден жилищен фонд и висока степен на механизиране труда. На работниците в растениевъдството и животновъдството, поради създадените прекрасни условия за живота, трайно се заселват работници от различни краища на Русенска област. Жилищният фонд, както навсякъде във всичките ДЗС-та на страната се състои от еднотипни едноетажни блокчета за по две семейства, за бекярите е изградено общежитие. Администрацията и специалистите ветеринарни лекари са устроени в двуетажна сграда, в отделен двуетажен блок и уредена богата библиотека с читалня и игротека шах табла и други занимателни игри. Още в началото на 50-те години е построена сграда за начално училище и детска градина обществена баня, каквато в село Нова Черна, още няма поради, което същата се използва и от новочерненци. За нуждите на работниците е разкрит смесен магазин и питейно заведение. Един от първите директори на ДЗС – Нова Черна е Генчо Трифонов от Лозница, Разградска околия.
Училището е разкрито през 1955 г. като начално, завършващите четвърти клас продължава да учат в село Нова Черна, отначало превозване с фургон с конска тяга а по-късно със специален автобус. Училището е закрито през 1975 г.
ТКЗС
Трудово кооперативно земеделско стопанство „Георги Димитров“ – с. Нова Черна е основано през есента на 1946 г. За председател на Управителния съвет е избран Стоян Стоянов.
През 1948 г. е взето решение ТКЗС „Георги Димитров“ – с. Нова Черна да се присъедини към местната кредитна кооперация. Кооперативът съществува в този си вид до 1959 г. След реорганизацията в българското земеделие кооперативите в селата Сяново, Цар Самуил и Нова Черна образуват ОТКЗС със седалище с. Нова Черна.
През 1963 година ТКЗС – Старо село се обединява с ТКЗС – с. Нова Черна, през 1966 г. се обединяват селата от района в ТКЗС – гр. Тутракан.
Аграрно – промишлен комплекс с център Тутракан (Тутракански аграрно-промишлен комплекс „Дунав”) се създава се през 1970 г. след решение на съвместния пленум на Окръжния комитет на БКП и окръжното ръководство на БЗНС в Силистра. В него влизат ТКЗС-та от Тутракан и селата Нова Черна, Белица и Малък Преславец с 254 447 дка обработваема земя. Според почвено-климатичните условия комплекса получава производствена насоченост за производство на плодове, грозде, зеленчуци, захарно цвекло, хлебно и фуражно цвекло.
В началото на 90-те години на миналия век ТКЗС – Нова Черна е обявено в ликвидация и окончателно ликвидирано през 1992 г. Днес земеделските земи се обработват от частни стопани.
Читалище
През 1942 г. се основава читалище с името „Светлина“. Първоначално се помещава в стаи на пет частни сгради и си извоюва статут на най-достъпното, популярно, обичано и посещавано културно-просветно огнище в селото. На 2 януари 1950 г. е преименувано на НЧ „Тодор Павлов“. През 1973 г. е открита новата просторна сграда на читалище „Тодор Павлов“, която е център на културния живот на селото. Новата сграда разполага с концертна зала, репетиционни, гримьорни, зали за самодейни състави.
Библиотеката е една от най-просторните в областта и разполага с 12000 тома литература. Провеждат се читателски конференции, обсъждане на книги, среши с писатели и културни дейци. Читалището е организатор на културния живот в селото – отбелязват се празници и бележити дати. Провеждат се концерти и театрални постановки. През 1996 г. е открита музейната сбирка във фоайето на читалището. Включва автентични облекла, изложени са и предмети от живота на местното население.
През 1997 г., след влизането в сила на Закона за народните читалища, Народно читалище „Тодор Павлов“ – с. Нова Черна е регистрирано с Решение № 1200 /03. 10. 1997 г. на Силистренски окръжен съд.
През 2007 г., с решение на Общото събрание, читалището в с. Нова Черна е преименувано на Народно читалище „Васил Йорданов“.
ФЕСТИВАЛ НА МАМАЛИГАТА – за пръв път се провежда на 5 октомври 2013 г., съгласно Решение № 5/2.07.2013 г. на читалищното настоятелство на Народно читалище „Васил Йорданов“ в с. Нова Черна. Целта на фестивала е „да бъде съхранен българският фолклор чрез представяне пъстротата на фолклорното изкуство в песен, танц, слово и храна“.
На площада пред местното читалище майстори – любители от добруджанския край и от Румъния показват своето майсторство в приготвянето на мамалига, качамак или полента, както е известно ястието, което се приготвя от царевично брашно.
В празника вземат участие групи за автентичен фолклор, индивидуални изпълнители, танцови формации, словесен фолклор и клубове за народни танци от страната и Румъния.
Фестивалът е съпътстван от два конкурса – „За най-вкусна мамалига и изделие от мамалига“ и „За автентично облекло“. Организатори на фестивала са Народно читалище „Васил Йорданов – 1942 г.“, Кметство с. Нова Черна и Община Тутракан. Извън конкурсната част е предвидено детско ателие за точене на баница, а на откритата сцена се изнася богата музикална програма с участието на колективи от Румъния и Североизточна България.
Фестивалът на мамалигата в с. Нова Черна е ежегоден и част от Културния календар на Община Тутракан.
Организатор на Фестивала на мамалигата е НЧ „Васил Йорданов-1942 г.” с. Нова Черна.
OFFROAD – НОВА ЧЕРНА
От 2010 г. през месец юни в с. Нова Черна се организира автомобилно състезание Offroad – Нова Черна. Състезание с автомобили, извършва се извън проектиран път, второкласен и друг, каране по див терен – хълмове, плитки реки и т. н. Провежда се ежегодно през месец юни в с. Нова Черна от 2010 г.насам. Състезанието е кръг от държавния Офроуд трофи шампионат „Bulgaria Throphy Challenge“. Организатори – Община Тутракан, Чавдар Владимиров от с. Нова Черна и Атанас Арабаджиев от Русе. Всяка година организаторите подбират ново трасе в околността, което да изненада с предизвикателства екипажите. През 2015 г. участие взимат над 50 екипа от България, Гърция и Румъния. Събитието е двудневно, като през първия ден надпреварата е в навигация по пътна карта, а през втория – в движение по силно пресечена местност.
През последните години Offroad – Нова Черна се превръща в най-голямото Offroad състезание в страната, а маршрутът успява да затрудни и най-опитните търсачи на силни усещани.
Паралел Нова Черна – точно през площада на с. Нова Черна, между сградите на читалището и кметството, на десетина километра от Тутракан, преминава 44-ят северен паралел. Тук може на практика да „прескочите“ от една географска ширина в друга.
Паметник
В центъра на селото, на площада пред НЧ „Васил Йорданов -1942” е открит паметник на загиналите във войните от с. Нова Черна. Надпис „В памет на загиналите новочерненци по бойните полета за свободата на България”. През 2022 г. паметникът е допълнен с елемент „Георгиевски кръст за храброст“.
Източници:
в. Добруджа, Бабадаг, № 10, 18 юли 1917; Владимиров П. Обичам те, мой роден край, изд. Ковачев, 2008; Владимиров, П. История на Основно училище „Свети Свети Кирил и Методий“ село Нова Черна, община Тутракан (1899 – 1999), 2002; Петков, Е. Антична история и топография на Трансмариска. – В: История на Tутракан, том 1. Тутракан, 2010. История на Тутракан. том 2. Тутракан. 2010; Енциклопедия Тутракан. 2023.
Държавен архив – Силистра, ф. 71 к, 176 к, 402, 683, 694, 908.
https://www.nsi.bg/nrnm/reports/units-changes-events/unit_pp/3313
https://www.bulgariancastles.com/s-nova-cherna-krepost-i-zemlen-lager/
