БОРИСОВО
Разположение – на 3 км югоизточно от Сливо поле и на 25 км североизточно от град Русе.
Стари имена – Сърна бей кьой, Саръ неби бей чифлик, Ботево.Преименувано с указ 157 от 3 март 1894 г., присъединява с. Парица (Пара махле).
Население
1888 г. – 680 души
1934 – 2084 души
1946 – 1989 души
1985 – 1349 души
2000 – 1005 души
2022 – 674 души
Първи сведения
Оскъдни са сведенията за далечното минало, но се споменава, че през IX в. е имало селище.
За пръв път името Сърна бей кьой е отбелязано във фермана от 1670 г. на султанката Махри Мах Султани, която е била владетелка на вакъф в с. Ряхово. Според устни предания в началото на XVIII век избухва чума и са починали ¾ от жителите на чифлика Саръ бей, наричан така, защото имал жълтеникава коса и мустаци (Саръ бей –Жълт бей).
През 1785 г. Халил юз баши, граничен офицер, родом от Кония, Анадола, пристига тук с 50 войника и 30 коня да охранява пътя Русчук – Тутракан. Намира удобно място за застава и джамия около днешното място на центъра на Борисово. Построява четири стаи за началниците, кухня, склад и три стаи за войниците, а в средата обор за 30 коня – всичко това под общ покрив с два коридора. Заставата била оградена с ров и салкъми.
След 10 години Халил подобрява граничните постове. Разпраща войниците и заема заставата. От Кония идва семейството му.
Около 1850 г. е чифлик на турски бей. Към 1855 г. 13 семейства от с. Кованлък, Търновски окръг напуснали своите родни места и тръгнали да търсят по-плодородни места, тъй като селото им в Балкана и няма достатъчно плодородна земя. Дошли в Русе и от оттам ги насочват да се заселят около чифлика на този бей. През 1855 г. се основава настоящото село от 12 български къщи и 1 турска – тази на бея. Беят според думите на възрастни хора, бил много рус, с жълти мустаци и бил прекръстен от турците с името Сарън бей кьой. Поради звуково-фонетични промени то се произнасяло вече Сърна бей кьой. Вече остарял, беят се връща по родните си места, а турското население, което работи в чифлика му, се преселва в Пара махле окончателно. Селото нарекли на негово име.
Постепенно преселниците от Балкана се увеличават и за няколко години селото наброява 50 къщи. В продължение на 4 години са построени черквата и килийното училище. Селото се разраства – 80 къщи и 30 новостроящи.
Сърна бей кьой е станало централна община на селата Аша махле, Кая махле, Пара махле и Съръ Неби бей чифлик. В двора на Саръ Неби бей е имало две сърнета, заградени в кошара от плет. Децата на новозаселилите се заигравали около сърнетата и когато се прибирали вкъщи, майките им ги питали защо се прибират толкова късно. Децата отговаряли, че били при сърнетата на Саръ бей, а за по-лесно и кратко казвали Сарнъ бей. И възрастните започнали да казват Сарнъ бей вместо Саръ бий. И така започнали идващите хора от Балкана да се заселват в Сарнъ бей – строители и градинари. Отивали първо при Митхад паша, а той ги отправя при Саръ Йордан, който ги заселва и работа им дава.
В края на март 1877 г. идва пратеник от Бяла да каже, че на другия ден в селото ще идва изземателна (интендантска) част и ще отседне в селото. Пратеникът дава на хората указания за посрещането и как да се помогне. На днешното място на училището цялото село е излязло – стари, млади, а даже и майките с малките деца. Попа Друми Николов, даскал Никола с ученици с букети цветя и песни, кметът Димитър Енчев, младите булки Калина Иванова и Наца Николова с табла хляб и сол, табла с пешкири, останалите жени с други хлебни дарове … Направена е арка от зеленина, донесен е котел с вода за водосвет, а байраците от църквата са в ръцете на млади мъже.
Задават се войниците. Младежите от селото посрещат командира, а други ги грабват на ръце и ги понасят към арката. Наца и Калина поднасят на поручик Белков хляб и сол. Поручик Белков сваля шапка, прекръства се, отчупва от хляба, потапя го в солта, като чете някаква молитва и силно произнася думите: „Никога роби не бъдете!“. На всеки войник е вързан пешкир. Извършен е водосвет и ръсене, учениците пеят църковни песни. Оттам всички отиват в църквата. Жените постилат черги, по които да мине войската. Отслужва се панихида за падналите войници и молитва за пълна победа… Завеждат ги в къщата на Наца и Никола Добреви.
Войсковата част била в състав: поручик Белков, ковчежник Николай и петнадесет войници. Задачата им била да вземат храна и животни и да ги препратят до Бяла. Там било интендантството.
Руснаците останали шест месеца в селото. При заминаването си поручик Белков оставя на стопаните Наца и Никола самовар за чай, който и до днес е запазен, а те му подаряват нашенско облекло за него и жена му. На изпращане всяка къща взема по един войник, даряват му долно бельо, чорапи, кърпа и на другия ден с каруци ги закарват в Русе.
Борисово след Освобождението
Непосредствено след Освобождението се организира гражданското управление по селата. По инициатива на руските временно управляващи власти през 1878 г. се създават селските общински управления. Те са продължение на съветите на старейшините. Дейността си организират по Привременните правила. През 1879 г. се провеждат избори и се слага началото на законните селски съвети.
През 1880 г. за кмет е избран Йордан Добрев. През 1882 г. се построява нова община в бароков стил с пет стаи. В сградата на общината се провели и първите избори. За делегат за конституцията е избран Йордан Добрев. Извършва се и първото преброяване на населението – къщи 163 с 882 души, биволи 28 чифта, волове 80 чифта, коне 130, крави и телета 300, пчели 300 тръвни.
След Освобождението селото е средище на търговия на зърнени храни, дараци и занаятчии. От 1892 г. до 1912 г. към Борисово е присъединено Сливо поле.
През 1894 г. в чест на рождението на престолонаследника Борис Търновски (30 януари 1894 г.) по време на църковна служба поп Иван Пенчев, съгласувано с кметската управа и желанието на населението, обявява новото име на селото – Борисово. Следва указ № 157 от 3 март 1894 г. за узаконяване.
За около 4 години селото нараства много – наброява 150 къщи.
България се включва в Първата световна война на 1 октомври 1915 г. На тази дата България обявява война на Сърбия, след което Англия, Франция и Русия обявяват война на България. На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния. В първите дни на военните действия са освободени Добрич и Тутракан.
При десантът на 1 октомври 1916 г. в селата Ряхово, Бабово, Бръшлен, Кая Махале, Пара Махале, Борисово, Голямо Враново и Сливо поле, заети от румънците са извършени зверства от румънската армия.
Опожарени: в с. Пара Махале от 42 къщи, случайно са оцелели само 6 къщи; в с. Борисово – 30 къщи и плевник.
Някои от старците и жените, намерени в селата, или пък не успели да избягат, са били откарани на румънския бряг, където на мъжете са давали румънски раници, вероятно с цел да представят, че те са пленени български войници. За съдбата на тези отвлечени хора нищо не е известно. Отвлечени от с. Борисово: Минчо Ив. Ковачев, ранен в левия крак, 65 г.; Стоян Михов – 70 г.; Цоню Кънев – 60 г.; Енчо Димитров – 70 г.; Петко Ив. Новаков – 60 г.; Добри Радев – 60 г., и Неда, жена му; с. Голямо Враново: Никола Михалов – 90 г.; Досю Пенев – 75 г.; Ганю Иванов Домусчиев – 40 г.; Статю Петров – 58 г.; Петр Петков – 30 г. (войник в отпуск); Митю Маринов – 20 г.; Васил Баев – 58 г.; Муса Бабоолу – 70 г.; Сали Шакиров – 17 г.; Ян Сали – 65 г.; две момичета от русенските села, имената на които не са известни, защото, когато се връщали от Тутракан, случайно останали да нощуват в селото и един български войник.
Убити са: с. Пара Махале: Асан Уста – 30 г.; с. Борисово: Михал Вълков – 60 г., мушкан с ножове; Дана Маринова – 10 г.; Иван Николов Градинаров – 50 г., умъртвен с особено трагична смърт.
Има случаи на покъртителни зверства, извършени от румънците. В с. Борисово: Иван Николов Градинаров – 56 г., като чува стрелба, излиза да види какво става и среща един ранен наш войник, който го помолил да го скрие. Градинаров го повежда. Настигат румънците, убиват раненият войник. Градинарова повеждат пред общината на площада. Там публично с нож отварят гърдите на живия човек, изваждат вътрешностите и ги залепват на лицето, като предварително одират кожата от лицето му. Трупът е изследван и фотографиран от германски лекар д-р Кале.
Румънският десант е окончателно отбит на 4 октомври 1916 г.
България губи Първата световна война и на 27 ноември 1919 г. е подписан Ньойския договор, Южна Добруджа отново преминава в пределите на Кралство Румъния.
1920 г. е открита пощенска станция, 1926 г. се основава дружество „Юнак“. През 1927 г. е създадено дружеството на „Червения кръст“.
През 1929 – 1936 г. се извършва водоснабдяване.
Кооперацията в с. Борисово е основана през 1902 г. Тя се е ръководела от Управителен съвет избран от годишно отчетно събрание, а именно: Никола Йоргов Николов, Харалан Иванов Ботев, Ради Димитров и Петър Петров Гъзепов. В началото същата е била само кредитна и влогонабирателна. На 23 януари 1931 г. се основава коневъдно дружество „Скала“ към кооперацията. Ръководело се е от председател Лазар Димитров и секретар Кръстьо Радев. Кооперацията съществува и след 9 септември 1944 г.
От 1935 г. до 1937 г. Общинското управление е преместено в с. Сливо поле, а селото се управлява от тричленка. От февруари 1937 г. отново е открита община в с. Борисово и за кмет е назначен Борис Демирев.
През 1940 г. се поставя началото на Садровската напоителна система, обхващаща землищата на Сандрово, Сливо поле, Сливица и северната част на Борисово.
С министерска заповед №6415 от 14 януари 1941 г. се присъединява Пара махле към с. Борисово.
Борисово след 9 септември 1944 г.
След 9 септември 1944 г. за около 2 години 1949 – 1950 г. селото се нарича Ботево, но селището не е свързано с живота и дейността на Христо Ботев и името му отново е върнато на Борисово.
След 1944 г. с. Борисово остава самостоятелна община. През 1950 г. към нея преминават пълномощничествата на селата Юделник, Кошарна и Стамболово.
През 1948 г. селото е електрифицирано, а през 1953 г. радиофицирано.
През 1948 г. започва проучване и трасиране на Бръшлянската напоителна система, която се смества със Сандровската и заедно се изгражда под едно име – Бръшлянската напоителна система. Тя влиза в експлоатация през 1962 – 1963 г.
Потребителна кооперация (ПК) „Съзнание“ – с. Борисово, Русенско съществува от преди 1944 г. До 1950 г. тя наброява около 400 членове.
През 1945 – 1946 г. започва да се разширява търговската дейност на съществуващите 2 магазина, а от 1955 г. е открит трети. След 1960 г. е открит специализиран магазин за текстил, трикотаж и обувки. През 1946 г. са открити 2 пивници и сладкарница.
Наред с търговската дейност са застъпени изкупуване на селскостопански произведения, преработка на мляко в кооперативната мандра, преработка на плодове, ракиеизваряване и др. През 1957 г. е отворена кооперативна фурна.
В началото на 1959 г. ПК „Съзнание“ се обединява с кооперациите в селата Кошарна, Стамболово, Юделник. От началото на 1969 г. кооперацията се обединява с тази в с. Сливо поле.
Под ръководството на отдел „Народно здраве“ – Русе през 1959 г. в с. Борисово се създава Здравна служба със завеждащ д-р Евгени Попов, който работи там до края на 1964 г. От 1965 г. завеждащ става д-р Илия Иванов. В 1960 г. започва строежът на нова сграда, която е завършена през 1964 г. Към края на 1968 г. се разкрива родилен дом със завеждащ д-р Илия Иванов. На негово място в Здравната служба е назначен д-р Димитър Атанасов като завеждащ до 1976 г. През 1976 г. родилният дом е преместен в с. Сливо поле, Русенско. Здравната служба в с. Борисово се преобразува в Селски здравен участък. За периода 1977-1984 г. завеждащи в участъка са били: д-р Александър Александров, медицински фелдшер Димитър Димитров и д-р Доню Донев.
През периода на 1985 – 2000 г. Селският здравен участък в с. Борисово е ведомствено подчинен на Общината в с. Борисово и на поликлиниката в с. Сливо поле, Русенско. Помещава се в двуетажна сграда – на първия етаж има стоматологичен и терапевтичен кабинет, а на втория – женска консултация. След приемането на Закона за лечебните заведения на 29 септември 1999 г., Здравният участък е закрит от 1 юли 2000 г. В този период завеждащи са: д-р Марияна Радева, д-р Людмил Георгиев и д-р Юлиана Иванова.
Общинският партиен комитет на Българската комунистическа партия (ОбПК на БКП) – с. Борисово започва своята дейност през 1959 г. като Общокооперативен партиен комитет при Обединено трудово-кооперативно земеделско стопанство /ОТКЗС/ – с. Борисово. Първият Комитет е в следния състав: Адем Ешрефов, Георги Георгиев, Георги Иванов, Димитър Дряновски, Иван Мирчев, Минчо Гроздев и Марийка Костадинова.
Вероятно след 1969 г. ОбПК прекратява дейността си. На 18 февруари 1976 г. се провежда учредително събрание на Общинската партийна организация. За членове на Комитета са избрани Ангел Митев, Ахмед Назифов, Велю Велев, Минчо Пенчев, Марин Неделчев, Мария Начева, Никола Янков, Надежда Дякова, Петър Петров, Селяйдин Исмаилов, Слави Славчев и Симеон Симеонов.
Секретари на ОбПК в периода 1959-1969 г. са Димитър Дряновски, Никола Иванов, Георги Стоянов и Георги Узунов, а за 1976-1979 г. – Ахмед Назифов.
ОбПК на БКП – с. Борисово ръководи дейността на Първичните партийни организации /ППО/ в селата Борисово, Юделник, Стамболово и Кошарна.
От 1959 до 1960 г. общината е към с. Сливо поле, а през периода 1960 – 1969 г. отново е самостоятелна. През 1958 г. са построени здравен дом, училище с киносалон, полудневна и целодневна детска градина, детска ясла и др. През 1962 г. е построена административна сграда на трудовокооперативното земеделско стопанство, а от 1967 до 1969 г. – и търговски комбинат в селото.
От 1970 до 1976 г. с. Борисово е пълномощничество с пълномощник Минчо Грозев Минчев. От 1 юни 1976 до 1979 г. е Общински народен съвет със съставни села: Юделник, Кошарна и Стамболово. Председател на Общинския народен съвет е Петър Димитров Петров. Пълномощници по селата са: Русан Димитров Атанасов – в Юделник, Денко Ангелов Димитров – в Кошарна и Зекире Османов Ашимов – в Стамболово. От 25 март 1979 г. с. Борисово е обособено като самостоятелно кметство с кмет Петър Димитров Петров към Селищна система – Сливо поле.
Общинският съвет осъществява стопанските, административните и други мероприятия в селото по благоустрояването, хигиенизирането, обслужването на населението и др.
1971 г. е открит двуетажен търговски комплекс в центъра на селото.
Втората половина на ХХ век се характеризира с централизирани промени в административното деление на страната. Във връзка с тия промени от 1970 г. до 1976 г. общината в с. Борисово е закрита. Управлението преминава в Общински народен съвет – с. Сливо поле, а Борисово става пълномощничество с пълнмощник Минчо Гроздев.
От 1976 г. до януари 1979 г. Борисово става селски народен съвет (СНС) със състав: Юделник, Стамболово и Кошарна. За председател на Изпълнителния комитет е избран Петър Петров. От 1979 г. Борисово става едно от селата на Сливополската селищна система и от 30 март 1979 г. е самостоятелно кметство с кмет Петър Петров, който изпълнява тази длъжност до септември 1990 г. Това е период, в който Борисово става една от най-благоустроените и хигиенизирани села в селищната система.
От 1980 – 1981 г. по инициатива на кмета Петър Петров започва уреждане на етнографска музейна сбирка. Събрани са над 100 експоната, дарени от 52 души. Кметството закупува къщата на Господиновите (последна жителка Дана Господинова), която е най-подходяща за случая. В нея са подредени четири експозиции: местни облекла (носии) – работни и празнични; работна стая; стая за младо семейство; пещник. В двора под изграден навес са: веялка, кабриолет, селскостопански инвентар, триор (който е изчезнал). Сбирката е открита официално на 6 ноември 1981 год., по повод 13-вековния юбилей на българската държава, от Васил Попилиев – представител от Комитета за изкуство и култура гр.Русе.
Статута на Кметство – с. Борисово се запазва и до днес. То упражнява контрол над подведомствените му училище, читалище, детска градина и здравна служба.
Църква
На Гергьовден 1864 г. населението взема решение за започване строеж на църква и килийно училище. Те са завършени в продължение на 4 години и на 21 ноември 1868 г. – Архангеловден са тронясани (осветени) от свещеник от с. Ряхово и църквата се именува „Свети Архангел Михаил“. Иконата на св. Архангел Михаил е заплатена от Митхад паша. Наредил на своя касиер да брои парите на Никола Добрев – писар и касиер на строителите. Наредени били бакърени грошове на масата и предадени с думите: „За божи дом сребро и злато се дава. Никола злато получава“.
Направили голямо угощение – събрали се всички хора от селото и близките им от Балкана, приятели от Ряхово, Сандрово, Бабово, Юпер, Червена вода, Тетово и много хора от Русчук с духовенството. Протосингелът Нил Изворов казал: „Блажени бъдете, християни. Аз и вие сме доволни от направеното – желано и казано от мен, а от вас изпълнено. Да ви помага бог, българи християни!“.
Храмът е осветен през 1878 г. и 1886 г. Сградата е еднокорабна базилика. Майстори на строежа са Генчо и Трифон от гр. Трявна. Иконите са изографисани през 1868 г. от Цаню (Стефан) З. Захариев и Захария Цанюв от гр. Трявна. Иконостасът е таблен, но дверите са с дърворезба. Изработени са от в Трявна от майстор Трифон. Камбаната и иконата на Св. Архангел Михаил са закупени със златни пари, дарени от Митхад паша.
Двата купола и част от стените на храма са покрити със стенописи в академичен стил от художника Пантелей Сеферов от София.
През 1927 г. отец Цвятко предлага на Настоятелството да се остъкли входа на църквата под камбанарията, защото при отварянето на вратата влиза студен въздух, а понякога дори и свещите угасват. Настоятелството решава да се остъкли с „джамлък“, който е реализиран през 1927 г.
Църквата е декларирана като паметник на културата от 23 февруари 1974 г.
Църковно настоятелство – с. Борисово, Русенско (1901–1948)
Първият Екзархийски Устав на Българската православна църква е утвърден с ферман на султана от 1871 г. Този Устав регламентира създаването на църковните настоятелства. Църковно настоятелство – с. Борисово, Русенско е създадено 1901 г. Църковният храм в селото е наречен „Св. Архангел Михаил“. В административно отношение е подчинено на Архиерейските наместничества на Митрополията – Русе.
Училище
През 1868 г. с общ труд и средства жителите построяват църква и към нея една стая за училище. Същата година се открива и първото училище. Първият учител е бил даскал Никола Добрев – 18-годишен, неопитен, имал 18 ученици. Според някои е бил ученик на Софроний Врачански. През 1870 г. идва редовен учител, родом от Куванлъка, учителствал в Лясковец. В училището идвали и по-възрастни и слушали правостоящи, имали огромно желание да се научат да четат и пишат. Но скоро след построяването на първото училище е необходимо още класни стаи. Построени били до него още една, а после още две класни стаи и през 1890 г. то е било вече с четири стаи. През 1911 г. по утвърден план е построено хигиенично първоначално училище с 4 класни стаи. Името му е „Д-р Петър Берон“. На 7 февруари 1957 г. то изгаря до основи.
Няколко пъти се правят постъпки в селото да се открие прогимназия, но назначената от Русе комисия се произнася, че няма помещение за тази цел. Основният камък на сградата полагат на 4 юни 1920 г. В него поставят една стъклена ваза, затворена със стъклен похлупак, запечатан с червен восък. Във вазата поставили 1 акт от тържеството, по 1 екземпляр от всички вестници, речи на министри, портрети на жители от селото, по една от всички видове медни, сребърни и книжни български монети, които били в обръщение и др. Новата училищна сграда направили за едно лято. На 16 септември 1920 г. открили в нея първия учебен ден. Първи учители били: Величка Христова, Тодорка Шишманова, Люба Илиева и Владимир Малчев.
Училището укрепва през годините, учениците се увеличават, подобрява се учебната работа. След 1944 г. то продължава дейността си. През 1960 г. е открита нова училищна сграда. През 1960/61 г. са обединени българското и турското училище – пристройка към джамията.
През 1971/72 г. се въвежда полуинтернатна система на обучение. Трайната тенденция за намаляване броя на учениците и невъзможността да се сформират паралелки. На 27 март 2008 г. Общинският съвет в с. Сливо поле взема решение за закриване на Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ – с. Борисово, Русенско.
На 20 септември 1962 г. е открита Целодневна детска градина „Славейче“.
От септември 2008 г. детската градина в селото става филиал на ОДЗ „Мечо Пух“ гр. Сливо поле.
Читалище
На 12 август 1914 г. е основано читалище „Развитие“. Инициатор за основаването му е Георги Николов, който посещавал и вземал книги за прочит от читалище „Св. Георги“ в Русе, където живеел в близост като ученик. Тъй като няма подходящо помещение, за целта е определена една от стаите на дружеството, който пожелае да вземе книга или вестник, чете на място. Първите книги са дарени от родолюбиви хора, предимно учители. За по-обширен контакт с хората, започват да се дават вестниците и списанията на Косю Николов и брат му Георги, които четат на висок глас в кръчмата. Това се превръща в традиция от първите заселници. Дейността му през периода на Балканските и Първата световна война е съсредоточена в четене на вестници.
Иван Цанков от Русе през 1920 г., минавайки през селото подарил 500 лв. за закупуване на книги. Пръв библиотекар става дядо Харалан Ботев. През 1927 г. читалището се помещава в сградата на прогимназията, избрано е ръководство с председател Борис Иванов (директор на прогимназията). Открива се и читалня същата година. Тогава се провежда и първата музикална вечеринка. Театралната самодейност започва през 1927 г., изнася се пиесата „Борислав“, с която се обхождат и съседните село: Ряхово, Бръшлян, Юпер, Черешово и Тетово. Костюмите са взети от театъра на гр. Русе. През есента читалището се пренася от училището в сградата на Йордан Градинаров в две стаи. През 1928 г. читалището е оземлено с 50 дка и вече има доходи. За прислужник със заплата е назначен Димитър П. Павлов, който е прислужник и в училището, а вечер отваря читалището в 17 ч. Има и дежурен, който раздава книги и списания. За добра дейност на читалището е избран делегат на читалищата в София през 1929 г. – Борис Попов.
От 1928 год. на 8 ноември – Димитровден – всяка година се провежда читалищен празник с водосвет, беседа и подходяща програма.
На 9 декември 1929 год. се открива вечерен общообразователен курс за възрастни, воден от учителите в селото.
Сградата, в която се помещава читалището се оказва неуместна и читалището се премества в дюкяна на Гроздю Минчев – целодневен прислужник и библиотекар. От Русе идват агрономи, които изнасят беседи по бубарство, животновъдство, овощарство и лозарство. Също и жени от Русе, които изнасят беседи по готварство и шев. Радиото през 1931 г. изиграва голяма роля за събирането на хората и спомага за културното и политическо израстване.
1950 г. се основава женски хор, спечелил много награди и дипломи, отличник на окръжния преглед на женските битови хорове. Поставя се началото на хоровата самодейност.
През 1953 г. Стоянка Александрова, учителка, организира танцова група. Почти всяка година през периода есен – зима се изнасят пиеси от български и чужди автори. Развива се и танцовата самодейност.
1964 г., когато читалището навършва половинвековен юбилей Президиумът на Народното събрания го награждава за неговата народополезна културно-просветна дейност с ордена „Кирил и Методий“ – II степен. През периода се обсъждат книги, провеждат се читателски конференции
От 2001 г. съществува група за стари градски песни „Ехо от младостта“, с ръководител Пенка Петрова.Добра дейност развиват и групата за автентични обичаи.
ТКЗС
На 25 декември 1948 г. на общоселско събрание се учредява Трудово кооперативно земеделско стопанство „Георги Димитров“ с. Борисово. За председател е избран Ангел Николов. Първите кооператори са средни и бедни селяни. На 10 януари 1949 г. е определено място за стопанските машини и животни. През 1950 г. се извършва масовизацията на всички българи в Борисово. След като се извършва приемането на всички в ТКЗС, председателят Николов е заменен с Петко Табански. До 1955 г. ТКЗС се ръководи от МТС с. Бабово, а след 1955 г. от новооткритото МТС с. Сливо поле, Русенско.
През 1959 г. се извършва обединяване на Трудовокооперативните земеделски стопанства (ТКЗС) в селата Борисово, Кошарна, Стамболово и Юделник в Обединено ТКЗС „Заря към комунизма“ – с. Борисово. За председател е изпратен Трифон Цанев от Русе, задачата му е да обедини четирите села, като запази администрацията във всяко село. По време на председателстването му се правят обширни площи ягодови насаждения, овощни градини за разсад от Италия – ябълки, праскови и дюли. Селскостопанските сгради са завършени. Уедрява се говедовъдството в Борисово.Така се създават условия за повишаване производителността на труда и снижаване себестойността на продукцията.
Обединеното стопанство притежава 53300 дка земя. Основните насоки за развитие са растениевъдство, животновъдство и странични дейности.
В началото на 1969 г. се извършва повторно обединяване на кооперативните стопанства с ТКЗС – с. Сливо поле.
През 1965 г. към ТКЗС с. Борисово се обединяват ТКЗС с. Юделник, Стамболово и Кошарна. През 1987 г. ТКЗС с. Борисово със съставните села Кошарна, Стамболово и Юделник се отделят от АПК „Съветска Русия“ с. Сливо поле и образува Комплексна бригада с. Борисово.
От март 1969 г. ТКЗС с. Борисово и ТКЗС с. Сливо поле се обединяват в мощен кооператив „Христо Ботев“. 1970 г. се изгражда АПК. С решение на делегатите от бившите обединени ТКЗС от 8 август 1970 г. е приет учредителен протокол за изграждане на АПК с център Сливо поле и име „Съветска Русия“.
На 18 декември 1991 г. с решение на Русенски окръжен съд се регистрира ТКЗС „Георги Димитров“ с. Борисово. Със Заповед №187 от 06.05.1992 г. на Областния управител – Русе се назначава Ликвидационен съвет.
В момента голяма част от земеделските земи се обработват от арендатори.
Говедовъдно дружество „Подем“ – с. Борисово, Русенско (1944–1951)
Учредено е като Говедовъдно дружество през 1936 г. от група скотовъдци от с. Борисово, Русенско. На учредителното събрание е приет Устав на Говедовъдното дружество, Управителен и Контролен съвет. Първи председател на дружеството е Ангел Йоргов, а секретар е Недю Ганчев. В самото си основаване, дружество „Подем“ има 57 члена. Дейността на дружеството през годините се разраства, както и членската маса. След 9 септ. 1944 г. настъпват промени, в духа на новата ОФ власт. Свикано е извънредно общо събрание на 15 ноем. 1944 г., с което да се прочисти дружеството от “членове-фашисти”, както и да избере ОФ комитет, ръководещ дейността на сдружението. Председател на Говедовъдното стопанство остава Петър Грозев. През 1945 г. председател става Недю Иванов. Представител на дружеството влиза в състава на Общинската скотовъдна комисия. През 1948 г. е взето решение дейността на Говедовъдно дружество “Подем” да продължи като Скотовъдно-подобрителен отдел при Всестранна кооперация “Съзнание”. Председател е Иван Газемов. Към управлението на Скотовъдния отдел е създаден Скотовъден съвет от 5 души и 2 подгласници. Създадена е също Преценителна комисия от 3 души.
Днес в село е развито производството на комбинирани фуражи, предназначени за пазара и нуждите на собственото животновъдно стопанство.
В селото функционират шивашки цехове.
Паметници:
На 6 май 2009 г. е открита Паметна плоча на загиналите във войните.
Източници:
ДА – Русе, ф. 251, ф. 447, ф. 555, ф. 556 к; ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ Община Сливо поле 2014 – 2020.
Петров, П. Пенка Петрова. Борисово мое, хубаво село си ти. 2009; Николов, Й. Борисово: Истории за селото. Изд. Лени-Ан. 2014; Вестник „Възход“ – орган на Общински партиен комитет в с. с. Сливо поле, Борисово, Ряхово, Мартен, Голямо Враново, Бабово и Управителния съвет на АПК „Съветска Русия“ – с. Сливо поле, Русенско (бр. 6/164 от 24 март 1978 г.); Мутафов, В. История на храмовете в Русенска епархия. Част Първа. Изд. Ковачев. С. 2019; Панов, Т. Румънските зверства. С. 1916.
