СЛЍВО ПОЛÈ
Разположение – отстои на 5 километра от река Дунав, от двете страни на главен път Русе – Силистра. Намира се на около 20 км североизточно от Русе. Градът е административен център на Община Сливо поле.
Старо име: Аша махле, Кьоселер махале, Ислепол, Слепово.
През 1912 г. по предложение на последния даскал – писар на общината Йордан Лопушков, селото се преименува в Сливо поле, тъй като пътниците, които отсядали в хана с голямата сливова градина, го наричали Сливово поле.
През 1934 г. Кая Махле (Каменна махала) се преименува в Сливица, поради това, че тук виреят много добре сливите.
С указ №317/обн. 13 декември 1955 г. село Сливица се слива със Сливо поле.
С Решение на Министерски съвет от 29 ноември 2002 г. село Сливо поле е обявено за град.
Население според преброяванията през годините
1888 г. – 688 души
1934 г.– 2401 души
1946 г. – 2563 души
1985 г. – 3578 души
1995 г. – 3275 души
2000 г. – 3282 души
2022 г. – 2362 души
Първи данни
При прокопаване на каналите на Бръшленската напоителна система през 1952 г., на 2 км североизточно от днешното разположение на града, са открити следи от праисторическо тракийско антично селище – останки от полуземлянки, пещи, огнища, кремъчни оръдия, калъпи за отливане на бронзови върхове за стрели и най-различни по техника на изработване съдове от глина. Находките доказват, че селището е възникнало в края на бронзовата епоха и е продължило да съществува и през желязната епоха.
В землището на Сливо поле има 2 недвижими културни ценности с национално значение. Това са надгробна могила в местността Ютлука и надгробна могила в местността Ливадите.
Местоположението на селото първоначално не е предлагало прикритие за да има заселване. Има данни за старо селище, разположено западно от днешния град.
Не е известно кога точно е основано селището, но за Ислеполи се пише през 1570 и 1694 г. по повод събиране на данъци. Названието Ислеполи е отразено в турския регистър „зиамети“, в който са били записвани всички турски феодални владения с доход от 20 000 до 1 000 000 акчета. Това показва, че Ислеполи е било утвърдена селищна единица.
Селището е било образувано от три махали: Долната (Аша махлеси), Кая махле (Сливица) и Юкияркъ махле (Горната махала). Благоприятните условия за живот водят нови заселници, прииждат турски семейства. В трите махали е имало четири джамии.
Поляната пред Биюк джамиси е била определена за пазар на добитък и други стоки, това място и до днес се пази за прочутия сливоплоски панаир.
През втората половина на XVII в. Русчук със специален ферман на султана става владение на хубавата султанка Михри Мах султани заедно с 87 села, сред които и Ислеполи.
По време на Руско-турската война (1769 – 1774) турското население бяга към Балкана, за да се спаси, остава там до края на войната, която завършва с подписването на Кючуккайнарджанския мирен договор. След подписването на договора от 1774 г. само някои от сливополци се завръщат, но намират разорени домове, съборени къщи, а дворове и ниви обрасли с високи треви.
През 1775 г. 2/3 от населението на селището измира от чума, а мнозина загинали и по време на Руско-турската война от 1806 – 1812 г., селището почти опустява, оцелели само няколко къщи.
През 1818 г. от Кая махале (Каялий), Кьосе Исмаил със синовете си идва в опустялото Ислеполи и на изток, далеч от оцелелите от чумата къщи, полага основите на днешното Сливо поле. Оцелелите хора, останали живи, напускат домовете си и се преселват край него. След тях идват и други заселници от Кая махле и от околните села. Така тази нова махала е наименувана на основателя си и става известна като Ислепоолу Кьоселлер махлеси. Тя наброява около 25 къщи.
В книгата „Българската народност през ХVІІ век” Сливо поле се споменава като Сливолик, Русенска каза, Русенски вилает.
Селището има четири махали: Кьоселлер махлеси, Чакъролар, Коджа Хатиблер махлеси и Аликоллар махлеси.
Преселници татари (около 20 семейства) се заселват в Кьоселлер махлеси. С идването на татари след Кримската война, а след 1863 г. и на българи от Русе и от Румъния, селото се преименува на Бююк Ислепол, т.е. Голямо Сливо поле (от турски език). По-късно става само Ислепол и Слепово.
През 1863 г. за пръв път българи се преселват в селището, това е Митю Хаджията, който отваря дюкян за търговия. Една година след него идва и Цани Овчаров, който докарва малко стадо овце, което бързо се размножава. И двамата са от Русе.
Сливо поле след Освобождението
След Руско-турската Освободителна война част от турското население се изселват в Азия и на тяхно място идват българи-бежанци от Влашко.
След Освобождението Ислеполи започва да се нарича Слепово. Около 1892 г. за пръв път в Ряхово е открита община и Слепово е причислена към него. Няколко години по-късно община се открива и в Борисово и Слепово като по-близка до нея бива прикрепена към нея. Общината е преместена в Борисово, защото населението там е българско, а в Сливо поле предимно турско.
Едва през 1912 г. с ново име Сливо поле се отделя и се обособява в самостоятелна община с кмет Станчо Хаджидимитров.
Общината в Сливо поле се настанява в къщата на Станю Георгиев Йоргов, след Десанта при Ряхово през 1916 г., общината се премества в ниските и схлупени постройки на Исмаил Кючуков, които преди това са били дюкяни. За пръв кмет на новата община е назначен Петър Илиев Мутафов, със секретар бирник Иван Димитров от Русе.
България се включва в Първата световна война на 1 октомври 1915 г. На тази дата България обявява война на Сърбия, след което Англия, Франция и Русия обявяват война на България. На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния. В първите дни на военните действия са освободени Добрич и Тутракан.
При румънския десант на 1 октомври 1916 г. в селата Ряхово, Бабово, Бръшлен, Кая Махале, Пара Махале, Борисово, Голямо Враново и Сливо поле, заети от румънците са извършени зверства от румънската армия. В с. Сливо поле от 160 къщи – изгорени са повече от 100 къщи и хамбари.
Румънските жестокости и издевателства над мирното и невинно добруджанско население са общоизвестни. Масовите убийства, извършени от румънските войници и стражари над беззащитни жени, деца, мъже и старци вСливо поле са констатирани и протоколирани от анкетна комисия. Някои от старците и жените, намерени в селата, или пък не успели да избягат, са били откарани на румънския бряг, където на мъжете са давали румънски раници, вероятно с цел да представят, че те са пленени български войници.
Отвлечени са: Коста Иванов Ханджията – 62 г.; Петър Димитров – 48 г.; Велико Константинов – 60 г.; Илия Илиев Мутафов – 75 г.; Васил Станев – 45 г.; Васил Иванов – 52 г.;
Убити са: Димитър Станчев – 75 г., мушкан с нож; Никола Василев – 60 г.; Ангел Илиев – 58 г.; Петър Неделчев – 48 г.; Булад Велиев – 48 г.; Якуб Рустемов – 52 г.; Велико Русев – 32 г.; жената на Акив Велиев – 30 г.; Дона Станева – 62 г.; Атанаса Иванова – 60 г., главата й е разсечена на две половини с брадва.
Румънският десант е окончателно отбит на 4 октомври 1916 г.
България губи Първата световна война и на 27 ноември 1919 г. е подписан Ньойския договор, Южна Добруджа отново преминава в пределите на Кралство Румъния.
През 1920 г. към Сливополска община се присъединява и с. Сливица. В тези години от началото на ХХ век в селото се извършват редица благоустройствени мероприятия. През 1921 г. с доброволния труд на населението е направен кълдъръм по улиците до училището и площада пред църквата.
През 1923 г. е основана „Потребителната кооперация” в Сливо поле, а през 1927 г. в Сливица.
През 1927 г. се заселили преселници от Добруджа, бягайки от румънския окупационен режим. Тогава селото наброявало около 5000 жители.
През 1928 г. е основано читалището, с пръв председател Слави Кобуров. Църквата в Сливо поле е построена през 1936 г., през същата година е построена и джамията.
В началото на 1931 г. Димитър Градинаров от Русе изнася „концерт“ с радиоапарат с платен вход. Първият грамофон в селото закупува Марин Николов Неделчев за кафенето си, където се събират младежите за да изучават танго и фокстрот.
1921 г. се основава кооперация „Поле“ в селото, на 1 октомври 1926 г. се открива Централна телеграфо-пощенска станция и за пръв началник от Русенската ТТП е изпратен Слави Кобуров, а пръв пощенски служител е бил Иван Гицов Иванов. За редовно поддържане на телефонните линии е към станцията е открита и надзорническа служба. Открива се и станция за измерване на валежите.
До 1923 г. с. Сливо поле се обслужва от Участъкова здравна служба – с. Ряхово. През 1923 – 1924 г. за участъков фелдшер е назначен Райко Георгиев, сменен през 1925 г. от Петър Рибаров. От 1926 г. в селото работи медицинският фелдшер Христо Димитров. Той поема здравната грижа за населението от общините Сливо поле и Мартен. За периода 1928 – 1931 г. участъков лекар е д-р Невяна Станчева. В Сливополски здравен участък влизат селата Борисово, Мартен, Сандрово, Сливица и Сливо поле. От 1932 г. медицинските грижи са поети от д-р Димитър Тодоров. Той остава участъков лекар до 1934 г., когато е сменен от д-р Виктория Соломонова. От 1936 г. районът на Сливополския здравен участък се обслужва от д-р Тодор Тодоров, а от началото на 1940 г. – от д-р Никола Крусев, завършил медицинско образование в Австрия.
През 1926 г. за акушерка е назначена Йорданка Ахмакова, заменена от началото на 1942 г. от Анастасия Друмева.
През 1926 г. по решение на Постоянната комисия в Русе, в Сливо поле е построена двуетажна медицинска амбулатория, която от 1971 г. се е ползвала за родилен дом. Първият доктор е бил руснака д-р Корнилов. Първоначалното ѝ предназначение е било да се обособи като районна болница, но впоследствие се изоставя по финансови причини. Целият горен етаж се използва за жилище на лекаря, а долният за нуждите на службата и аптека. За първа участъкова акушерка в медицинската служба е назначена Данка Минчева. Няколко години в селото просъществува и Дружество за борба с туберколозата.
Д-р Пашов е първият ветеринарен лекар изпратен в Сливо поле и лекува животните около 4 години, след което е преместен в Русе, а неговото място се заема от току-що завършилия ветеринарна медицина д-р Жейно Костов. Ветеринарната лечебница се помещава в частни къщи, а сграда е построена през 1940 г.
1900 г. в селото се пуска в движение вятърна мелница на дядо Ферад и просъществува до 1918 г., когато изгаря. В Сливо поле имало и голяма мандра, собственост на Борис Тишев от Русе, която просъществува до 1935 г., след което такава се открива от Христо Макенджиев.
1905 г. е построена моторна мелница на Иван Добрев. 1930 г. се построяват две винтови маслобойни. В селото е имало и две содолимонадени фабрики. 1940 г. се откриват моторна ярмомелка и резачка – циркуляр на Ранков.
Особено голяма търговия се развива по време на седмичния Сливополски панаир, който е наследник на Тюрксмилския и Ряховски панаир. Ряхово, почти всяка пролет се залива от придошлите води на Дунав. Една година бива обграден с вода и никой не могъл да го посети и да пазарува. Някои панаирджии се отделят и идват в Сливо поле и уреждат свои сергии. Сливополчани пишат изложение до министъра на търговията и той със заповед от 1904 г. нарежда Ряховския панаир да се премести в Сливо поле. Панаирът се провежда втората седмица на юни. Той се отдавал на наемател чрез търг. Приходите от него били перо в бюджета на общината. Панаирът става голям празник за селото и се утвърждава особено след като Тюрк Смил, съгласно Ньойския договор е отстъпен на Румъния. В последния ден на панаира ставали големи борби, идвали пехливани от цялата страна.
В Сливо поле се уреждали и пазарни дни. За тях е бил определен ден четвъртък, но впоследствие пазарът е закрит, за да не се подбиват русенските пазари, които се уреждали всеки вторник и петък.
До 1934 г. кметът и съветниците били назначавани от централната власт. Пръв кмет на Община Сливо поле е Ангел Русен Коларов.
Сливо поле след 9 септември 1944 г.
След 9 септември 1944 г. за председател на Околийския народен съвет е избран Димо Димитров Денев.
В периода 1947 – 1948 г. селото е електрифицирано, а през 1968 г. започва водоснабдяването му.
В края на 40-те години на XX век започва процеса на национализацията в България. Това е процес на принудително одържавяване на основната част от промишлеността и услугите, при налагането на тоталитарния комунистически режим. Тя ликвидира частната собственост върху средствата за производство и частните компании – фабрики, банки, застрахователни дружества, магазини, занаятчийски работилници. Мелницата, содолимонадената фабрика и резачката на Ранков с ярмомелката са национализирани на 23 декември 1947 г.
От 1952 г. Пощенската станция се радиофицира и са създадени телефон, телеграф, радио и техническа служби.
През 1952 г. е открита Държавна машиннотракторна станция – с. Сливо поле, Русенско със задача да обслужва трудовокооперативните земеделски стопанства от селата Борисово, Мартен и Сливо поле. Тя е притежава почти всички машини за извършване на основните селскостопански работи. Към станцията е работи ремонтна работилница, която е поддържа и ремонтира земеделските машини и инвентар. Закрита е през 1962 г., като инвентара й е предаден на трудовокооперативните земеделски стопанства от района.
1966 г. започва строежа на Завод за плодови сокове и първият етап е завършен през 1968 г. През юни е произведена и първата продукция сок от кайсии.
1970 г. е открита първата селска поликлиника в окръга. Разположена е в нова двуетажна сграда, построена със средствата на ТКЗС. В нея има уредени кабинети по рентгенология, вътрешни болести, акушерство и гинекология, физиотерапия стоматология, консултации. Поликлиниката се обслужва от двама лекари, стаматолог, фелдшер, три медицински сестри, три акушерки и помощен персонал. Три пъти в седмицата се извършват прегледи от специалисти от Първостепенна окръжна болница. Поликлиниката обслужва жителите и от селата в района на обединеното кооперативно стопанство.
1970 г. е изградена Районна потребителна кооперация. Тя извършва преустройства и основни ремонти на магазините, закупува нови машини и съоръжения за да облекчи труда на търговските работници и да повиши културата на обслужване. Изгражда нов магазин в един от кварталите на Сливо поле, строи модерна дискотека в центъра на селището. 1980 г. пуска в експлоатация нов цех за производство на смески, който разполага и със складова база за съхранение на зърното. Единствена в окръга люпилня за пилета, не задоволява нуждите на населението и затова е построена нова сграда за целта.
През 1971 г. е основана Районна потребителна кооперация „Съединение“ – с. Сливо поле и обединява 10 населени места с клонове в: с. Бабово, с. Борисово, с. Бръшлен, с. Голямо Враново, с. Кошарна, с. Малко Враново, с. Ряхово, с. Сливо поле, с. Стамболово, с. Юделник и магазини в с. Мартен и в Русе. На територията на Сливо поле работи модерен сладкарски комбинат и лимонадена работилница.
През 1985 г. е открит Електроапаратурен цех. С решение на Управителния съвет на кооперацията от 5 февруари 1990 г. и решение от годишно отчетно-изборно събрание от 12 февруари 1990 г. от състава на Районната потребителна кооперация „Съединение“ се отделят 6 самостоятелни Потребителни кооперации в селата Борисово, Бръшлен, Голямо Враново, Ряхово, Сандрово и Сливо поле.
През ноември 1979 г. в Сливо поле е открит районен клон на Държавна спестовна каса.
Същата година през декември започва дейността си и Говедовъден комплекс – с. Сливо поле. От 1987 г. обхваща и селата Борисово, Голямо Враново и Ряхово. От 1990 г. е преобразуван в Дружество с ограничена отговорност – Говедовъден комплекс „Агролакт“ – с. Сливо поле, Русенско. Ликвидиран е през 1992 г.
Традиционният празник на общината (традиционен панаир с дългогодишна история) в град Сливо поле се провежда през третата седмица от месец август.
В центъра на гр. Сливо поле е изградена чешма – мемориал: архитектурна композиция с чешми от двете страни. В горната част има поставена мраморна плоча със списък на загиналите участници в Балканската, Първата световна и Втората световна война. Открита е на 13.10.2001 година.
Има изградени и добре поддържани религиозни храмове: църкви в Сливо поле – Храм „Св. Димитър Солунски” и в кв. Сливица – Храм „Св.Троица” и две джамии.
Църква
През 1897 г. в селището има неосветен параклис без име. Сливополчени са посещавали църквата в с. Борисово за религиозните обреди. Църковното настоятелство в селото изгражда в гробището малка „килия“, голяма стая за опяване на умрелите. Цели 40 години председателят на църковното настоятелство Атанас Йоргов събира пари за постройка на храм. През 1935 г. е обявена на търг направата на постройка за църква.
Църковно настоятелство – с. Сливо поле, Русенско е създадено през 1926 г., когато е построена църквата „Св. Димитър“. От тогава до сега освен смяната на лицата – членове на настоятелството не са ставали организационни промени. В административно отношение е подчинено на Св. Доростоло-Червенска митрополия.
Основният камък на църквата „Св. Димитър Солунски“ е осветен на 8 юли 1935 г. от Митрополит Михаил. Технически ръководител на строежа е арх. Любен Динолов. Строежът се поема от майстора Деню Георгиев от Разград, който я завършва през 1936 г., а окончателното приемане става през март 1938 г. Иконостасът е изработен от Андрей Борисов от Сандрово, току-що завършил Русенското столарско училище. 1936 г. същият майстор на църквата Д. Георгиев подновява и джамията, изгражда нов купол и минаре.
Завършената сграда е осветена на 9 ноември 1938 г. от Митрополит Михаил. Църквата е кръстокуполна базилика с размери: дължина 22 м, ширина 12 м и височина 14 м. Височината на камбанарията, която е над входа на западната фасада е 25 м. Тя е квадратна, преминава в осмограм, завършва с кубе, облицовано с ламарина. Иконостасът е изработен от Димитър Чехларов от Русе под ръководството на Б. Бижев през 1936 г. За изработката му Настоятелството плаща 38 000 лева. Малкият иконостас и Архиерейският трон са с богата дърворезба и са изработени от Георги Генов и Столарското училище в Русе. Иконите са изографисани през 1937 г. от художника Димитър Радойков. Върху западната фасада, вляво от входа е монтирана каменна плоча в памет на загиналите във войните.
На 22 април 1909 г. християните от селото отправят молба до Митрополит Василий ако е възможно да ходатайства пред Борисовския общински съвет, да отпусне 800 лева, за да са построят параклис.
Иван Петков от с. Ряхово се преселва през 1901 г. със синовете си, след него идват и други български семейства. Още с идването си дядо Иван строи в селските гробища малка църква – параклис и училище с една учебна стая и канцелария за учителя.
Параклисът има иконостас с икони, поръчани и изработени от Янко Кузманов.
Параклис „Св. Троица“ с. Сливица е построен през 1912 г. в селските гробища, които по-късно са преместени. Осветен на 23 октомври 1927 г. от Доростолски и Червенски митрополит Михаил. Сградата е полумасивна с размери: дължина 16 м и ширина 5 м.
Турско народно основно училище „Зия паша“
Училището е създадено през 1882 г. До 1946 г. то съществува като частно и до 1952 г. учебните занятия се водят в помещения до джамията. След 1952 г. училището се мести в новопостроена сграда на „българското“ училище. Към училището е функционирала и детска градина.
През 1948 г. е открит прогимназиален клас. През 50-те години на ХХ в., училището се старае да синхронизира процеса на обучение с нормите и изискванията на ЦК на БКП. През този период училището е оземлено с 20 декара земя, която се обработва от учениците. С придобитите средства е обзаведена работилница. В училището се обучават деца от близките села Борисово и Сливица, Русенско. Учениците в училището редовно взимат участие в олимпиади, физкултурни събития и художествена дейност. На директорския пост са: Цено Радев, М. Белилова, Ат. Великова, Н. Сеидов. През 1958 г. се слива с основно училище „Отец Паисий“ в с. Сливо поле.
Училище
Първоначално в Слепово не е имало училище, който е искал да учи е посещавал училищата в Ряхово и Борисово. Училище се открива едва през 1894 г., което се е помещавало в пешника на Минмо Стоянов. За пръв учител е назначен Николчо, не е известна неговата педагогическа подготовка. Следващата година за учител е изпратен Йордан Сладкаров, който учил по програма.
Училищното настоятелство изборен орган към община Сливо поле и съгласно Закона за просветата, се учредява с откриването на училището.
През 1898 г. от Окръжния съвет в Русе в Сливополското училище е изпратен Марин Ахмаков, който е завършил Земеделското училище „Образцов чифлик“. През 1901 г. с помощта на държавата се построява двустайно училище. Същата година се основава и училищно настоятелство, което започва само да назначава учители. След въвеждането на задължителното образование през 1921 г. се построява прогимназия в с. Борисово и завършилите 4-то отделение в Сливо поле, продължават в класното училище там.
За пръв път през 1930 г. в селото идва театралната група на Авджиев от Русе, които изнасят в училище на импровизирана сцена трагедията „Многострадалната Геновева“.
Дядо Иван, преселник от Ряхово, строи малка църква – параклис и училище с една учебна стая и канцелария за учителя. Училището просъществува до 1938 г., когато е съборено и построено ново. По-късно училището изгаря.
След 1940 г. е построена старата част на сега съществуващото училище, а през 1983 г. започва строеж на пристройка към него с нови класни стаи и столова.
В Сливо поле и в Сливица е имало по две училища – за турските и българските деца, които са учили само до четвърто отделение. До 1946 г. прогимназиалното си образование учениците са продължавали в с. Борисово .
През 1960 г. е открита и първата в селото полудневна детска градина с възпитателка Бойка Кирилова Добрева. 1974 г. е открита нова сграда на Целодневна детска градина „Чавдарци“, която е най-голямата в селата на окръга. Тя разполага с 200 места и неин пръв директор е Бонка Добрева. Основният проблем, с който работят учителките, през първите години от откриването на детското заведение е овладяването на български език от децата.
Има Обединено детско обединено (ОДЗ) „Мечо Пух“ с филиали, както следва: филиал „Синчец“ в село Ряхово, филиал „Славейче“ в с. Борисово и филиал „Щастливо детство“ в с. Юделник.
Читалище
Читалището е основано на 10 януари 1928 г. След съставяне на учредителния протокол основателите единодушно решили, то да носи името на големия поет и революционер Христо Ботев.
Основатели са: Слави Кобуров – началник Пощенска телеграфо – телефонна станция, Величко Дюлгеров – дърводелец, Илия Димитров – студент, Марин Ахмаков – учител, Петър Йоргов – ученик в земеделската гимназия в Образцов чифлик, Николина и Йордан Деспови и др. Първият председател на читалището е Слави Кобуров, а първият библиотекар Величко Дюлгеров.
Със скромни средства събрани от членски внос, коледуване и други мероприятия са набавени най-необходимия инвентар – библиотечен шкаф, маса, столове и първите 100 книги, които до 1945 г. наброяват 1800 тома, вестници и списания. Сред първите представления, които изнасят читалищните дейци, са „Делото на Дявола“, „Учил – недоучил“, „Обесването на Васил Левски“ на подвижна сцена. Сред първите самодейци са: Георги Радев, Петър Йоргов, Костадин Иванов, Димитър Георгиев, Димитър Владев, Марин Николов, сестрите Веска и Здравка Бошкови и др. Пръв библиотекар е Велико Дюлгеров. Закупен е и радиоприемник.
Празник на читалището е 24 май – Денят на Св. св. Кирил и Методий, на славянската писменост, на българската просвета и култура.
В съседното село Сливица читалището „Св. Св. Кирил и Методий” се е обединило с читалището в Сливо поле, Русенско. Днес с. Сливица е квартал на Сливо поле, Русенско. Първият председател и библиотекар са били Костадин Беджев и Парашкев Пенчев. Книжният фонд на библиотеката към читалището е бил закупен със скромните средства от членски внос, от изнесени представления, седенки, битови вечери и др.
Читалището се оформя като утвърден културно – просветен институт, с богата самодейност във всички насоки. През периода 1974 – 1979 г. цялостната дейност се ръководи от Управителен съвет с председател Бойка Кирилова и главния библиотекар Цветанка Лечева. Дейността на институцията е насочена към подпомагане на социално – икономическото и културно – просветната свери на живота. През 1975 г. е проведена среща с месни жители участници от Отечествената война и близки на загинали във войната. Читалището взема участие при посрещане на дипломатически мисии и др. културни мероприятия. През периода 1980 – 1985 г. дейността на читалището под ръководството на Управителния съвет с председател Николинка Атанасова и библиотекар Цветанка Личева, съвместно с основното училище се провеждат масови мероприятия. Читалището взема активно участие в утвърждаването на трудовите и градските ритуали. От 1981 г. библиотеката изпълнява организационни и методически функции спрямо библиотеките от селищната система. В годините от 1980 – 1984 г. работи детска музикална школа , а за периода 1981 – 1983 г. и балетна школа. За периода 1986 – 1992 г. съвместно с училището с основното училище , клуба на пенсионерите се провеждат културно – масови мероприятия, концерти, литературни четения, тематични вечери, изложби и др. Самодейните колективи – Родопска вокална група, дамски хор и мъжка вокална група участват в ежегодните общински прегледи на художествената самодейност.
Съдържателна и разнообразна по жанр културно-просветна дейност, задоволяваща духовните потребности на различните социални групи развиват читалищните дейци: група за български народни песни, група за турски народни песни, детски групи за български народни танци, детски групи за турски фолклор, за ромски фолклор, детски групи за модерен балет и др. Всички групи участват в местни, регионални и национални фестивали и мероприятия, където се представят отлично и печелят грамоти и отличия, а групата за турски фолклор участва и в международен фолклорен фестивал в град Истанбул, Турция през месец април 2013 г.
Към читалището има оформена и се поддържа етнографска сбирка на носии и предмети от бита на хората от различните етноси. Детските клубове „Млад етнограф” и „Млад библиотекар” работят активно по поддръжката и обогатяването й.
Общата площ на помещенията, които заема читалището, е 282,60 кв. м и включват: 1 киносалон с площ 135,00 кв.м, Кабинети – 1 с площ 21.40 кв. м. Последно извършени ремонтни дейности са правени през 2014 г., а през 2016 г. са подменени два прозореца на библиотеката.
Читалището е член на Управителния съвет на Сдружение с нестопанска цел МИГ – Сливо поле – Тутракан и на МИРГ “Тутракан – Главиница- – Сливо поле“.
Читалището и Общината са организатори на Фестивал „Гергьовден на етносите“, който се провежда в Сливо поле през месец май.
(традиционно се провежда на сцена поставена на стадиона )
Празникът се отбелязва за първи път през 2022 г., като събира и представя обичаи на различните етноси в общината, празнувани в началото на м. май: Хъдърлез – на турското население, Тепреш – на татарското, Едерлез – на ромското и Гергьовден – на българското. Проведено е проучване на традициите при провеждане на празненствата за всеки от етносите и са представени като възстановка за всеки от тях. Приготвят се традиционни ястия като традиционен агнешки курбан и татарски ястия, свързани с празника, приготвени по стари рецепти. Празникът включва и богата културно-музикална програма на самодейни състави, представящи фолклор на различните етноси в региона – българи, роми, турци и татари.
ТКЗС
Трудовокооперативно земеделско стопанство в с. Сливо поле, Русенско е основано през 1948 г. с името „Толбухин“. След образуване на стопанството са образувани няколко стада, съставени от овце, предадени от самите кооператори при влизането. Стадата се увеличават особено при масовизацията през 1950 г.
ТКЗС с. Сливица е основано на 11 януари 1949 г.
В началото на 1959 г. се извършва обединяването на ТКЗС „Толбухин“ с. Сливо поле и ТКЗС „Свобода“ с. Сандрово в едно под името ТКЗС „Георги Трайков“ с. Сливица. През 1962 – 1963 г. към ТКЗС с. Сливо поле, Русенско се присъединяват стопанствата на с. Сандрово, Русенско и с. Мартен, Русенско, под името „Христо Ботев“ с център Сливо поле.
Добър отрасъл в стопанството, който се развива в Сливо поле е свиневъдството. След преобразуването на държавно предприятие „Родопа“ е ликвидирано през лятото на 1964 г.
Аграрно-промишлен комплекс „Съветска Русия“ – с. Сливо поле, Русенско (1970 – 1989) е учреден на 8 август 1970 г. след сливането на трудовокооперативните земеделски стопанства в с. Бабово и Сливо поле. Аграрно – промишленият комплекс обхваща селата Бабово, Борисово, Бръшлен, Голямо Враново, Кошарна, Малко Враново, Мартен, Ряхово, Сандрово, Сливо поле, Стамболово и Юделник. Стопанисваната земя е 202518 декара, а обработваемата – 190636 декара. Производствената насока на комплекса е растително – животновъдна с промишлена дейност на консервно – преработвателната промишленост. С Указ № 515 от 27 май 1976 г.на Държавния съвет на Народна република България комплексът е награден с орден „Георги Димитров” и с Червеното знаме на Министерството на земеделието и хранителната промишленост. С цел повишаване квалификацията, подготовката и преподготовката на работниците със Заповед № 1258 на Комитета по труда и работната заплата към Министерски съвет през 1977 г. към АПК „Съветска Русия” – с. Сливо поле е открит Професионален учебен център. С Указ № 922 от 1987 г. от комплекса се отделят Комплексните бригади в селата Бабово, Борисово, Сандрово, Сливо поле и Стамболово. С Решение № 37-00-24 от 17 август 1989 г. на Националния аграрно – промишлен комплекс Аграрно – промишленият комплекс в с. Сливо поле се закрива.
С протокол на 16.02.1990 г. на общо събрание ТКЗС „Христо Ботев“ – с. Сливо поле, Русенско се преобразува в Земеделска кооперация „Единство“ – с. Сливо поле. Със Заповед № 192 от 06.05.1992 г. на Областния управител се назначава Ликвидационен съвет. Дейността на кооперацията е заличена през 2001 г.
Източници: ДА – Русе: ф. 280; ф. 324; ф. 438к; ф. 446; ф. 471; ф. 981; ф. 1030.
https://www.nsi.bg/nrnm/reports/population/list/4384
https://ruse.egov.bg/wps/portal/district-ruse/district/culture/festivals
Панов, Т. Румънските зверства. С. 1916; Сливополски В. Сливо поле. История. Състав. б. и. 1967; Общински план за развитие на Община Сливо поле за периода 2014-2020 г., Приет с Решение №318, протокол № 28 от заседание на Общински съвет Сливо поле, 29.10.2013 г.; В. „Възход“ – орган на Общински партиен комитет в с. с. Сливо поле, Борисово, Ряхово, Мартен, Голямо Враново, Бабово и Управителния съвет на АПК „Съветска Русия“ – с. Сливо поле, Русенско.
