СТАМБОЛОВО
Разстояние – отстои на 32 км югоизточно от центъра на гр. Русе, на 9 км в същата посока от гр. Сливо поле.
Стари имена – Гарван, Стефан-Стамболово, преименувано на Стефан – Стамболово с указ №749/29 ноември 1893г., уточнено име с указ №960/обн. 4 януари 1966 г.
Население според преброяванията през годините
1881 г. – 355 души
1888 г. – 387 души
1934 г. – 1019 души
1946 г. – 905 души
1956 г. – 933 души
1985 г. – 937 души
1995 г. – 813 души
2000 г. – 809 души
2022 г. – 494 души
Първи данни
Доскоро село Стамболово не е известно в археологическата литература. Едва в последните две десетилетия в резултат от теренни обхождания и изкопни работи са открити останки от селища и надгробни могили. През късната есен на 1979 г. на 1,5 км северозападно от селото при прокопаване на траншеи за полагане на водопроводни тръби са открити следи от старо селище. Намерените при обхождането фрагменти от строителна и битова керамика свидетелстват, че на това място е имало антично селище. В помещенията на една от постройките на селището е открит долиум с над 40 броя железни предмети в него. Според предназначението си те могат да се разпределят на: земеделски оръдия на труда, дърводелски сечива, предмети на бита, части от въоръжението.
Открита е надгробна могила, част от могилен некропол. Намира се на 2,5 км южно от с. Стамболово. Данни за обекта: Диаметър 15 м, максимална височина 1 м. Хронология: Ранна бронзова епоха (3300 – 2000 г. пр. Хр.). Обектът е проучен през 1994 г. от Димитър Станчев. По-важни резултати: Насипът на могилата е съставен от почвен слой с примес от льос. В централната част на могилата е открито гробно съоръжение. Представлява правоъгълна гробна яма, ориентирана по оста на дългите си страни по направление изток – запад. Тя е с размери 1,60 м / 0,80 м. Ямата е под могилния насип. На дълбочина 0,70 м от древното ниво на терена на дъното на ямата са открити останки от погребение. Открит е скелет на възрастен индивид. Положен е на дъното на гробната яма. Положението на тялото е хокер наляво по гръб. Запазени са костите на лявата ръка, която е изпъната покрай тялото. Части от черепа, кости на дясната ръка и дясната половина на гръдния кош са изтлели. Краката са свити под остър ъгъл в коленете и разположение наляво от скелета. Установени са следи от оцветяване на костите в червено (охра), както и по дъното на гробната яма. Не е открит гробен инвентар. Обектът най-вероятно принадлежи към Ямната култура от Карпато-Балканския регион през втория етап на Ранната бронзова епоха.
По времето на Първото българско царство, на това място възниква селище. Според намерените късове от керамични съдове това селище е просъществувало от периода IX – X век.
Първите заселници са от Троянския балкан. В последствие по големи групи заселници са регистрирани от Добруджа. След Освобождението на Добруджа голяма част от заселниците се връщат обратно по родните си места. През 60 години на XIX има заселници и от Кърджалийския край.
Стамболово след Освобождението
След Освобождението при първото административно деление на Княжество България, Стамболово (Гарван) е съставно село в Черешовска община, Балбунарска (Кубратска) околия, Русенско окръжие. В същата община влизат и селата Голямо Враново, Кошарна и Малко Враново.
През 1914 г. селата Кошарна и Стамболово се отделят в самостоятелна община със седалище Стамболово, а през 1921 г. седалището се прехвърля в с. Кошарна.
На 15 януари 1939 г. се основава Кредитно кооперативно сдружение „Съгласие“ – с. Стамболово.
Основният поминък е земеделието и скотовдството.
Стамболово след 9 септември 1944 г.
С указ 794 на Президиума на Народното събрание от 24 септември 1949 г. настъпва промяна в административно – териториалната му принадлежност от община Кошарна, Кубратска околия, преминава в общ. Тетово, Разградска околия. С указ 29 на Президиума на Народното събрание от 22 януари 1959 г. преминава в община Борисово. 1966 г. с указ 960 на Президиума на Народното събрание от 23 декември 1965 г. се променя името на Стамболòво.
В резултат на ново административно деление от 1 януари 1971 год. към съвета Сливо поле се присъединяват селата Борисово, Юделник, Стамболово и Кошарна.
До 1979 г. е пълномощничество към Селски общински народен съвет – Борисово. При новото административно-териториално деление на страната през 1979 г. става кметство към селищна система с център – с. Сливо поле. Статутът си на кметство към Община – Сливо поле запазва и до днес.
Кметството провежда стопанската, социална и културна политика на държавата в границите на дадените му правомощия, упражнява контрол над подведомствените му училище, детска градина, здравна служба.
Всестранна кооперация „Съгласие“ – с. Стамболово е приемник на основаното на 15 януари 1939 г. Кредитно кооперативно сдружение „Съгласие“. Започва да функционира едва от 31 март 1944 г. като се занимава с кредитиране и влогонабиране и разкрива един потребителен магазин, от който членовете на кооперацията да се снабдяват със стоки от първа необходимост на по-ниски цени. След 1944 г. кооперацията поема изцяло търговията на дребно и изкупуването на селскостопанска продукция в селото. Разкриват се потребителен магазин, сладкарница и пивница. На 3 май 1953 г. ВК „Съгласие“ – с. Стамболово се влива към Всестранна кооперация „Сила“ – с. Кошарна. Така обединената кооперация функционира до 1 октомври 1953 г., когато по указание на РКС – Кубрат се влива в Потребителна кооперация „Съзнание“ – с. Черешово. С административно-териториалното деление на страната от 1 януари 1959 г. с. Стамболово преминава към Русенски окръг и излиза от състава на ПК „Съзнание“ – с. Черешово.
През 1975 г. Потребителна кооперация – Сливо поле открива в центъра на село Стамболово нова търговска сграда. В нея има магазин за вълнен трикотаж, хранителни стоки и сладкарски изделия.
Кметове са: Сефидин Халилов Кадриев през периода 1990 – 1995 г. и Илия Петков Илиев след 1995 г.
На местните избори през 2023 г. е избрана Мерисан Мехмедова от листата на ГЕРБ за новият кмет на Стамболово.
1995 г. според Закона за административно-териториалното устройство на Република България от 3 юни 1995 г. преминава в община Сливо поле като кметство.
ФК „Динамо Стамболово“ е футболния отбор на селото. Отборът е шампион на ОФГ Русе през сезон 2014/2015, където има шанс да участва в Североизточна В група, но поради финансови проблеми се отказва от участие.
Църква
Църква или параклис в селото не е имало. От протокол на Настоятелството от заседание, проведено в канцеларията на църквата на Черешово от 1914 г. научаваме, че трябва да купят камбана, кандилница, хоругви и един малък светилник. Според протокол на Църковното настоятелство, църковната камбана от 135 кг е закупена през 1928 г. за 14175 лева. През 1943 г. комисия определя мястото за църква. В църковния парцел е поставена камбанария от четири дървени стълби, с покрив от керемиди, която съществува и до днес. През 1928 г. Настоятелството притежава и отдава под наем нива от 75 дка. Епархията е съставна към с. Борисово.
Училище
Училището е основано през 1891 г. в къщата на Велико Ганев с І-во отделение. За четири години до 1895 г. става пълно начално училище. През 1912 г. започва строеж на нова училищна сграда, с учебна стая и канцелария. Обучението се води при четири слети класа.
През 1923 г. се открива непълна прогимназия с пети клас, а на следващата година и шести клас. През 1930 г. започва строеж на нова масивна сграда с две класни стаи.
Училището продължава дейността си и след 1944 г.
Основно училище „Иван Вазов“ – с. Стамболово през 1982/1983 и 1985/1986 учебни години на общинските педагогически четения, учители от училището участват с 4 доклада. В училището се организира активна спортна дейност, туристически походи, екскурзии, зимни игри, състезания със шейни и др. Учебната 2002/2003 г. учениците са 80 – 90, но започва намаляването им, през 2007/2008 г. те достигат критичния минимум 43 ученици, обучавани в три слети класа и една полуинтернатна паралелка. Поради трайното намаляване на броя на децата довела до невъзможност за формиране на паралелка. Общинския съвет на Сливо поле предлага училището за закриване и със Заповед № РД-14-165 от 29 май 2008 г. на Министъра на образованието и науката, считано от 15 септември 2008 г. ОУ „Иван Вазов“ – с. Стамболово се закрива. Учениците се пренасочват към ОУ „Св. св. Кирил и Методий” с. Ряхово, което се определя като средищно училище при предприемането на мерките за оптимизация на училищната мрежа в общината.
Директори през периода 2001 – 2008 г. са Фериха Юсмянова, Светлана Драшкова и Фиданка Чиликова.
Има Турското основно училище, Мюсюлманското училищно настоятелства взема решения за дейността на училището. През 50-те г. на ХХ век организира курсове за неграмотни и малограмотни. Организира курсове за жени и курсове за мъже за ограмотяване. През 1959 г. се слива с българското училище.
ЦДГ „Пролет“ в с. Малко Враново има филиал „Червена шапчица“ в с. Стамболово.
Читалище
Народно читалище „Отец Паисий“ е основано през 1928 г. То играе водеща роля в културния живот на селото и има значителен принос за развитието на художествената самодейност. През 1980 г. е сформирана вокална група от 16 жени. В момента има детска вокална група за народни песни и танци, която всяка година участва в общинските и местните прегледи на художествената самодейност.
То е регистрирано като самостоятелно юридическо сдружение,с нестопанска цел вписано в регистъра на Министерството на култура под №83. Разполага с библиотека. Библиотечния фонд наброява 5087 библиотечни единици.
Трудовокооперативно земеделско стопанство „Нов живот“ с. Стамболово
ТКЗС е основано на 2 декември 1950 г. от 29 учредители и 1200 дка земя, от която 600 дка фондова и 600 дка бивша частна собственост на кооператорите. За пръв председател е избран Ангел Великов.
Целта на основаното ТКЗС била да се обединят усилията на селяните – кооператори и с общи средства на производство да преодолеят изостаналостта на дребното еднолично стопанство, да създадат висока производителност на труда и в крайна сметка да осигурят по добър живот на своите членове – кооператори. Учредителите са били предимно бедни и средни селяни. Работният и продуктивен добитък е бил съвсем малко – три чифта коне и десетина крави. На 15 септември 1951 г. се провежда второ събрание, на което се приемат още 34 селяни предимно българи и няколко души турци. През 1952 г. се провежда частична масовизация, при която земята се увеличава на 3240 дка. Увеличава се и броя на животните – над 80 коне, 40 крави и 300 овце. Създават се условия да се внедри механизацията и научната организация на труда. 1956 г. се извършва окончателно коопериране на селското стопанство в селото, кооператорите се увеличават на 240 души, а земята над 7380 дка. За следващ председател на ТКЗС е избран Илия Стойчев.
В началото на 1959 г. се обединява с ТКЗС с. Борисово, Русенско с наименование „Заря на комунизма“ със седалище с. Борисово. Така се създават условия за повишаване производителността на труда и снижаване себестойността на продукцията. Обединеното стопанство притежава 53 300 дка земя. Основните насоки за развитие са растениевъдство, животновъдство и странични дейности.
В началото на 1969 г. се извършва повторно обединяване на кооперативните стопанства. На 8 август 1970 г. се учредява Аграрно-промишлен комплекс „Съветска Русия“ – с. Сливо поле, Русенско (1970 – 1989), след сливането на трудовокооперативните земеделски стопанства в с. Бабово и Сливо поле. Аграрно – промишленият комплекс обхваща селата Бабово, Борисово, Бръшлен, Голямо Враново, Кошарна, Малко Враново, Мартен, Ряхово, Сандрово, Сливо поле, Стамболово и Юделник. Стопанисваната земя е 202518 декара, а обработваемата – 190636 декара. Производствената насока на комплекса е растително – животновъдна с промишлена дейност на консервно – преработвателната промишленост. С Указ № 515 от 27 май 1976 г.на Държавния съвет на Народна република България комплексът е награден с орден „Георги Димитров“ и с Червеното знаме на Министерството на земеделието и хранителната промишленост. С цел повишаване квалификацията, подготовката и преподготовката на работниците със Заповед № 1258 на Комитета по труда и работната заплата към Министерски съвет през 1977 г. към АПК „Съветска Русия” – с. Сливо поле е открит Професионален учебен център. С Указ № 922 от 1987 г. от комплекса се отделят Комплексните бригади в селата Бабово, Борисово, Сандрово, Сливо поле и Стамболово.
Началото на 90-те г. на ХХ век ТКЗС е обявено в ликвидация.
Източници:
https://www.nsi.bg/nrnm/reports/population/list/4501
ДА – Русе – ф. 492, ф. 465 к, ф. 1162, ф. 1427, 1475.
ДА – Разград – ф. 373.
Чернаков, Д. Праистория. Бронзова епоха. Библиография на русенската археология. ИИК „РОД“ – София. 2022, с. 44; Мутафов, В. История на храмовете в Русенска епархия. Част Първа. Изд. Ковачев. С. 2019, с. 337.
