МАЛКО ВРАНОВО
Разположение – разположено на 37 км източно от областния център гр. Русе, на 14 км в същата посока от общинския център гр. Сливо поле.
Старо име– Кичук Орхан
Население според преброяванията през годините:
1881 – 549 души
1888 г. – 569 души
1934 г. –968 души
1946 г. – 1045 души
1985 г. – 1183 души
2000 г. –1123 души
2022 г. – 687 души
Първи данни
Около землището на селището са открити няколко надгробни могили. При направата на напоителния канал южно на 1,5 км е открито селище с огнища, глинени съдове и кладенец.
Преданието разказва, че преди повече от 400 години земите на сегашните Малко и Голямо Враново са били заселени от двама братя Орхановци. Големият брат се заселил в днешно Голямо Враново, а малкият в Малко Враново.
Според друг вариант на същата версия по тези места, представляващи тогава непроходими гори, се заселил с дружината си някой си Орхан. Тук, те намерили благоприятни условия за живот и за кратко време селото, наречено на името на основателя си се разраснало до такава степен, че неговите жители не се познавали. Тогава една част от жителите се преселили на 4 км на юг от селото и положили начало на ново село – днешното Малко Враново.
Според друго едно предание от Източна Стара планина към Дунава текла река под името „Оран”. Тя минавала по тия места и дала името на двете села. Първото писмено сведение за двете села имаме от края на XVII в. В турски документ – данъчен регистър, съхраняващ се в Ориенталския отдел на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в гр.София, двете села се споменават с по две имена, Голямо Враново носи името – Орхани кебир или Бююк оран кьой, Малко Враново – Орхани сагър или Кючюк оран кьой. В друг документ от 1734 г. двете села се споменават отново със същите имена.
Село Малко Враново е възникнало около турски чифлик. Първите заселници са били от Поповско.
Малко Враново след Освобождението
След освобождението на България селото е преименувано на Малко Враново и има две махали: българска и турска.
При първото административно деление на Княжество България, Малко Враново е съставно село в Черешовска община, Балбунарска (Кубратска) околия, Русенско окръжие. В същата община влизат и селата: Кошарна, Гарван (Стамболово) и Голямо Враново.
През 1878 г. в селото е има 6 български къщи и са проведени 15 църковни брака – венчавки. В отчета на Русенското окръжие за 1889/1890 г. се отчита, че има 97 домакинства с 569 жители, от които 22 домакинства със 131 жители българи и 75 домакинства с 438 души – не българи.
В селото се преселват българи от околните села, от Ряхово заради честите наводнения, които причинява р. Дунав. От Балкана се преселват Гани Минев Ганев със синовете си: Сави и Минко – от Дряновско, Тодор Пенчев със синовете Тодор и Минчо от с. Килифарево, Великотърновско, Кольо Минев – от Трявна, Руси Минчев от с. Балван, Великотърновско, Петко Драгнев Станев от Килифарево, Великотърновско. От с. Опака, Поповско се преселват Кольо Добрев със синове Добри и Минко, Ганчо Ив. Гецов със синове: Иван и Гани. Успоредно с преселването върви и изселването. Изселват се предимно турци.
Открити са българско и турско училище. За да се издържа турското училище отдава училищни земи под наем.
Според закона за градските общини кметовете и пом.-кметовете се избират от общинските съветници. През 1889 г. М. Враново избира 5 общински съветници.
През 1906 г. в присъствието на 12 учредители се основава Кредитна кооперация „Напредък“ – с. Малко Враново, Русенско. В периода до 1920 г. членовете се увеличават и достигат 49. През 1934 г. кооперацията прави мандра за преработка на млякото, построява и фурна.
От 1948 до 1952 г. се трансформира във Всестранна кооперация „Напредък“, а от 1952 до 1954 г., когато се закрива е Селска потребителна кооперация „Напредък“. Кооперацията се управлява от Управителен съвет, начело с председател, а Контролен съвет следи за правилното разходване на средствата.
На 7 декември 1920 г. в Голямо Враново идват представители на Държавната подвижна катедра и провеждат десетдневен курс по земеделие с жителите на Голямо и Малко Враново. Изнесени са лекции по стопанство, кооперативни сдружения, земеделие, овощарство, лозарство и облагородяване на лозата.
С протокол от 28 март 1919 г. с. Малко Враново се отцепва от община Черешово и се обособява в самостоятелна община, Русенска околия. Управлява се от тричленна комисия с председател: Петър Енчев и членове: Ахмед Османов и Руси Колев. Някои от жителите на М. Враново заграбили общинска земя и се решава да им се отнеме по административен път, а реколтата да се продаде в полза на общината. Общината наема от Панайот Русев къщата му, която се състои от 5 стаи, за нуждите на общинско здание за срок от 3 години.
1920 г. за кмет е избран Петър Енчев, а за пом.-кмет Ахмед Османов. 1921 г. мъжкото население на възраст от 20 до 50 г. полага трудова повинност.
Изработен е благоустройствен план, 1921 – 1922 г. се шосира главната улица. През 1927 – 1929 г. Окръжното водопроводно бюро изгражда напорен резервоар, няколко чешми и водопроводна мрежа. Селото е водоснабдено със самостоятелен водопровод – чрез изворна вода, каптирана с труда на местното население. Водопроводът е дълъг 3000 м. Похарчени са 1 045 000 лв.
През 1928 година жителите на селото решават да се основе читалище.
1931 г. общината се телефонизира по стопански начин. 1931 и 1932 г. по препоръка на училищното настоятелство на Първоначално училище „Св. св. Кирил и Методий“ се дава безплатна закуска на 66 ученика поради бедност. Средствата се отпускат от училищния бюджет.
За кмет на общинското управление е избран Пенчо Тодоров, а помощник кмет Юсуф Османов, който през 1931 г. след подаване на оставка е заменен от Неджиб Ибрямов. Същата година е приет и план за регулация на селото. Регулирано е през 1934 г., улиците са шосирани в размер около 30%. Селото е свързано с шосетата за Черешово и централното шосе Кубрат – Русе. През 1933 г. чрез полагане на трудова повинност от местното население е направено шосето от Голямо до Малко Враново.
Тъй като населението се увеличава и се отчита, че по няколко семейства живеят заедно и са подадени 40 заявления за дворни места и общината решава да се раздадат дворни места на нуждаещите се бездомни жители.
1934 г. в страната е извършено ново административно деление Голямоврановската община се разширява. В нея влизат селата Малко Враново, Бръшлен и Цар Самуил. Тази община съществува до 1941 г., когато се отцепва с. Цар Самуил, а след две години и с. Бръшлен.
Общината се управлява от общинския съвет, който избира постоянно присъствие, начело с кмет и секретар. Съветниците се избират от населението пропорционално на броя на жителите до 1934 г. След 1934 г., когато селото е кметско наместничество – кметският наместник и известно число от съветниците са били назначавани от централната власт. Общината в лицето на кмета (кметския наместник) и съветниците е провеждала дейност за осъществяване политиката на държавата.
1939 г. започва строеж на училището.
Малко Враново след 9 септември 1944 г.
Село Малко Враново остава в сборна община с Голямо Враново до 1945 г., когато Малко Враново се обособява като самостоятелна община.
През 1944 г. кмет на с. Малко Враново е Христо Трифонов Кълчишков.
Съветът се състои от 16 до 23 съветника, избирани пряко от населението. От своя страна, съветниците избират помежду си Изпълнителен комитет с председател и секретар. Чрез осъществяване на общо ръководство в рамките на своята компетентност общината провежда държавната – стопанска, културна и социална политика чрез вземане на решения, издаване на наредби, заповеди, разпореждания и пр. в съответствие с конституцията на страната, законите и другите актове на Президиума на Народното събрание; постановления, разпореждания и решения на Министерския съвет, нормативни актове на Окръжен народен съвет – Русе и др.
От 1955 г. се включва в състава на Община Голямо Враново. През 1959 г. преминава за кратко към Община Бабово, след което отново се присъединява към Община Голямо Враново.
Това продължава до 1959 г., когато двете села отново се обособяват в една община.
Селският народен съвет е орган на държавна власт и управление. Ръководи административния, стопанския и културния живот на територията на общината.
Управата решава проблеми, свързани с организацията на селското стопанство и подобряване инфраструктурата на селото – електрификация и радиофикация, откриване на здравен дом, културен дом, провежда избори.
На 15 септември 1949 г. е открита участъкова ветеринарна служба – с. Голямо Враново, с район на действие селата Бабово, Бръшлен, Голямо Враново, Малко Враново, Нова Черна, Сеново и Цар Самуил. До 1953 г. обслужва и селата, които след административната реформа от 1949 г. са отнесени към Тутраканска околия. В двора на лечебницата е построена голяма противопаразитна баня с отточни шахти. Службата е закрита през 1962 г., когато преминава към трудовокооперативното земеделско стопанство в селото.
В село Малко Враново е седалището на Производствено потребителната кооперация Малко Враново. Кооперацията развива своята дейност в областта на селското стопанство. Занимава се с производството на фуражи, смески и храни за животни.
Днес основният поминък в селото е селското стопанство. Отглеждат се предимно царевица, пшеница, люцерна, слънчоглед и др. Козевъдството и представено от едно животновъдно стопанство с над 80 кози в с. Малко Враново.
Църква
Освещаването на основният камък на храм „Св. Иван Рилски“ от Митрополит Михаил е извършено на 5 юни 1983 г., Неделя на св. Отци (в същия ден е осветен основния камък в с. Голямо Враново). Първият проект и тръжни книжа са изготвени от инж. Н. Гунев, но не са одобрени. Новият проект е изготвен от арх. Христо Христов от Русе и е реализиран по същото време в с. Голямо Враново. Сградата е с покрита площ 250 кв. м. Камбанарията е над западната фасада. Майстор-предприемач на строежа е Тодор Манев от с. Бръшлен, Русенско. През ноември 1939 г., когато църквата е завършена в груб строеж майстора – предприемач се отказва да продължи строителството. През ноември 1939 г., когато църквата е завършена в груб строеж майстор – предприемач се отказва да продължи строителството. От Митрополията е назначена Комисия за привременно приемане на постройката.
През юни 1946 г. църковното настоятелство възлага изработването на иконостаса и два проскинитария на русенските резбари Стоян Баев и Ганчо Стоянов. Те завършват поръчката през юни 1947 г. Иконите с изографисани през 1956 г. от неизвестен автор.
В близост до източната фасада е погребан Неделчо Калчишков. Той е дарител на църковния двор, двора на училището и сградата на Общината. В църковния двор през 2013 г. е изградена чешма от дарителите Маргарита и Радослав Русеви.
В селото има изградена и джамия.
Училище
През 1899 г. в селото е построено първото училище, което е било начално, а по-големите ученици продължавали образованието си в с. Черешово, което е на 4 км от Малко Враново. 1942 г. е построено ново хигиенично училище.
В селото има и турско училище, в което се обучават деца от турски и татарски произход. До 9 септември 1944 г. училището е частно и е силно религиозното образование. През 50-те години на ХХ век, двете училища се сливат.
Училището в с. Малко Враново обучава ученици от І-ви до VІІІ-ми клас.
През 1981 г. се прави реконструкция на училището и се изгражда втори етаж, от 1986 г. започва да функционира ученически стол, който прекратява дейността си през 1991 г. През 1999 г. училището празнува своята 100-годишнина. От 2008 г. се открива самостоятелна форма на обучение от ІV-ти до VІІІ-ми клас.
Поради трайна тенденция за намаляване броя на учениците се стига до Решение № 66 по Протокол № 8 от 26 април 2008 г. на Общински съвет Сливо поле за закриване на училището. На основание на това Решение Министърът на образованието и науката със Заповед № РД-14-164 от 29 май 2008 г. закрива училището.
Учениците от „Св. св. Кирил и Методий” – с. Малко Враново, се пренасочват към ОУ „Иван Вазов” с. Голямо Враново, което се определя като средищно училище при предприемането на мерките за оптимизация на училищната мрежа в общината. Това е едно от най-големите училища в община Сливо поле, намира се най-близо като отстояние до „Св.св. Кирил и Методий” – с.Малко Враново
Директори през периода са: Сийка И. Стоянова – 1973-1992 г., Валентин Борисов Петров – 1992-1993 г., Белкие Еминова Кадирова – 1993-1994 г., Валентин Борисов Петров – 1994-1995 г., Наташа Иванова Цветкова – 1995-1996 г., Пенчо Великов Неделчев – 1996-1998 г., Богдана Николаева Пейчева – 1998-2001 г., Катя Димитрова Василева – 2001-2002 г., Пенчо Великов Неделчев – 2002-2009 г.
Читалище
Народно читалище е основано на 1928 г. по инициатива на родолюбиви граждани на село Малко Враново. Именува се „Христо Ботев”. Читалището извършва богата дейност и подпомага създаването и развитието и на други читалища в този край и страната.
Историческата му заслуга за културната дейност на село Малко Враново се определя от неговия принос в запазването и обогатяването на българския език, в зараждането на музикалното изкуство и в създаването на библиотечното дело.
През 1964 година се открива новата читалищна сграда. То има водеща роля в културния живот на селото и за развитието на художествената самодейност.
Читалището извършва художествено – творческа и културно – просветна дейност. Към читалището функционират: Певческа група за български народни песни „Китка“, Детска група за народни песни, Група за пресъздаване на обичаи и Певческа група за турски народни песни.
Библиотеката към читалището разполага с 5799 тома литература. Към читалището е създаден клуб „Млад приятел на книгата “ от ученици от началния курс. В клуб „Млад етнограф“ се събират материали – песни, обичаи на различните етноси. Към библиотеката има експозиция – етнографска сбирка със старинни предмети.
ТКЗС
На 4 декември 1948 г. в училищния салон от 48 души се основава Трудовокооперативно земеделско стопанство „Сталин“, което се управлява от Управителен и Контролен съвет. Управителният съвет е с председател: Дянко Минев и членове: Борис Големанов, Велико Ганев, Марин Куцаров и Акиф Махмудов. За пръв счетоводител е назначен Руси Коджарусев. През февруари следващата година влизат още 34 души. Събрани са животните и инвентара през пролетта на 1949 г. Сформирана е полевъдна бригада и животновъдна ферма. 1954 г. стопанството се сдобива с първия камион „Молотовка“, а през 1956 г. и с „Чепел“.
Стопанството разполага с 9382 дка земя. От нея 165 дка са овощни градини и 50 дка ягоди. В стопанството членуват 314 домакинства и са изградени четири бригади.
Първична партийна организация на Българската комунистическа партия (ППО на БКП) – с. Малко Враново е създадена към Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) на селото през 1951 г. Съществува до 1968 г.
През периода 1959 – 1992 г. ТКЗС „Сталин“ с. М. Враново последователно се обединява с ТКЗС „Ленин“ с. Голямо Враново (1959-1970). За председател и избран Георги Димитров, а за зам.-председател Петър Тодоров от Малко Враново. Изградени са три полевъдно-тракторни бригади, две зеленчукови, една ягодна и две животновъдни. 1961 г. в Малко Враново са построени два телчарника, два зимни овчарника, фуражен цех за преработка на груби фуражи. Има кравеферма, с ръководител Тодор Ганчев.
Стопанството става член на АПК – „Съветска Русия“ – с. Сливо поле през 1971 г., 1987 г. преминава към Комплексна бригада с. Голямо Враново (1987-1989), след това към ТКЗС „Ал. Стамболийски“ с. Голямо Враново (1990-1992). С Решение на Окръжен съд – Русе се регистрира Земеделска кооперация „Братство“ с. Малко Враново. Със Заповед на Областния управител – Русе се назначава Ликвидационен съвет и на 20 май 1995 г. кооперацията прекратява дейността си.
Паметници
През 2007 г. по инициатива на кмета Радослав Русев беше издигната паметна плоча на загиналите малковрановчани в Балканската, Междусъюзническата и Първата световни войни.
Източници:
ДА – Русе, ф. 326, 367к, ф. 972 ЧП (Балбузанов Петър, История на с. Голямо Враново); Общински план за развитие на Община Сливо поле за периода 2014-2020 г. 42 Приет с Решение №318, протокол № 28 от заседание на Общински съвет Сливо поле, 29.10.2013 г.
Мутафов, В. История на храмовете в Русенска епархия. Първа част. Изд. Ковачев.
https://www.slivopole.bg/uploads/usr_files/PP_8_1_zapiska.pdf
https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister.php?iid=DO-010000010&page=104
