РЯХОВО
Разположение – отстои на 30 км източно от областния център гр. Русе, по средата на пътя между Русе и Тутракан. Ряхово е разположено на десния бряг на р. Дунав, на 464.5 км от устието на реката.
Старо име – Апиария, произходът на името е латински и се счита, че възниква от превода „пчелин“. Скария, Раховче.
Население според преброяванията през годините
1881 г. –
1888 г. – 1930 души
1934 г. – 3707 души
1946 г. – 3592 души
1956 г. – 3612 души
1985 г. – 2861 души
1995 г. – 2288 души
2000 г. – 2079 души
2010 г. – 1650 души
2022 г. – 1175 души
Първи данни
Археологическите проучвания доказват, че територията на сегашната Русенска област е била населена. На два километра западно от Ряхово са открити две могили. По време на римското владичество на Балканския полуостров, през I век на 5 км източно от сегашното село, на брега на Дунав, се издига римското селище Апиария. Това се потвърждава от надпис, в който се съобщава за строеж на сграда в Априария. Намерена е и голяма находка от 212 римски републикански сребърни монети, попълването на която достига до времето на император Октавиян Август (27 г. пр. Хр. – 14 г. от Хр.).
Най-ранното съобщение за тази военна крепост е от римските пътеводители. В „Полинтингеровата карта“ тя е отбелязана под името Appiarius, а в пътеводителя на император Антоний – Appiaria. Проф. Бешевлиев приема, че името произлиза от латински език, като се свързва с Appiarium (пчелин, пчелина) и Appiarius (пчела). Най-вероятно името Апиария означава Пчелин.
Апиария съществува от I до VII в. и е част от римската укрепителна система, изградена по Дунавската граница след завладяването на Балканския полуостров от римляните. Отначало Апиария е малък военен лагер, но през II и III век израства като голяма и добре укрепена крепост, в която е настанен военен гарнизон – част от Римския легион. В укрепеният център Апиариа, ср. на ІІ до кр. на ІІІ в. е разположена Ala I Gallorum Atectorigiana, гарнизон от два отряда от конници и моряци. Допълнително в Апиария е настанена cuneus equitum scutariorum – отряд конници-щитоносци, подчинени на дукса на Втора Мизия.
На 17 октомври 294 г. император Диоклетиан посещава Апиария, за да се запознае лично с укрепителната система. В надпис се съобщава, че през IV в. тук са настанени части от XI Клавдиев легион.
По-късно по време на византийския император Юстиниян (527 – 565), градът е разширен и укрепен. Градът е седалище на епископия. Към 404 г. епископ на Априария е Лупицин, а по-късно около 458 г. – Марциал.
Градът е обграден с високи крепостни стени и бойни кули от големи каменни блокове. Градът има пристанище на Дунав и е свързан с път от каменна настилка с другите кастели по р. Дунав и вътрешността на страната. Населението на Апиария е предимно тракийско, но има и романизирани гърци или преселници от малоазийския бряг. Местното население работи в т.нар. работилници за производство на оръжие – ками, мечове, копия, стрели и др. Голяма част от него се занимава със строителство, а други обработват плодородната земя около крепостта, занимават се и с лов, риболов, пчеларство и обслужват войската и аристокрацията. Освен това има доста войници – част от римския легион, които охраняват крепостта, а също и аристокрацията – светска и духовна.
Много пъти варварските племена от север нападат укрепения град, който попада в засада и жителите му трябва да водят упорита борба за неговата отбрана. През 587 г. градът е превзет от аварите, които със стенобойни машини разрушават крепостта. Развалините на Апиария са използвани като средновековна крепост. В запазените епархийски списъци от IX до средата на X в. Апиария продължава да се упоменава като седалище на епископ от византийската епархия Хемимонт, независимо от обстоятелството, че по същото време тя се намира в териториалните предели на Първото българско царство (VII – XI в.). Вероятно е съществувало значимо раннобългарско селище и през този период. Поради граничното му местоположение селището е засегнато силно от нашествията на печенези, узи и кумани през XI – XII в. и вероятно престава да съществува. Предполага се, че след идването на нашите земи на славяните и прабългарите те постепенно замират. Вероятно част от оцелелите жители на тези селища се заселват на ново място – западно от Апиария – пак на дунавския бряг и още на днешното село, което продължава да съществува наред със западащата Апиария. Местното тракийско население се смесва с новодошлите славяни и прабългари, а вероятно и с някои преселници романизирани гърци. В историческата литература се съобщава, че на това място в следващия период продължава да съществува селище под име Скария, което е седалище на епископия. Открити са и други антични селища в землището на с. Ряхово. Каква е по-точно съдбата на тези селища не е известно. Вероятно част от жителите на тези селища се заселват на ново място – западно от Апиария – пак на дунавския бряг и още по времето на Първата българска държава поставят началото на днешното село.
Новото селище постепенно укрепва и се утвърждава като едно от населените места на средновековна България.
Селото продължава да съществува и след падането на България под османско владичество. В един османски регистър на феодалните имена в Северна България от 1544 – 1545 г. селото се споменава за първи път с името Раховче, в което живеят 50 християнски и 34 мюсюлмански семейства, както и 30 християни и 4 мюсюлмани – неженени.
В документи от XVI – XVIII в. то се среща и като Ряхов, Рехува, Оряхово и др. Характерно е, че през последните години от турското робство името на селото най-често се употребява както е сега – Ряхово.
Разпространено е преданието, че рибари и овчари се заселват тук, правят си колиби и землянки под орехи и наричат местността При орехите, т.е. свързват названието със заселване при много орехи. Според изследванията на Йордан Заимов името Ряхово идва от славянските наименования „ореши“ – дол, рид и „ореши“ – бара, и прилагателното от „орех“, в смисъл на стар, хралупат. Обяснението показва, че името на Ряхово произлиза от долина (равнина) с бара (блато) и стари орехи. Освен като Ряхово, селото доста време, дори след Освобождението, се нарича Рахово. Според турски регистър от 1680 г. Ряхово е вакъф (турско феодално имение) на султанката Махри Вах Султани. Основната част от селяните са задължени да обработват тези земи. В чифлика работят и около 30 турски семейства, повече заети в йерархията на управлението му. По тяхна инициатива е изградена и малка джамия в селото – „Абдулах беши джамия“.
Селото се състои от две махали – Горна и Долна по протежение на Дунав и между тях в централната част се настаняват турските семейства, чиито дворове са най-големи. През XIX в. селото е българско, в него остават само няколко турски семейства за правителството на османската феодална власт. Населението живее при първобитни условия – в землянки и малки паянтови къщички, изплетени с пръти или зидани кирпичи.
През 1853 г. в Ряхово има 264 семейства, които живеят в повече от 200 къщи. Като се има предвид, че семействата по това време са големи и че във всяка къща живеят средно по десетина души, се предполага, че тогава населението на Ряхово е около 2000 души. При първото официално преброяване в България през 1880 г. Ряхово наброява 1716 жители, от които 1683 са българи, 17 турци и 16 други. Главен поминък на местното население са земеделието, скотовъдството и риболовът. Малка част от селяните притежават своя земя, основната част от тях работят в турския чифлик, който се намирал южно от селото. И днес тук има местност Чифлика и Чифлишките лозя.
Селото се управлява от турски мухтарин (кмет, старейшина) и няколко азие (общински съветници), между които има и българи, угодни на турската власт. В последните години на робството на робството наред с турския мухтарин населението избира и български чорбаджия – яказин за кмет.
Предполага се, че църквата е построена между 1830 – 1840 г. от уста Досю. Първият свещеник, а вероятно и инициатор за откриването на църквата е Костадин Йорданов. Тя се е намирала в двора на сегашната църква, където са били гробищата на църквата. В следващите години от 1862 г. в Ряхово са назначени двама свещеници, които обслужват и околните села.
През 1845 г. по инициатива на първия свещеник Костадин Йорданов в малката одая в двора на църквата се открива килийно училище. В него учат децата, предимно момчета, на селските първенци и по-състоятелните, които имат възможност да плащат определени такси в пари или натура. През следващите години се назначат по-подготвени хора само като учители, които се спазаряват със селяните за колко гроша и жито ще учат децата им. Започва да се изучава смятане, история, география и естествознание.
Училището в Ряхово е център на борбата против турските поробители и гръцкото духовенство. Най-активен е учителят Върбан Петров, който поддържа връзка с русенския революционен комитет и е близък другар на Тома Кърджилов – организатор на Червеноводската чета от 1875 г. По инициатива на В. Петров в Ряхово се създава революционен комитет.
В навечерието на Руско-турската Освободителна война турците започват да изграждат табия (военно укрепление) в западния край на селото.
Ряхово след Освобождението
През пролетта на 1878 г. в Ряхово пристигат няколко руски богатири, посрещнати най-тържествено от населението, посрещнати с цветя, с хляб и сол.
След Освобождението, съгласно новото административно деление на страната Ряхово и Бабово образуват една община с център Ряхово, до 1909 г., когато Бабово е отделено, но през 1934 г. отново е включено в Ряховска община.
По инициатива на руските временно управляващи власти през 1878 г. се създават селските общини. Те организират дейността си по Привременните правила. През 1879 г. се провеждат избори и се слага началото на законните селски съвети. Не е известно кой е първият кмет на Ряхово след Освобождението. По-конкретни данни има за 1893 г., когато за кмет е избран Илия Димитров. На следващата година той е сменен от Димитър Иванов, управлява селото два пъти. След него кметове са Петко Гроздев, Йордан Беджев и др. Общинското управление се помещава в малка сграда в центъра на селото, а по-късно в старата сграда на кооперация „Братство“, след което до построяването на новата община, за такава цел се използват сградите на Иван Касъра и Никола Минев.
Дейността на общината в първите години е твърде ограничена. Тя установява имотното състояние на селяните и се грижи за събиране на данъците и охрана на полските имоти. Регистрация на населението – раждания, умирания, венчавки и пр, продължава да се води от църквата и едва по-късно тази дейност преминава към общината.
Според преброяването през 1893 г. в Ряхово има 264 сгради, от които 188 са от плет и кал, 77 от камъни и дърва, 4 от землянки и една от дърво, покрити с турски керемиди, камъшит (тръст), слама и пръст. Тези сгради са малки, неугледни, но в тях живеят по десетина души. Населението наброява 2080 души.
Първият Екзархийски Устав на Българската православна църква е утвърден с ферман на султана от 1871 г. Този Устав регламентира създаването на църковните настоятелства. Църковно настоятелство – с. Ряхово, Русенско е създадено 1894 г. От тогава до сега освен смяната на лицата – членове на настоятелството не са ставали организационни промени. В административно отношение е подчинено на Архиерейските наместничества на Митрополията – Русе.
Първата по-значителна сграда, построена в селото след Освобождението, е църквата „Св. Георги“, с помощта на църковното настоятелство. Тя е издигната през 1887 г. на мястото на старата църква, от която е използван олтарът и е вграден в новата. Храмът е изграден от камък, доставен от развалините на старата римска крепост Априария. Църквата е дело на цялото население, което помага с труд и средства за съграждането й.
През 1907 – 1908 г. е изработен регулационен план на селото. Очертават се главните улици и квартали, а също и централния площад, но оформянето им става постепенно. В следващите години се прокарват и нови улици и Ряхово започва да изменя своя облик. През 1910 г. в Ряхово е открита телеграфическа станция и е установена пряка телеграфна връзка с Русе. На Дунав има пристанище за износ на зърнени храни. През 1901 г. е открита участъкова здравна служба. Първият лекар в Ряхово е д-р Танко Велчев, първият зъболекар е Ангел Ангелов. В здравната служба много години работят фелшерите Енчо Дончев и Атанас Дяков. Те обслужват и околните села.
Около 55% от селяните са безимотни и малоимотни със земя до 30 дка. Те са 261 домакинства, които притежават 2589 дка или 11% от общата обработваема земя на селото. Само 14 земевладелци притежават 3432 дка или 15% от земята. Ряхово има 23 050 дка обработваема земя, разпръсната на 4372 парчета. Отглеждат се предимно зърнени култури – пшеница, ръж, ечемик, царевица, боб и др. Лозята също заемат важно място в земеделието. По-малко да зеленчуците и овощните градини и то главно по дворовете. Земята се обработва примитивно, с дървено рало, и добивите са ниски.
Освен със земеделие, населението се занимава и със скотовъдство. Наред с работния добитък – волове, коне и биволи, отглеждат се крави, биволици, овце, кози, птици и свине. Част от землището на Ряхово се залива от прииждащите води на Дунав, но щом спадне водата, тук има богата паша за добитъка. Развиват се също риболовът и някои занаяти – ковачество, сарачество, абаджийство, зидарство, дърводелство и др., които обслужват потребностите на населението. 1898 г. в селото се открива мелница, а през 1913 г. се полагат основите на керамична фабрика. Развива се и бубарството, за което способства отглеждането на черничеви дръвчета в селото, а южно от него е посадена черничева градина. 1905 г. се открива образцова демонстративна бубарница. Тя показва на населението как най-правилно се отглеждат бубите с цел да се получат хубави пашкули и коприна.
Важна роля в стопанския живот на селото през тези години играе Ряховския панаир. Той съществува от османско време и се организира всяка година през месец май в западния край на селото. В него вземат участие търговци от Северна България, Румъния и Турция. Освен добитък на него се продават и стоки, необходими за населението. Ежегодно панаирът носи на общината чист доход 2-3 хил. лв., които се използват за благоустрояване. Във връзка със зачестилите наводнения, където става панаирът – до Дюлева бара, след 1925 г. той е преместен в с. Сливо поле. В следващите години в Ряхово се провежда седмичен пазар за продажба на добитък и зърнени храни.
Ряхово се оформя като пристанищен център, през който се изнасят жито, царевица и други селскостопански произведения на съседните села. През лятото в тази дейност намират препитание като хамали и колари, голяма част от бедните и малоимотни селяни.
Важно значение за стопанския живот на Ряхово има и дейността на кредитната и потребителна кооперация „Братство“. Тя е създадена още през 1901 г. от учителя Атанасов, но официално е регистрация през 1902 г. Тя си поставя задача чрез отпускане кредити и доставяне на потребителски стоки на евтини цени да избави селяните от ограбването на частни търговци и лихвари, а също така съдейства за напредъка на земеделието. Отначало кооперацията се именува „Взаимно – спомагателно и кредитно земеделско дружество“, в което се записват да членуват 48 селяни. Следващите години броят на членовете се увеличава и в навечерието на Първата световна война достига да 179 души. Главната задача на кооперацията е да подпомага с кредити селяните в Ряхово за строеж на жилища, закупуване на ниви, добитък и за други нужди.
В края на XIX и началото на XX в. в Ряхово няма изградени политически партии и е широко застъпено общинското самоуправление. Постепенно започва да прониква влиянието и на двете най-големи партии – Българска работническа социалдемократическа партия и Български земеделски съюз. Те са в основата на раздвижването на селяните тук по време на бунтовете през 1909 г. По инициатива на учителят – социалист Роман Вичев селяните се събират пред общината за да изразят протеста си срещу тежкия данък – десятъка, характерен за турско време. По нареждане на околийския управител няколко селяни са арестувани, а учителят Вичев е изгонен от Ряхово.
България се включва в Първата световна война на страната на Централните сили. На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния, на 5 и 6 септември 1916 г. се провежда епичната битка за Тутракан.
Десантът на румънците при Ряхово
На 1 октомври 1916 г. румънската армия предприема десант и преминава Дунав при с. Ряхово. Целта на генерал Авереску е румънската армия да възстанови морала и вярата в бойния си дух чрез една динамична и резултатна акция, с която да се възвърне цялата изгубена територия и да се причини на българската армия същото болезнено поражение като изстраданото от тях при Тутракан. Целта е с едновременен удар в Добруджа и на подходящо разстояние от Добруджанския фронт, а именно Фламънда – Ряхово да се нанесе решаващ удар на българската 3-та армия в тил и тя да излезе от строя „да се заличи срамотното петно на Тутракан и да се тури край на Добруджанския кошмар”.
Преминаването на реката трябва да бъде осъществено от 3-та румънска армия с 5 пехотни дивизии – 10-а, 16-а, 18-а, 21-ва и 22-ра и една конна, но реката успява да премине само една дивизия. Направени са пътища за достъп до сектора, а при Табан е направена преграда-бараж, на 11 км нагоре по течението от бъдещия мост с цел да блокира съюзническия австро-унгарски флот от Беленския канал. С цел да се подсигури отбраната и да се защити моста румънците поставят две зенитни батареи, а при Гостин са поставени две батареи, доставени са необходимите материали за изграждане на моста и повече от 200 десантни лодки са съсредоточени, за да помагат при изграждането му и да се прикрива форсирането на реката. Силно се разчита и на изненадата.
Със стъпването си на българския бряг румънците са посрещнати от 17-а погранична дружина, която веднага алармира началника на Русенския укрепен пункт полк. Енчев за румънското нахлуване, който разпорежда на подполковник Влахов да поеме общото командване на частите от подвижния резерв, както и на изпратените от Тутракан дружини и да прогони противника. Още при форсирането на реката румънците срещат двете предвижващите се към Тутракан дружини. Предвид изненадата противника завзема едно предмостие от 14 км със селата Ряхово, Бабово, Сливо поле и присъединеното към него днес Кая махле. Генерал Тошев веднага разпорежда 42-ри полк, дружината от 48 полк и двете маршеви дружини да се върнат и насочат към Тутракан, заедно с 2-ри опълченски полк, като началникът на Дунавската отбрана генерал Назлъмов да замине за Тутракан и да организира отбраната му. Според генерал Тошев Тутракан е българският Ерусалим и по никакъв начин не трябва да се допусне неговото превземане, тъй като това ще се отрази зле на духа на армията. Действително, след епични боеве на 2 и 3 октомври, българските войски с помощта на австрийските монитори разрушават понтонния мост, а един взвод от 15 см германска батарея и един взвод от 12 см австрийска батарея успяват да отблъснат противника оттатък Дунава. Съюзническата авиация целия следобед на 1 октомври непрекъснато бомбардира моста. Вечерта срещу 2 октомври се излива проливен дъжд и румънските дивизии и батареи затъват в блатата края Фламънда. Мостът е почти разрушен и румънското командваме предвид неблагоприятното развитие на военните действия и разрушаването на моста от австрийските монитори е принудено да прекрати операцията с много загуби в жива сила и техника. Противниковите дивизии са дислоцирани в предградията на Букурещ за отбрана на столицата.
Въпреки, че румънският десант е ликвидиран за няколко дни, остава траен отпечатък върху населението, което е пострадало от безчинствата на румънските войници.
Нещастна е съдбата и на завзетите от румънците села по време на десанта при Ряхово. Те са ограбени и сринати със земята.
Частично обяснение на зверствата намираме в думите на румънски военнопленник, българин, който свидетелства:
Преди преминаването на Дунава румънските офицери убеждавали войниците си, че земята, която ще завоюват сега от България, след свършека на войната, щяла да бъде раздадена на войниците, взели участие в тая експедиция. Затова те трябвало да изколят всичкото българско население, за да изчистят „своята” земя. Един от дружинните командири в своята реч към войниците си казал, че иска всеки негов войник да обезчести най-малко по 10 българки! Били са организирани специални команди от румънските войски за избиване на населението, даже специални оръдия били дадени на тях.
Някои от старците и жените, намерени в селата, или пък не успели да избягат, са откарани на румънския бряг, където на мъжете са давали румънски раници, вероятно с цел да представят, че те са пленени български войници. За съдбата на тези отвлечени нещастници нищо не е известно.
В с. Ряхово от 340 къщи са опожарени 190 къщи, плевници и хамбари, също и всичката храна. От Ряхово са отвлечени от румънските войници: Васил Катъров – 45 г.; Юрдан Лазаров – 65 г.; Иван Гергьов – 70 г.; Юрдан Катъров – 60 г.; Марин Славов – 61 г., и жена му Тона – 60 г.; Петър Станев – 70 г.; Петър Попов – 65 г.; Енчо Митев – 18 г.; Ангел Великов – 16 г.; Трифон Тонев – 18 г.; Марин Ганев – 75 г.; Никола Минев – 80 г.; Атанас Лазаров – 74 г.; Георги Маринов – 50 г.; Пеню Маринов – 46 г.; Димитър Дунев – 70 г.; Димитър Георгиев – 70 г., с внучката си, 14-годишна; Тинка Толева – 70 г.; Атанас Атанасов – 60 г., с жена си; Велико Станчев – 60 г.; Неделчо Панев – 80 г., жена му Мита – 80 г., снаха му Калина – 28 г., внучката му Мита – 6 г.; Петко Ангелов – 16 г.; Митю Грозданов – 60 г.; Рачо Тончев – 80 г.; Гено Тончев – 70 г.; Атанас Амагецов – 65 г.; Стати Ангелов – 65 г.; Мони Славов – 75 г.; Минко Амагецов – 75 г.; Гани Трувчев – 52 г.; Ангел Стоянов – 70 г.; Никола Стоянов – 38 г., баща му Стоян Николов – 70 г., жена му Кръстина – 40 г., заедно с 6 деца; Никола Машиниста – 40 г., от мелницата на Яни Апостолидис, и двамата гръцки поданици.
В памет на загиналите българи и български войници е издигнат паметник в центъра на Ряхово.
Ряхово между войните
Населението в Ряхово е потресено от едно зловещо събитие. През 1923 г. край брега на Дунав срещу селото водата изхвърля трупове на удавени септемврийци. Между двете световни войни по продължително време начело на общинската управа са Марин Ямаджиев, Милен Гецов, Петко Гроздев, Димитър Гайдарови инж. Благой Дяков. Първата им грижа е развитие на земеделието. Увеличава се обработваемата земя. В нея са включени изоставените ниви по време на войните, разорава се част от общинската мера и пасищата, пресушени са някои блата. През 1936 г. по инициатива на тогавашния кмет на селото инж. Благой Дяков е направено допитване до селяните дали желаят да се пристъпи към уедряване на земята (комасация). От 1322 собственици на земя само 289 са против. След референдума общинският съвет прави постъпки до Министерството на земеделието, които възлагат на специалисти от София и Русе да направят план за комасация на нивите в Ряхово. Начинанието се забавя и 1943 г. комасацията се прилага на дело. Настъпва оживление в занаятчийството. В селото има повече от 30 малки занаятчийски работилници, като най-много са обущарите, шивачите, дърводелците, коларо-железарите, плетачите, бръснарите, дюлгерите и др. Те са организирани в свое сдружение с председател Иван Ковачев. 1937 г. в селото има 48 организирани занаятчии.
Между двете световни войни се организират и някои по-големи предприятия. През 1923 – 1924 г. Георги Керемедчиев модернизира керамичната фабрика, което увеличава производството, годишно се произвеждат 270 000 цигли и 150 000 броя тухли. През 1934 г. до керамичната фабрика Г. Керемедчиев изгражда и валцова мелница. По същото време в центъра на селото се построява от Раю Радев и Божан Паунов модерна маслобойна с рафинерия. Построяват се още валцова мелница и дараци за влачене на вълна и памук. Открита е общинска консервна работилница, започва работа и содолимонадена фабрика.
Ряхово е оживен търговски център. Най-голяма дейност в това отношение развива пристанището, през което ежедневно се изнасят хиляди тонове зърнени храни и други стоки от целия регион. Открива се клон и приемателен пункт на Дирекция „Храноизнос“. Продължава кредитната и търговска дейност на кооперация „Братство“. В селото широко е развита и частната търговия. В Ряхово има повече от 20 кръчми, 5-6 магазина за хранителни и промишлени стоки, сладкарница, бозаджийница, кафене и др.
Всяка година по решение на общинския съвет, в продължение на десет дни, по график, обикновено през пролетта или есента, когато намалява полската работа, цялото трудоспособно население мъжко население с коли, каруци и инструменти излиза на работа да отбие трудовата си повинност. По специална програма, приета от общинския съвет, те работят на различни обекти за благоустрояване на селото.
1930 г. е създадено спортно дружество „Юнак“, което обединява повече от 100 младежи, които почти всяка вечер тренират на площадката, а при лошо време в училищния салон. Дружеството участва във всички тържества и манифестации в селото. Представя се отлично на гимнастическите събори в Русе, Варна и София.
През периода 1935 – 1939 г. в селото е построен нов общински дом. Това е двуетажна сграда с 20 стаи. В нея освен службите на общината са настанени телеграфопощенската станция, читалището, допълнителното земеделско училище, медицинската служба и аптеката.
Извършва се укрепване на дунавския бряг, като в продължение на 3 км са засадени върбови леси, а по крайбрежието тополи. Край Дунав е оформен парк с алеи, цветя и борова горичка.
1942 г. Ряхово е сполетяно от голямо бедствие – наводнението на река Дунав. Поради ниското си местоположение, в продължение на много години при прииждане водите на реката значителна част от землището на селото, а и самото то, се заливат и това причинява големи щети на населението. Със специална заповед на Министерски съвет Ряхово е обявено за пострадало от обществено бедствие – стихийно наводнение на р. Дунав и са отпуснати средства за възстановяването му.
Една от първите дейности на общината след Освобождението е построяването отново в двора на църквата на ново училище с четири класни стаи през 1883 г. Първият учител след Освобождението е Върбин Петров. От учебната 1894 – 1895 г. училището се нарича „Основно народно училище „Св. св. Кирил и Методий“. През 1910 г. към началното училище се открива допълнителен двугодишен курс. Прогимназия се открива след войната. През учебната 1920 – 1921 г. за първи път са приети ученици в I прогимназиален клас. През 1923 г. е завършена нова училищна сграда в центъра на селото и е официално открита на 24 май 1924 г. – Денят на славянските просветители Кирил и Методий. През 1934 г. започват занятия в две нови начални училища. Именуват се „Христо Ботев“ и „Петко Р. Славейков“. Към централното училище се открива и полудневна детска градина. Към края на 30-те години броят на децата е около 1000 и е необходимо ново училище. За тази цел, по решение на Училищното настоятелство и Общинския съвет, се изгражда втори етаж на централното училище.
От 1 септември 1966 г. Начално училище „Христо Ботев“ се обединява под единното ръководство на Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в същото село. През годините към училището се открива детска градина, вечерни класове, училищна работилница, пионерски лагер, полуинтернатна група, клуб за техническо и творческо занимание.
Ряховското читалище е основано през 1911 г. по инициатива на учителите и с участието на някои по-будни селяни. То се именува „Познай себе си“ и първоначално се помещава в старото училище. С подкрепата на общината и с помощи от населението се поставя началото на малка библиотека със стотина книги. През войните дейността на читалището замира. През 1921 г. е направен опит да се възобнови дейността му под ново име „Пробуда“. Читалището приема устав. По инициатива на общината и някои училищни дейци е създаден театрален комитет и се изнасят представления в училищния салон. Настъпва затишие в дейността на читалището до 25 януари 1928 г., когато учителите свикват събрание в салона на прогимназията за възобновяване живота на нефункциониращото читалище.Записват се и нови членове, приема се и устав. Закупуват се нови книги, а 1930 г. читалището е абонирано за 30 вестника и 47 списания. Наред с библиотечната дейност читалището развива и активна културно-просветна дейност. Организират се вечеринки по повод различни празници и тържества, изнасят се беседи, литературно-музикални програми. 1929 г. читалището закупува радиоприемник.
Читалището се помещава се в сградата на Селския общински народен съвет и се субсидира от Трудовокооперативното земеделско стопанство, Отечествения фронт и Съвета. В читалището постоянно работи библиотека, изградени са художествени колективи, които заемат призови место на прегледи на художествената самодейност. През 1953 г. читалището променя наименованието си и приема името „Владимир Маяковски“.
Наред с библиотечната работа читалището развива и активна културнопросветна дейност. Определя се и патронен празник на читалището – 8 ноемвриДимитровден. Всяка година на този ден се организира голямо тържество, на което се изнася пиеса или литературно-музикална програма. Самодейците към читалището се занимават с възстановяване и запазване на автентичните народни традиции и обичаи. Групите към читалището за автентичен фолклор и стари градски песни ежегодно вземат участие на фестивали и събори провеждащи се на национално, регионално и местно ниво. Културният дом на Ряхово бива официално открит на 24 юни 1962 г.
Читалището е център на просветата, културата и художествената самодейност. Към него функционират театрална група, удостоена с лауреатско звание на Републикански фестивал за художествена самодейност, танцов състав, битов оркестър и битов женски хор, удостоени със златни медали на Националния събор Копривщица – 1981. През 1986 г. читалището е удостоено с орден „Кирил и Методий“ I степен.
Възвърнато е първоначалното име на читалището, на втория етаж е разположена библиотеката с голяма читалня и книгохранилище. Там се намира и новоизградената компютърна зала по проект „Глобални библиотеки”. Читалището и кметството са организатори на Традиционен празник „Ритуала Нептун“ – с. Ряхово. Фестивалът се провежда ежегодно, м. юни – м. август. Празникът „Нептунова вечер“ е свързан с река Дунав и се организира на брега на реката. Той представлява част от кампанията под надслов „Ден на Дунав“, свързана с отбелязването на Международния Ден на река Дунав, целящ да привлече общественото внимание към значението на реката за регионите и устойчивото използване на водите и. Празникът включва музикална програма и ритуал по изплуването на Нептун и свитата му от водите на р. Дунав. Нептун е посрещнат от кмета на селото, който му предава ключът и правото да управлява селото мъдро и справедливо през следващите 24 часа. Нептун кръщава желаещите да се присъединят към подводното царство, като им дава имена на риби и кръщелни свидетелства.
Активно участие вземат групи от Русе и Сливо поле и самодейците от читалището. Присъстващите получават кръщелни свидетелства с нови, морски имена.
Ряхово след 9 септември 1944 г.
В началото на септември 1944 г. първите представители на Червената армия преминават Дунав. През Ряхово преминава обоз от съветската военна част. Кооперация „Братство“ им отпуска 400 кг ечемик, а селяни им дават по две овце, плодове, зеленчуци, боб, картофи и др. Кметът Петко Петков напуска селото и докато се изясни положението хлебарският работник Андрей Дюлгеров временно поема управлението на общината. По инициатива на Слави Курдов – околийски организатор на Отечествения фронт, на 12 септември се събират представители на Работническата партия, БЗНС и безпартийни, избран е нов кмет Борис Мицов (независим).
Първият голям обект, чиито изграждане започва през есента на 1945 г., е дигата край Дунав. Почти едновременно с нея се извършва и построяването на пристанището и на него вече акостират големи пътнически и товарни речни кораби. Изгражда се и голямата Бръшленска и Сандровска напоителни системи, в центъра на които е Ряхово. Започва и благоустрояването на селото. На 28 ноември 1948 г. е завършен първия етап от електрификацията. Извършва се национализацията, национализираните фабрики и работилници се обединяват в общ промишлен комбинат, който е включен в създаденото стопанско предприятие. На 20 февруари 1950 г. занаятчиите се обединяват в Трудово-производителна кооперация „Задружен живот“ с председател Георги Грозданов.
Голямо събитие в културния живот е откриването на стационарно кино в Ряхово на 14 януари 1950 г. В училищния салон е прожектиран първия филм „Завръщане с победа“ и всяка седмица се прожектира нов филм.
На 28 април 1949 г. се създава Риболовна кооперацията „Пъструга“ като трудовопроизводителен отдел към Всестранната кооперация. Към отдела има магазин за продажба на уловена риба. На 14 декември 1950 г. отдела се обособява в Риболовна кооперация „Пъструга“ – с. Ряхово. През 1956 г. кооперацията приема нов устав и членовете й намаляват.
На 15 май 1949 г. се провеждат първите избори за народни съвети, народната управа на Ряхово е в състав: Марин Кулев – председател (кмет), Тодор Калинов – секретар и членове – Георги Тодоров, Йордан Йорданов и Иван Добриков. На 2 юни Марин Кулев подава оставка и на негово място е избран Илия Тодоров. Мандатът му е три години и през 1951 г. за председател на Изпълкома е избран Тодор Атанасов. Започва благоустрояването и хигиенизирането на селото, особено при председателстването на Тодор Калинов през 1956 г.
1950 г. се основава Конопена фабрика, през 1955 г. се присъединява в преобразуваното Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Текстилни влакна“ – Русе. Фабриката изкупува вълна, сурови пашкули, продажба на вълна, омаганен памук и др.
На Запад от с. Ряхово през 1983 г. е изграден лиман за зимуване на плаващи помпени станции.
В края на 1958 г. се извършва административно-териториална реформа и Ряховска община губи самостоятелност и се превръща в съставно село – пълномощничество на община Бабово, в която е включено и с. Бръшлен.
През 1951 г. в Ряхово има 70 занаятчии, от които 61 са в ТПК „Задружен живот“ и 9 продължават да работят частно. Едно от първите промишлени предприятия открити в Ряхово е конопо-чукачната фабрика открита на 30 юни 1951 г. Друго голямо предприятие е цех №3 – филилар на МЗ „Червен“, гр. Борово. Със селското стопанство са свързани и други две големи предприятия – „Зърнени храни“ и консервно-хладилният комбинат „Амброзия“. В края на 1951 г. е открита болница, в нея има лекарски и зъболекарски кабинет и родилно отделение. Болницата е предназначена да обслужва и съседните села. Скоро след откриването на болницата се открива и детска ясла, която се издържа от ТКЗС.
На 24 юни 1962 г. е открита нова читалищна сграда. През 1975 г. селото е отделено в самостоятелна община, новата управа е с председател Петко Маринов и секретар Борис Дянков. 1981 г. е извършена нова реорганизация.
ТПК „Задружен труд“ – с. Ряхово, Русенско е създадена на 1 септември 1949 г. на територията на селото. Първите разкрити отдели са: дървообработване, бръснарство, тенекеджийство, мъжко шивачество и др. През 1952 г. са разкрити и допълнителни дейности: текстилно бояджийство, производство на сода и лимонада, дамско шивачество и др. През 1971 г. тя прекратява дейността си.
В административно отношение здравният участък е подчинен на Районна поликлиника – Сливо поле. През 1977 г. завеждащ здравния участък е д-р Петкова. За периода 1977 – 1982 г. Здравният участък се оглавява от д-р Минчо Вичев, а от 1982 г. завеждащ е д-р Тодорка Златанова.
Детските градини на територията на общината са две: ОДЗ „Мечо Пух” в гр. Сливо поле с филиал в село Ряхово.
От 2013 г. в с. Ряхово функционира първото стопанство за култивирано отглеждане на лечебни и етеричномаслени култури – мента 30 дка и маточина 2 дка. Изгражда се пункт за събиране и изсушаване на билки, изграждане на сушилня тип „оранжерия”.
Функционира футболен клуб на аматьорско ниво.
През 2018 г. при с. Ряхово, област Русе, се провеждат чествания по случай 100-годишнината от края на Първата световна война и 102-та годишнина от победата на Българската армия при село Ряхово. Кулминацията в програмата е военно-историческата реконструкция на отблъскването на Румънския десант при с. Фламънда – с. Ряхово 1916 г. В битките участват клубове от цяла Североизточна България.
Трудово-кооперативно земеделско стопанство
На 28 декември 1948 г. се основава ТКЗС, в което се записват 20 членове и се именува Трудовокооперативно земеделско стопанство „Нов живот“. 1951 г. се жъне с първия комбайн. През 1955 – 1956 г. значително се увеличава броят на членовете, общият им брой надхвърля 2000 души. На 28 октомври 1958 г. се изказва идеята за обединението на ТКЗС-тата на селата Ряхово, Бабово, Бръшлен, Малко и Голямо Враново, с център Бабово. На 8 август 1970 г. делегати от обединените ТКЗС в селата Бабово и Сливо поле приемат учредителен протокол, с който двете кооперативни стопанства се сливат в един Аграрно-промишлен комплекс с център Сливо поле. По-късно 1971 г. се влива в АПК „Съветска Русия“ с. Сливо поле, Русенско. От 1987 г. се отделят от АПК с. Бабово, с. Бръшлен и Ряхово и се създава Комплексна бригада със седалище с. Ряхово. С решение № 263 от 20.01.1992 г. на Русенски окръжен съд ТКЗС с. Ряхово се регистрира като Земеделска производителна кооперация „Ряхово“ с. Ряхово. Със заповед № СС-190 от 06.05.1992 г. на Областния управител- Русе се създава Ликвидационния съвет.
Паметници
През 1928 г. в центъра на селото е издигнат паметник посветен на около 200 войници ряховчани, загинали по бойните полета в Сръбско-българската война, Балканската и Междусъюзническата войни и Първата световна война.
Източници:
Държавен архив – Русе, ф. 296 к, ф. 370 к, ф. 489, ф. 744, ф. 1073.
Радков, И. Ряхово, изд. Държавен архив – Русе, 2002.
https://www.nsi.bg/nrnm/reports/population/list/4149
https://ruse.egov.bg/wps/portal/district-ruse/district/culture/festivals; https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=306%3A-1916-&catid=29%
Общински план за развитие на Община Сливо поле за периода 2014-2020 г. Приет с Решение №318, протокол № 28 от заседание на Общински съвет Сливо поле, 29.10.2013 г.
