”Чест и слава на тия, които знаят да мрат геройски за техното отечество”.
Няма по-достойна епитафия за военно гробище, в което лежат победители и победени!
Във време на нови войни, макар и на стотици километри от нас, непременно посетете новият иновативен музеен обект „Тутраканска епопея – 1916“ , който се намира на Мемориален комплекс „Военна гробница-1916” (Тутракан). Тук ще можете да видите, усетите и да преживеете чрез интерактивна Диорама -емоционално и във възможно най-висока степен реалистично – атаката на Тутраканската крепост през 1916 г.
Експозицията представлява 360-градусово кино-съпреживяване на бойното поле. Това не е музей, а преживяване, което трудно може да се опише с думи – истински „портал“ във времето към бойното поле и емоцията, която може да се види и почувства.
„Платото сега се простира гладко пред мен. Непрекъснати залпове разтърсват въздуха. От групичка дървета отляво и далеко напред, долините отдясно бълват бели облачета пушек, които се появяват непрестанно, леко над земята, по въздушна линия към нашите окопи, зад които се намирах сега. И странно нещо: битката е в разгара си, но доколкото виждаш с очите си наоколо и напред, не можеш зърна нито един. Ако не бе непрекъснатия вой на артилерията, можеше да си помислиш, че се намираш сред пустеещи стърнища, ярко озарени от слънцето… Но хората са се скрили като червеи в земята. От там се дебнат едни други, от там си изпращат по въздуха убийствения огън. Модерната война! Стоиш в окопите със скръстени ръце и превит гръб, докато продължава „подготовката“ и чакаш, без никаква сила, да се разбие над теб машина, изхвърлена от друга машина! Хората се бият с машини – битка на търпението. Долно дебнене, „здрави нерви“ и студена калкулация заместват някогашния устрем и капката поезия на откритите битки, в които е имало поне разкошно разгръщане на младежка енергия, рицарско измерване на физическа сила и на кураж (35).“
Откъсът е от книгата „Различната Добруджа в литературата между войните“ на Христо Боев, 2020 г., с.190, а цитатът от Военни спомени на Топърчяну – Джордже Топърчяну (1886 – 1937 г.) е румънски поет, прозаик, мемоарист и публицист, член-кореспондент на Румънската академия на науките от 1936 г. През Първата световна война е мобилизиран и в битката при град Тутракан попада в български плен, който продължава две години. Написаното въз основа на преживяванията по време на пленничеството си, Топърчяну издава в няколко книги: “Спомени от битката при Тутракан” (1918 г.), “В ноктите им… Спомени от България и далечните пустини” (1920 г.), “Пирин – планина. Трагични и комични епизоди в плен” (1936 г.), “Горчиви бадеми”.
