ЦАРЕВ ДОЛ
Разположение – на около 2 км от пътя Силистра – Русе в посока към Силистра, на 15 км на югоизток от общинския център Тутракан и на 52 км на югозапад от областния център Силистра.
Старо име: Вискьой. Вис кьой, в превод от турски на бълг. език „везирско село”. Преименувано през 1942 г. Присъединено към него на 29 май 1956 г. с. Софийци (Чауш махле), което също е преименувано през 1942 г.
Население според преброявания през годините:
1881 – 272 души
1910 г. – 578 души
1911 г. – 583 души
1930 г. – 548 души
1934 г. – 742 души
1946 г.– 749 души
1985 г. – 159 души
2000 г.– 145 души
2011 г. – 50 души
2022 – 42 души
Първи данни
Царев дол присъства в Археологическата карта на България с 1. Надгробна могила в местността Елбасана. Надморска височина 128,84 м, диаметър около 30 м, височина около 0,50 м. Почти е унищожена от оране. Западната й периферия е съвсем обезличена.
2. Надгробна могила в местността Елбасана. Надморска височина 130,30 м, диаметър около 30 м, височина около 2 м. Открити са следи от иманярски изкопи. Разпръснати ломени камъни.
3. Могилен некропол, състоящ се от пет могили, подредени в неправилен кръг. Ежегодна оран. Липсват иманярски следи. Не се открива подемен материал. Общата площ около 12 декара. Заравнена повърхнина. Надморска височина 120 – 130 м.
4. Надгробна могила, разположена в северозападната част на закритото село Софийци. Заравнена повърхнина. Надморска височина 132 м. Храсти, ниви, пасище. Била висока над 2 м, но ДЗС „Янко Забунов” я използва като източник на пръст. Сега е с диаметър. около 60 м и височина около 0,70 м. Върху насипа и около него ломени камъни. Липсват находки.
5. Надгробна могила, южно от бившето село Софийци. Заравнена повърхнина. Надморска височина 132 м. Диаметър. около 65 м, височина около 2 м.
Местностите около селото са се наричали: Черкезкия баир, Елбасан (м. Юртлука) и др. В местността Елбасан, според местни източници, е съществувало село, което е било населено предимно с българи, но по време на турското робство по време на сватба в селото пристигат турски войници около 4 – 6 човека, а отговорникът е искал да пренощува с булката. Младоженецът и неговите близки хора организират убийството на всички турци и още същата вечер за да не ги убият преминават р. Дунав и се заселват в Румъния.
Царев дол през Възраждането
Според предания старото име на Царев дол – Вискьой – произлиза от името на заможен турчин на име Визиркьой, който в дните на турското робство е минал по стария вилаетски път край селото, който и сега се нарича „Визир-Йолу“, и спрял на почивка със свитата си.
Българското население от тутраканските села се изселва и се заселват в села на левия бряг на Дунава като Улмен, Сурларий и други, както и по-навътре във Влашката равнина (в селата Луйка, Пърлитра и др.).
От ХVІІ в. селото е включено в пределите на Тутраканската каза.
Още през 1830 г. Портата предприема политика за покровителство и завръщане на българите, и настаняването им в изоставените и запустели селища на Добруджа, като им опрощава данъци от 1 до 5 години, отпуска им семена, оръдия на труда, волове, ниви с единствен данък – десятък и др. Изселническата война в началото на XIX век обхваща не само Добруджа, но и цяла Източна България. Една част от бежанците не успяват да свикнат с новите условия в Молдова, Влашко и Бесарабия и започват да се връщат отново в България, но малцина стигат до родните си места. Привлечени от свободни необработваеми земи и къщи, дори и села, освободени за няколко години от данъци към турската власт, те остават в Добруджа. Така в тутраканските села Вискьой (Царев дол) и Сарсанлар (Зафирово) се заселват „ерлии” от разградското село Хърсово през 1828 г. Във Вискьой се заселват 56 семейства.
След 1864 г. във Вискьой се установява черкезко население. Черкезите са мюсюлмани и ходят в джамия, но по характер се различават много от местното турско и българско население. Те са свикнали на волен живот и кражби. Често посягат на добитъка на останалото население, поради което не са обичани нито от турците, нито от българите.
По време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) черкезите масово напускат селището. След постановленията на Берлинския конгрес от 1878 г. 65 българи – бежанци от Одринско и Лозенградско, се заселват в обезлюденото от турци и черкези с. Вискьой.
Царев дол след Освобождението
Селско общинско управление – с. Вискьой е създадено след освобождението на България от турско робство като местен орган за власт и управление. В състава му влизат селата: Антимово, Красногор, Софийци, Търновци и Черногор. Общинското управление се грижи за административното, финансово и благоустройствено състояние на общината, за просветното дело, селското стопанство, търговията, събирането на данъци. Включено е като териториално-административна единица в Тутраканска околия.
Населението се препитава предимно със земеделие и скотовъдство. Земеделието в този район продължава с традиционните вече зърнени култури (пшеница, ечемик, овес, просо, бобови култури и фуражи), а през първата половина на XIX век започват да се отглеждат царевица и картофи. В селата по крайдунавското крайбрежие се отглеждат много лозя, зеленчуци, дини, пъпеши. Селското стопанство се развива бавно и мъчително по екстензивен път, поради ниското равнище на селскостопанската техника.
Според местни жители цялостната услуга на населението по снабдяването се извършвало от един търговец, който е държал малко дюкянче и кръчма.
През декември 1899 г. бедните земеделски стопани организират протест във Вискьой срещу лихварите и зеленичарите. През 1903 г. в селото е отворен фелдшерски здравен пункт, а 1940 г. е разкрита участъкова здравна служба.
След Междусъюзническата война и подписания Букурещки мирен договор от 28 юли 1913 г. Южна Добруджа преминава в пределите на Кралство Румъния. Започва режим на асимилация на местното население, забранява се да се говори на български език, затваря се българското училище, свещенослужителства се на румънски език в църквата.
С анексирането на Южна Добруджа към Румъния, Щабът на румънската армия решава да засили отбраната на новата южна граница. При Тутракан е изградена военна крепост.
През август 1916 г. румънските правителствени среди решават да отвлекат на север най-интелигентните и най-заможните жители на Добруджа и да разорят техните стопанства.
На 15 август 1916 г. започват арестите и отвличанията на предварително набелязаните хора. Хиляди мъже, жени, деца и старци са изкарани насила от домовете им. Хиляди българи стават жертва на терора, избити са жителите на цели села, в редица селища има масови изнасилвания на жени. Жители на селото са отвлечени и интернирани в Молдова през 1916 г., някои от тях не се завръщат повече. На 1 септември 1916 г. България обявява война на „вероломния съсед“ Румъния.
Частите на 3-та Българска армия, на 1-ви срещу 2-ри септември 1916 г., преминават добруджанска граница от Дунава до Черно море. На 5 и 6 септември 1916 г. се провежда епичната битка за Тутракан. След започването на военните действия румънските власти и отстъпващите румънски войски извършват масови отвличания и жестокости в много добруджански градове и села. Царев дол е опожарено от румънците.
България е победена в световна война и на 27 ноември 1919 г. между България и страните от Антантата се подписва Ньойския договор, който поставя край на участието на България в Първата световна война и оставя цяла Добруджа отново под румънска власт.
Според сведения във в. „Добруджанско знаме“, издавано в София от 1 юни 1921 г. „С. Вискьой е чисто българско село със заможни, будни и родолюбиви българи. Това, види се не се харесва на влашката управа и обвини селото, че било свърталище на български чети и настаняват една рота войници начело с кап[итан] Циганеску, който е бил пленник в България и сега си е поставил за задача да отмъсти за своето пленничество. Той имал неограничени права в с. Вискьой, разполага с имота, живота и честта на клетите вискьойчани.
Бежанец от с. Вискьой избягал, вследствие нетърпимите изтезания от войниците на кап[итан] Циганеску, разправя следното: Кап[итан] Циганеску е господар на всичко в селото ни, нашите жени са негови заложници, а особено тия, мъжете, на които са в България. […]“
1919 г. селото остава в пределите на Румъния – особено трудни и тежки са годините на румънска окупация за Вискьой. По време на румънското робство през 1919 година идват румънци, но само като служители, а през 1926 година става и тяхното заселване – част от тях са Румънци и част Македонци.
На 2 август 1919 г. румънците събрали мъжко цивилно облекло от селата Кадъкьой, Ряхово, Спанчов, Български Косуй, Сарсанлар, Вискьой, облекли свои бандити, които ходили от село на село и изтезавали селяните.
През 1927 година в селото се заселват каракачани, които са били изселени от Гърция.
През 1928 г. румънските власти настанили колонисти от Солунско, които подлагали на тормоз местното българско население. Не им позволявали да ходят на седенки и да се движат нощем. По разкази на хора, свидетели на събитията, когото хванели нощем го затваряли при конете на джандарите и биели конете, за да ги ритат и тъпчат. Колонистите от Солунско били 453 души или 80% от цялото население, които подлагат на тормоз местното българско население. Част от българите се изселват в България.
През Август 1929 г. след жътва румънски колонисти в Сарсанлар, Кадъкьой, Вискьой, Старо село, Асфаткьой и др. крадат ожънатата реколта, обричайки на глад доста селски семейства.
След Освобождението на Южна Добруджа през септември 1940 г. селото е обявено за център на община към Тутраканската околия.
В него са настанени 920 души преселници от Северна Добруджа, предимно от с. Саръгьол, Тулчанска околия, а така също се завръщат част от избягалите през 1926 – 1928 г. българи.
1940 г. селото е опожарено от румънците.
Царев дол след 9 септември 1944 г.
След 9 септември 1944 г. до края на 1958 г. селото е общински център със съставни села: Антимово, Търновци, Черногор и Красногор.
След 1947 г. до 1960 г. почти всички преселци се преселват в Толбухински окръг, в гр. Балчик и село Царичина и в селото остават няколко семейства.
На 1 юли 1945 г. започва дейността си Потребителна кооперация „Победа“. Целта ѝ е да премахне частните търговци, които заедно с други спекуланти съществуват тогава, и да служи за регулатор на цените на стоките и селскостопанските произведения. Ролята на кооперацията е да подпомага бедното население, като го кредитира с отпускане на заеми и други такива. Основната дейност на Потребителна кооперация „Победа“ е търговия на дребно, обществено хранене, изкупуване на селскостопански произведения и вторични суровини, промишленост, ракиеизваряване, мандра за производство на кашкавал и сирене. Висшестоящата организация на кооперацията е Районен кооперативен съюз – Тутракан и след това Окръжен кооперативен съюз – Силистра. С времето структурата и функциите на кооперацията се променят с цел да задоволят непрекъснато променящите се потребности на населението, да са в негова помощ и услуга. Ролята на кооперацията е от голямо значение за изхранването на населението, неговото подпомагане, съдействие, грижа и подкрепа. През февруари 1963 г. Потребителна кооперация „Победа“ – с. Царев дол се слива с Градска потребителна кооперация „Наркооп“ – Тутракан.
Населението се занимава главно със земеделие и животновъдство. Има изградена телеугоителна ферма към АПК – Тутракан.
1954 г. селото е електрифицирано, водоснабдено е през 1965 г.
1954 г. се обзавежда и открива зъболекарски кабинет. През 1960 г. в с. Царев дол се открива смесен магазин за продажба на хляб.
От 1 юни 1976 г. селата Търновци, Царев дол и Антимово се обособяват като отделен съвет, от 1979 г. влиза в състава на Община Тутракан.
Църква
През годините 1881 – 1882 се учредява общоселски комитет за строеж на храм, който бързо набира средства. Строежът на църквата „Св. Архангел Михаил“ започва през 1881 година, а окончателно е завършена през 1884 г. Майстори-строители са балканджии от Трявна, но не се знаят имената им. Осветена е през 1885 г. или 1887 г. от Митрополит Григорий. Тя е масивна еднокорабна базилика, изградена от камък с размери: дължина 12 м, широчина 7 м и височина 5 м.
Камбаната е поставена на два стълба западно от църквата.
Иконостасът е таблен, без дърворезба. Иконите са изографисани от тревненския зограф Митю Цонев през 1884 г. Автографът на зографа е върху иконата на „Св. св. Кирил и Методий“ върху архиерейския трон.
Храмът е деклариран за архитектурен паметник на културата с писмо №223/25.01.1983 г.
Училище
Училището е открито през 1878 г. с пръв учител Филип Митанов от Бесарабия.
Строежът на новата училищна сграда е започнат през 1916 г. и завършен през 1918 г. През учебната 1977-1978 г. след реформа в образователната система училището е закрито.
Читалище
На 17 февруари 1941 г., по инициатива на кмета Димитър Петканов, е основано читалище „Васил Левски“. Избран е управителен съвет в състав: председател Димитър Петканов, подпредседател Рачо Узунов, секретар-касиер Петър Николов. Към читалището се организират курсове за ограмотяване.
През 2015 г. е направен ремонт на читалището.
Поради възрастта на населението читалищната дейност е насочена към съхранение и популяризиране на местните традиции и обичаи.
ТКЗС
Трудово-кооперативно земеделско стопанство „Райко Даскалов“ – с. Царев дол е основано през 1956 г. с 45 домакинства. За председател е избран Господин Господинов Великов.
През 1958 г. започва обединяването на стопанствата, към Трудово-кооперативно земеделско стопанство „Хр. Ботев“ преминават стопанствата на с. Пожарево, с. Дунавец, с. Царев дол, с. Антимово и с. Търновци.
През 1959 г. ТКЗС – с. Черногор преминава към ТКЗС – с. Царев дол, след което и двете стопанства се обединяват с ОТКЗС „Христо Ботев“ – Тутракан.
През 1989 г. трудово-кооперативните земеделски стопанства се пререгистрират в съда, а съгласно Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, през 1992 г. се обявяват в ликвидация.
През 1993 г. е основана Земеделска кооперация „Царев дол“ със седалище с. Търновци.
Кметове: 1. Киро Михайлов Киров – 1956 2. Димитър Стефанов Господинов – 1964 3. Димитър Пасатов – 1978 4. Йорданка Кирова Атанасова – 1979 5. Петър Йорданов Петров – 1983 6. Руси Ангелов Русев – 1985 7. Цоньо Денев Гатев – 1989 8. Георги Костов Иванов – 1991–2003 9. Петър Николов Петров – 2003–2007 10. Невянка Иванова Йорданова – 2007–2011 11. Валя Борисова Грънчарова – 2011–201?
Източници:
Архив: ДА – Силистра – 31
Фонд № 1052 / Групов фонд „Народни читалища от Силистренски регион“
Инвентарен опис № 5
Архивна единица № 192 / / Информационни карти за дейността на Народно читалище „Васил Левски“ (НЧ „Васил Л… (2005-2015)
https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister.php?iid=DO-010000010&page=105
Наш глас. Силистра, № 28, 5 авг.; № 29, 30 авг. 1929; История на Тутракан. Т. 2010; Мутафов, Вл. История на храмовете в Русенска епархия. Втора част. С. 2021; Енциклопедия Тутракан. Изд. Гутенберг. С. 2023;
